Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от адв. И.Р пълномощник на Е.Д от [населено място], против решение № 982/02.05.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 1284/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 16/112/03045/04/01 от 11.04.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд ”Земеделие” - Пловдив. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон, и при съществени процесуални нарушения, въпреки изключително подробния и обстоен анализ на представения доказателствен материал, и на приложимата нормативна уредба. При изложени подробни съображения моли обжалваното решение да бъде отменено като се постанови друго, с което жалбата против индивидуалния административен акт бъде уважена, и същият бъде отменен. Претендира присъждане на разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя и Писмена защита, в която наред с изложени съображения са релевирани и доводи относно приложното поле на ЗУСЕСИФ и Наредба № 9 от 3.04.2008 година.

Ответникът – Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” гр. П. (Директора на ОД на ДФЗ гр. П./, не изразява становище по касационната жалба.

Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 21.05.2018 г., от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Пловдив е било образувано по постъпила жалба от Е.Д, против решение № 16/112/03045/04/01 от 11.04.2017 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие” - гр. П., с което на основание чл. 33, ал. 1 вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и т. 4.7 и т.4.4 б. „а” и б. „б”, във вр. с т. 4.21 от Договор № 16/112/03045 от 16.10.2009 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), е отказано пълно изплащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договора и е определена финансова корекция в размер на 48 892 лева съгласно таблица 1 /заявена сума 48 892 лв.; оторизирана сума 24 446 лв.; финансова корекция 48 892 лв.; сума за възстановяване 24 446 лв.; доброволно платена сума 0.00 лв.; остатък за възстановяване 24 446 лв./.

С обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е отхвърлена жалбата на Е.Д против решение № 16/112/03045/04/01 от 11.04.2017 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие”- гр. П. и жалбоподателя Е.Д е осъден да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”- гр. П. сумата в размер на общо 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 220 лв. съдебни разноски /депозит за експертиза/.

Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният акт е издаден при действието на ЗУСЕСИФ /независимо, че в резултат от обявена за нищожна заповед с влязъл в сила съдебен акт е приложим материален закон, установил предпоставките за издаване на административен акт към предходен момент/ и в случай, че бенефициерът не възстанови доброволно сумата, корекцията ще бъде извършена за негова сметка, без значение дали финансовата корекция е определена с нарочно решение или с друг писмен акт. На следващо място съдът се е произнесъл относно компетентността на органа издал обжалваното решение, като подробно е изложил съображения относно извършеното делегиране на правомощия от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”. Първоинстанционният съд подробно е анализирал приложените по делото доказателства, в това число и приетите експертизи, както и допуснатите гласни доказателства, извършил е обхватен анализ на ЗУСЕСИФ и Наредба № 9/2008 г., въз основа на което е достигнал до извода, че е налице липса на фактическите основания за прилагане на посочените норми на ЗУСЕСИФ, но неприложимостта на този закон при издаване на оспорваното решение не представлява основания за отмяна на административния акт, поради наличието и на други правни основания, за което е налице фактическа установеност. На следващо място административният съд е приел, че при издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че административният орган неправилно се е позовавал на нормите на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), за което се явява правилен извода на първоинстанционния съд, че нормите на този закон не са приложими.

По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е по Наредба № 9 от 3.04.2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Ето защо не се налага обсъждането на доводите в касационната жалба относно приложимостта на ЗУСЕСИФ, МОФК, тъй като не се основават на относими нормативни разпоредби предвид § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ.

За яснота и прецизност следва да се посочи, че е необходимо да бъде правено разграничение между двете самостоятелни административни процедури, а именно: тази по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. и тази по реда на ЗУСЕСИФ, като целта на всяка една от тях е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Също така следва да се има предвид, че осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не зависи от волята и избора на административния орган, нито пък от желанието на бенефициента (наричан в някои нормативни актове бенефициер). Още повече, че следва да се има предвид, че в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г., Законът за подпомагане на земеделските производители е изменен и допълнен. Законодателят едва с това изменение и допълнение изрично е посочил с новата ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП, че Изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, тоест за в бъдеще - след влизане в сила на изменението и допълнението, а не преди тази дата.

Но въпреки направеното по-горе изложение и разграничение, настоящият състав установи, че решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с Наредба № 9 от 3.04.2008 година. Между страните не е бил спорен сключеният договор от 16.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), както и приложението към него и бизнес плана. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 9 от 3.04.2008 г.), помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. В чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. е предвидено, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато: всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок и когато икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4,5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана. А според чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция (РА) може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Според сключения договор между Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Е.Д – в т. 2.2 е посочено, че помощта по т. 1.1 от Договора се изплаща на два етапа: т. 2.3 първо плащане в размер на 24 446.00 лв. и т.2.4 второто плащане в размер на 24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с 6 икономически единици, а според т. 4.4 б. ”а” и „б” фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, в случаите когато: ползвателя не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана в срок по т. 3.1 или ги е изпълнил неточно и/или изискуемите документи за доказване на извършените такива не са представени и когато икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 3 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана, а с т.4.7 фондът изисква връщането на вече изплатени суми, както по първото, така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху тях и/или да прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато ползвателя не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. В т.4.21 е договорено, че ползвателят е длъжен да извърши всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес план към годината на проверка, в срока по т.3.1 и в съответствие с одобрения бизнес план. Решението за налагане на финансова корекция е издадено на 11.04.2017 г. и позоваването от страна на административния орган на нормите на чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т.1 и т.2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. и т. 4.7 и т. 4.4 б. „а” и б. „б” във връзка с т. 4.21 от Договора, чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с §4, ал. 1 от ПЗР от ЗУСЕСИФ е коректно дотолкова, че е установено несъответствие по реда на Наредба № 9/03.04.2008 година. С оглед на фактическите установявания правилно е прието, че е налице неизпълнение на инвестиции, основни дейности и цели предвидени за изпълнение на бизнес плана в срока по т. 3.1 от договора, както и че при извършената проверка на място е констатирано, че икономическият размер на стопанството е 1,60 икономически единици, а началният размер на стопанството при одобрение на проекта по договор с ДФЗ е бил 2.30 икономически единици, т. е. не е постигнат нормативно установения ръст.

Правилни са и изводите за това, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е мотивиран в необходимата степен, които са в съответствие с критериите на Тълкувателно решение (ТР) № 16/75 г. на ОСГК на ВС и Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 4/76 г., както и относно съответствие с материалния закон и целта му предвид разпоредбите на Наредба № 9/03.04.2008 г., съгласно които помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели необходими за развитие на земеделското стопанство и допустими за подпомагане и когато не са изпълнени всички инвестиции, цели и договорени дейности до определения в договора по чл. 21, ал. 2 срок и не се е увеличил икономическия размер на земеделското стопанство най-малко с 4.5 икономически единици, ползвателят възстановява полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва и не получава плащането по чл. 6, т. 2, което кореспондира и с т. 3.1, т. 4.4 б. „а“ и „б“, т. 4.7 и т. 4.21 от договора /л. 40/. Не са предвидени изключения относно възстановяването в случаите на частично изпълнение на задължения.

На следващо място настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна оценка на доказателствения материал, тъй като следва да се имат предвид неоспорените писмени доказателства за извършени проверки, имащи доказателствена сила за съществуване и вида на площта и направените при тези проверки снимки, въз основа на които обосновано административният съд е отбелязал, че се доказват фактическите констатации в оспорения административен акт за това, че жалбоподателят не е изпълнил всички инвестиции, цели и пр. съгласно бизнес плана в регламентирания срок, относно засаждане на 5,925 дка градински домати и за увеличение на икономическия размер на земеделското стопанство най-малко с 3 икономически единици, предвид т. 3.1, т. 4.4 б. „а“ и „б“ т. 4.7 и т. 4.21 от Договора за отпускане на финансова помощ.

Показанията на свидетелите са преценени съгласно чл. 172 от ГПК и с оглед на степента им на конкретност, относимост и правдоподобност и при съпоставка с неоспорените писмени доказателства и снимки и са изложени убедителни мотиви за кредитирането им относно извършените проверки, констатациите относно проверените площи и са направени верни изводи за това, че с тях се потвърждават установените правнозначими факти от писмените доказателства.

Съдебно - счетоводната експертиза /л. 479/ и Съдебно - агрономическата експертиза /л. 501/ са обсъдени съгласно чл. 202 от ГПК заедно с останалите доказателствата и правилно са кредитирани предвид обосноваността им с оглед писмените доказателства и са направени обосновани изводи за това, че същите следва да се ценят като обективно представена наличната по делото информация.

Основателно административният съд е обърнал внимание и на обстоятелството, че жалбоподателят не е сезирал административния орган и не е представил доказателства за наличие на форсмажорни обстоятелства в срока и по реда на раздел VIII т.8.1 – 8.3 от договора.

Верни са и изводите, че жалбоподателят не е доказал съобразно доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК застъпваната от него теза и не е опровергал множеството писмени доказателства, потвърдени и от експертните заключения, с които са установени фактите от административния орган.

Несъстоятелни са и доводите относно несъобразяване с приложенията към Наредба № 9/03.04.2008 г. - таблици за изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство. Таблиците са част от действащ нормативен акт, регламентиращ условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“, по която е предоставена и помощта на жалбоподателя. Ако същият е считал, че този подзаконов нормативен акт или отделни разпоредби от него или приложенията към него са незаконосъобразни, е можел да ги оспори по реда на чл. 185 и сл. От АПК, респ. е можел да не претендира за такава помощ и да не сключва договора.

За пълнота следва да се посочи, че обжалваното съдебно решение е в съответствие с практиката на Върховния административен съд – Четвърто отделение по приложението на цитираните нормативни разпоредби в подобни случаи: решение по адм. дело № 6241/2018 г., решение по адм. дело № 12996/2017 г., решение по адм. дело № 12852/2017 г. и др.

С оглед всичко изложено, възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, а ответникът по касационната жалба не е претендира такива.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 982 от 02.05.2018 г. на Административен съд - Пловдив, VІ състав, постановено по адм. дело № 1284/2017 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно.