Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на член на Комисията за енергийно и водно регулиране, против решение №7216 от 30.11.2017г. по адм. дело № 8624/2017 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение №ДОИ-44/09.08.2017г. на член на Комисията за енергийно и водно регулиране, по подадено заявление с вх.№ДОИ-42 от 23.06.2017г. от Й.Н, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение в 14-дневен срок от влизането му в сила.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът чрез адвокат Д.Д в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но следва да бъде отменен като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби.

Решението на АССГ е постановено в съответствие с материалния закон.

Споделят се заключенията на административния съд, че поисканата от Й.Н с процесното заявление информация/ съдържаща се в разпоредителните части по см. на чл.49, ал.1, т.9 от Наредба №3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на всички лицензии, издадени на „ЕВН Б. Еределение“ЕАД, с които се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания/, е обществена.

Описаните в заявлението данни представляват официална обществена информация по смисъла на чл.10 от ЗДОИ вр. чл.2 от с. з., а именно: данни, които се съдържат в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, тъй като съгласно чл.39, ал.2 от ЗЕ лицензията е неразделна част от решението за издаването и. Тази информация липсва в публичните регистри по чл.25, ал.1, т.1 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) и не се обнародва, а същевременно е свързана с обществения живот в страната като предоставянето на заявителя на специалните условия за съответния вид лицензионна дейност дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган-издател на информацията, т. е. налице е и второто изискване на чл.2, ал.1 от ЗДОИ.

Правилен и съобразен с приложимите материалноправни норми е извода на съда, че органът не е мотивирал отказа с конкретни съображения за липса на надделяващ обществен интерес по чл. 37, ал.1, т.2 от ЗДОИ. Преценката относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес като елемент от фактическия състав в тази хипотеза следва да бъде извършена от административния орган, поради което без излагане на фактически основания относно този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл.38 от ЗДОИ. В конкретния случай административния орган не е анализирал причините за дадения отказ в писмо ДОИ-42/27.07.2017г. от трето лице- „Електроразпределение юг“ЕАД/с предишно наименование „ЕВН Б. Еределение“ЕАД/, а именно поради наличие на търговска тайна, нелоялна конкуренция или друго, и не е приложил разпоредбата на чл.31, ал.4 вр ал.1 от ЗДОИ. Формалното възпроизвеждане на текста на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ не съставлява фактическо основание, обосноваващо липса на надделяващ обществен интерес, и този въпрос в оспорения акт е останал неизяснен, както правилно е приел АССГ.

Касационният съд не констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на Административен съд София-град кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на адвокат Димитров -пълномощник на Й.Н за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.1, т.3 предл. първо от ЗЗД. Искането е направено своевременно с отговора на касационната жалба. Видно от представения към касационната жалба договор, имащ характера на пълномощно, адв. Д.Д е оказал безплатна адвокатска помощ на Й.Н чл.38, ал.1, т.3, предл. първо от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА). В тези случаи и предвид изхода на делото съдът следва да осъди Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на адв.. Д на основание чл.38, ал.2 от ЗЗД адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500лв. определен съгласно чл.8, ал.3 на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №7216 от 30.11.2017г., постановено по административно дело №8624/2017г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати сума в размер на 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение на адвокат Д.Д от адвокатска колегия – Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.