О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3406

София, 30.06.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 4231 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 260204 от 28.03.2024г. по гр. д. № 9771/2015г. на Софийски градски съд. С него е отменено Решение от 10.07.2003г. по гр. д. № 5059/1999г. на Софийски районен съд и вместо това е отхвърлен иска по чл. 38а от ЗЖСК, предявен от Б. Й. Ф. срещу М. А. Р., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си: М. М. Р.-Б., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В. и конституираните като задължителни необходими другари: М. М. Р.-Б., Д. М. Р.-В., починала и заместена от наследниците си: П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В. за осъждане на ответниците да предадат държането на апартамент №81, [жилищен адрес] в[жк]/сега“Г. Д.“/, [улица], състоящ се от антре, дневна, стая, баня-тоалетна, кухня и два балкона с площ от 104,68 кв. м., заедно с мазе № 15 с площ от 8,40 кв. м. и съответните идеални части от общите части на сграда и от правото на собственост върху мястото. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника - „Зографски“ ЕООД/в несъстоятелност/.

Касационна жалба е подадена от ищеца Б. Й. Ф. чрез адв. П.. Твърди се, че решението е недопустимо поради това, че не е бил надлежно представляван и е лишен от участие в делото - приложеното по делото пълномощно за адвокати М. и Р. не е подписано от него, а само е изписано „професор Б. Ф.“. Счита, че решението е неправилно, тъй като в процеса не е участвал необходим задължителен другар - неговата съпруга К. Ф.. Изтъква, че спорът е вещноправен и решението следва да е еднакво спрямо двамата съпрузи. За обосноваване достъпа до касационно обжалване сочи основанията по чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпросите:

1/ когато по делото е представено адвокатско пълномощно без подпис, което създава съмнение за липса на воля у лицето, посочено като упълномощител, следва ли съдът да приеме, че е налице надлежно упълномощаване и да зачете всички действия на упълномощения адвокат? Този въпрос касаторът счита, че е от значене за точното прилагане на закона и за развитието на правото;

2/ когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, следва ли въззивният съд да върне делото на първостепенния за ново разглеждане с участие на задължителния необходим другар? По този въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГК, Решение № 702 от 21.12.2009г. по гр. д. № 676/2009г. на ІІ г. о. и определение № 782 от 24.10.2016г. по т. д. № 307/3016г. на ІІ т. о.

Касационна жалба е подадена и от К. С. Ф., съпруга на ищеца Б. Ф., която не е страна по делото. Жалбата е придружена от молба за конституиране като необходим другар на ищеца - касатор.

Ответниците по касационните жалба М. М. Р.-Б., П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В., представлявани от адв. Б., представят писмен отговор на двете жалби. Подадената от К. Ф. жалба намират за недопустима, а по подадената от Б. Ф. жалба считат, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендират разноски по 1000лв. за всеки от тях.

Третото лице-помагач на ответника „Зографски“ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба на Б. Й. Ф. е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Касационната жалба на К. Ф. не е допустима. Конституиране на нови страни в процеса (извън правоприемници на вече участващи страни) пред касационната инстанция не се извършва и затова не може да бъде уважено искането й за конституиране като необходим задължителен другар на ищеца. Тази касационна жалба не изхожда от страна в процеса, имаща интерес да обжалва и следва да бъде оставена без разглеждане. Отделно, искът по чл. 38а ЗЖСК не е с вещноправен характер. Приема се в практиката на Върховния касационен съд, че искът по чл. 38а ЗЖСК е специфичен владелчески иск, за разлика от типичните владелчески искове по чл. 75 и 76 ЗС и има суброгаторен характер, тъй като с него се упражнява правото на бездействащия собственик ЖСК; предметът на доказване обхваща освен установяване на фактите на владението и нарушението, още и наличието на членствено правоотношение в ЖСК за ищеца и право на собственост на ЖСК върху жилището - Решение № 71/17.04.2012 г. по гр. д. № 1000/2011 г. на ВКС, II г. о., Решение № 7/12.02.2020 г. по гр. д. № 1473/2019 г. на ВКС, II г. о.

Производството пред въззивната инстанция е по ГПК/отм./ и се развива по реда на чл. 308 ГПК - след отмяна по чл. 304 ГПК на предходно влязло в сила въззивно решение поради неучастие на съпругата на ответника по иска Х. Р., съотв. нейните наследници М. М. Р. - Б. и Д. М. Р.-В.. При новото разглеждане посочените лица са конституирани като необходими другари на ответника по иска. В хода на процеса е починал ответника М. Р. и дъщеря му Д. М. Р.-В., като производството е продължило с наследниците им съответно за М. Р. - дъщеря му М. Б. и внуците му Д. В., Х. В. и Н. В., а на мястото на Д. М. Р.-В. наследниците й: съпруг П. В. и децата й Д. В., Х. В. и Н. В.. Производството по делото е било спряно до приключване на гр. д. № 11877/2015г. на Софийски градски съд и е възобновено през 2023г.

Решаващият съд е посочил, че предявеният иск е по чл.38а ЗЖСК, предявен от Б. Ф. срещу М. Р. за предаване държането апартамент в [населено място], на [улица], [жилищен адрес]. Ищецът твърди, че е член-кооператор в ЖСК „Б. х.“ и че имотът му бил разпределен с разпределителен протокол от 09.11.1991г., а ответникът без основание се бил настанил в него преди жилищната сграда да е въведена в експлоатация. От страна на ответника е поддържано възражение за придобиване на имота по давност.

С решение № 42/28.06.2022г. по гр. д. № 3053/2021г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о. (с него е приключило производството по гр. д.11877/2015г. на СГС, заради което е било спряно настоящето дело) е признато за установено по отношение на ЖСК „Б. х.“ по предявените от М. М. Р.-Б., М. А. Р. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон М. М. Р.-Б., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В./ и Д. М. Р.-В. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В./ положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, че М. М. Р.-Б., П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В. са собственици на недвижим имот: апартамент № 81, находящ се в [населено място],[жк], бл. 259 /строителен блок № 7/, вх. „Е“, ет. 6, с площ от 104,68 кв. м., ведно с прилежащото към него мазе № 15 с площ от 8,40 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, на основание придобивна давност чрез упражнявано десетгодишно давностно владение, считано от 15.04.1997г. и наследствено правоприемство.

Въззивният съд е посочил, че в производството по чл. 38а ЗЖСК ищецът следва да установи, че имотът е собственост на ЖСК, че той самия е член-кооператор в ЖСК, че имотът му е разпределен с протокола по чл. 28 ЗЖСК, както и че ответникът държи имота. В случая с горепосоченото влязло в сила решение е установено, че правото на собственост върху процесния имот не принадлежи на ЖСК „Български художник“. А ищецът черпи правата си от тази ЖСК. Влязлото в сила решение на Върховния касационен съд обвързва ищеца като член-кооператор. Горното е достатъчно за да бъде приет искът за неоснователен.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:

Доводите за недопустимост на решението поради това, че касаторът - ищец Б. Ф. е бил лишен от защита - ненадлежно представляван, не могат да бъдат споделени. По делото е представено пълномощно от 17.01.2016г. /л.15 от въззивното дело/, с което Б. Ф. упълномощава адвокати С. Р., Р. Р. и Р. М. да го представляват по делото до приключването му във всички инстанции. На мястото за подпис на упълномощител ръкописно е изписано: „проф. Б. Ф.“. Наред с това, на л.14 от делото се намира молба от ищеца, с която заявява, че е ангажирал адвокат Р. Р. още при образуване на делото, впоследствие и адв. С. М., които пълномощни важат за всички инстанции, както и че потвърждава всички извършени от тях действия по делото. Тази молба е подписана по същия начин с изписване на имената. На л.10 от първоинстанционното дело се намира пълномощно, с което е упълномощен адв. Р. Р. да представлява Б. Ф. до приключване на делото във всички инстанции. При тези констатации не възниква съмнение дали пълномощникът е бил надлежно упълномощен, съответно дали упълномощителят е надлежно представляван по делото. Изписването на имената вместо полагането на съкратен подпис - параф е напълно валидно (според тълковния речник думата подпис означава „собственоръчно написано име или знак за името, който обикновено съдържа инициалните букви“). Поради това въззивният съд не е дължал извършване на някакви допълнителни действия за проверка на представителната власт и постановеният от него акт не е недопустим. Оспорването на представителната власт е заявено за първи път с касационната жалба, но в производството пред Върховния касационен съд събирането на нови доказателства не е допустимо.

Първият правен въпрос в изложението е израз на същите оплаквания относно представителството на касатора и предвид изложеното касационно обжалване по него не следва да се допуска.

Вторият правен въпрос е задълженията на въззивния съд, ако установи, че не участва в процеса задължителен необходим другар. Чрез него се защитава правото на участие в процеса на съпругата на ищеца К. Ф., а не негови собствени права. Поради това въпросът представлява упражняване на чуждо право, което законът не допуска - чл.26, ал.2 ГПК. Затова този въпрос не е от значение за изхода на предявения от ищеца спор. Позоваването на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.6 е несъстоятелно. В него е прието, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Същевременно, в Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГК е прието, че съпрузите са необходими, но не са задължителни другари по искове относно вещни права, придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Така че, даденото разрешение в първия тълкувателен акт не се отнася за съпрузите. Още повече, че както бе посочено по-горе предявеният иск по чл. 38а ЗЖСК е специален владелчески иск, а не иск за собственост. Решение № 702 от 21.12.2009г. по гр. д. № 676/2009г. на ІІ г. о., на което се позовава касатора, е постановено в производство по чл. 303 ГПК и не съставлява практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Определение № 782 от 24.10.2016г. по т. д. № 307/3016г. на ІІ т. о. разглежда задължително необходимо другарство между длъжникът и кредиторът, подал възражението, по иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, което е хипотеза напълно неотносима към настоящата, а и актът представлява определение по чл. 288 ГПК, което също не съставлява практика на Върховния касационен съд съгласно чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Поради изложеното допускане на касационно обжалване следва да бъде отказано.

В полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените от тях рзаноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1000лв. за всеки от тях. Разноските са дължими от двамата касатори.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. С. Ф. срещу решение № 260204 от 28.03.2024г. по гр. д. № 9771/2015г. на Софийски градски съд.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260204 от 28.03.2024г. по гр. д. № 9771/2015г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Б. Й. Ф..

ОСЪЖДА Б. Й. Ф. и К. С. Ф., двамата от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплатят на М. М. Р.-Б., П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В. направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето производство в размер на по 1000/хиляда/ лв. на всеки от тях.

В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: