О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№2002

гр. София,30.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 601 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат П. В., като лице, имащо право да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в качеството му на адвокат, упълномощен от ищеца в производството С. Д. А., срещу определение № 71 от 07.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 374/ 2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като в негова полза бъде присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита в размер по-висок от 5 000 лв., който е определен с решението.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, защото в него липсват изложени мотиви защо апелативният съд намира, че размерът на достойното възнаграждение, което се следва на адвоката, осъществил безплатна правна защита на ищеца в хода на въззивното производство, възлиза на сумата от 5 000 лв., което е много по-ниско от минималния размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа, приет в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет. Жалбоподателят счита, че за да определи дължимото възнаграждение в този размер, съдът не е съобразил цената на предявения иск, по който производството се е...