Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ч. висококачествените лекарства „ АД,[населено място] чрез адв. Д. С. С. срещу решение № ІІ-144 от 08.01.2010 год., постановено по гр. д. № 570/2009 год. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено решението на Б. районен съд, с което по иска, предявен от Г. А. Г. от[населено място], е прието за установено по отношение на „Ч. В. лекарства „АД, че клаузата за неустойка в размер на 30 000 лв., предвидена в анекс от 28.12.2004 год. към трудов договор от 19.10.2004 год., е нищожна на осн. чл. 26 ЗЗД и е отхвърлен иска, предявен от [фирма] срещу Г. А. Г. за сума в размер на 30 000 лв., предтендирана като неустойка, уговорена с анекс от 28.12.2004 год. към трудов договор между страните от 19.10.2004 год.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, /касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. /.

Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск с пр. осн. чл. 92 ЗЗД за неустойка в размер на 30 000 лв., да бъде уважен.Претендират се и разноски.

Ответникът по касационната жалба Г. А. Г. чрез адв. П. Д. В. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество. Моли обжалваното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване, а в случай, че касационното обжалване се допусне, решението да бъде оставено в сила. Също претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е необходимо да се изпълнени допълнителните критерии по чл.280 ГПК - да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело, както и да е посочено и обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.

В представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, такъв въпрос не е изрично формулиран.

С оглед правомощията на съда да уточни правния въпрос въз основа на развитите от касатора доводи, следва да се приеме, че в случая това е въпроса относно валидността на клауза за неустойка, уговорена в трудов договор, според която работникът или служителят се задължава да не полага труд под каквато и да е форма, както и да не извършва дейност, които са с предмет конкурентен с този на работодателя както по време на трудовото си правоотношение, така и за период от две години след неговото прекратяване като нарушаването на това задължение е обвързано със заплащане на неустойка.

По този въпрос ВКС се е произнесъл многократно с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които съгл. ТР №1/2009 год. на ОСГКТК имат задължителен характер / Решение № 417/21.05.2010 год., постановено по гр. д. № 1228/2009 год. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 561/17.06.2010 год., постановено по гр. д. №1717/2009 год. на ВКС, ІV, г. о., Решение по гр. д. № 1477/2009 год. на ВКС, ІІІ г. о., Решение по гр. д. № 1945/2009 год. на ВКС, ІІІ г. о. /.Прието е, че клаузи в посочения смисъл са недействителни /нищожни/, съгл. чл. 8,ал.4 КТ, доколкото представляват предварителен отказ от трудови права, каквото е правото работникът свободно да избира своята професия и място на работа, което е конституционно закрепено с разпоредбата на чл. 48,ал.1,т.3 КРБ.

Доколкото обжалваното решение съдът е стигнал до извода за нищожност на клаузата макар по други съображения, решението се явява в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС, Следователно посочените основания за допустимост по чл. 280,ал.1,ал.1,т.1 и 2 ГПК не са налице.

С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Предвид изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника Г. А. Г. направените в него разноски в размер на 500 лв. – възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № ІІ-144 от 08.01.2010 год., постановено по гр. д. № 570/2009 год. на Б. окръжен съд.

ОСЪЖДА

„Ч. висококачествените лекарства „ АД,[населено място] да заплати на Г. А. Г. от[населено място], разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: