Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. И. П. от[населено място], общ. Л. срещу решение №9 от 18.02.2009г по гр. дело № 414/2009г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено решение №235 от 29.10.2008г на Р. районен съд, Отхвърлен е иск за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди до момента на действителното допускане до работа, която ищцата е следвало да заеме след отмяна на незаконно уволнение по съдебен ред и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в Ц.[населено място], предявен срещу [община].Вреди се претендират от Общината като се твърди, че нейни длъжностни лица, чрез незаконни действия и бездействия, са причинили вредите при недопускане до работа за исковия преиод, В приложеното към жалбата изложение, изгответо от служебно назначения защитник адв. Р. В. от АК Р., като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, противоречие с практиката на ВС на РБ и Върховния касационен съд по въпроса за пасивната легитимация в материален и процесуален смисъл. Противно на постановеното в решение №427 от 02 03.1977г по гр. д. № 2757/76г на І го на ВС е приетото от Р. окръжен съд, че общината не може да бъде ответник по иск за вреди, в качеството й на възложител. В решение № 5 от 29.01.2004г по гр. № 421/2003г, ТК на ВКС въпросът за процесуалната правоспособност на органите на едно министерство (в случая Общински поземрени комисии) е обусловен от притежанитето на отделна банкова сметка, въззивният съд е приел обратното.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се поставя въпрос предвид тезата на касатора, че искът за обезщетение поради недопускане до работа може да се насочи не срещу правосубектния работодател, в случая със статут по чл. 10 ал.4 от Закона за народната просвета, а по избор на ищеца и / или срещу администрацията, която е назначила длъжностните лица при този работодател или е следвало да ги контролира, като възложител. По този въпрос е налице постоянна съдебна практика, основана на действащатата към момента на спорното правоотношение норма на чл.225 ал.3 от КТ и ясното правило на параграф 1 от ДР на КТ кои са легитимираните страни в трудовия спор. Уредбата на специалния закон изключва общия, с което се е съобразил въззивния съд в обжалваното решение и същото е съобразено с постоянната практика по този принципен въпрос, Цитираното правило неоснователно се оспорва от ищцата и служебния й защитник с позоваването на практика по прилагането на общия институт на чл. 49 от ЗЗД(реш№427 от 02 03.1977г по гр. д. № 2757/76г на І го на ВС), която практика не е свързана със специалния режим на обезщетения от пертендирания вид, Също така неотносимо е позоваването на решение №5 от 29.01.2004г, гр. д№421/2003г.ТК,ВКС,постановено по правосубектността на Общинските поземлени комисии като органи по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, по граждански и търговски спорове. Решаващо за пасивната легитимация на ответника по иска с правно основание чл. 225 ал.3 от КТ е качеството работодател, а не наличието или липсата на банкова сметка, както счита защитата на касаторката, Даденото от Р. окръжен съд разрешение е в съответствие[населено място] на труда като специален закон по отношение на уредените в него случаи на обезщетения и с практиката, последователна по изведения в изложението въпрос. Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице,

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на

решение №9 от 18.02.2009г по гр. дело № 414/2009г. на Р. окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2,