Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „П”АД, със седалище и адрес на управление: гр.Н. З, кв.Индустриален, представлявано от Изпълнителния директор Н.М, чрез адв.. Н, срещу решение №132/11.07.2018 г. постановено по адм. д.№21 по описа на Административен съд-Сливен за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ №1435-1 от 06.11.2017 г. издаден от старши инспектор, орган по приходите при О. Н. З, потвърден с решение №7/14.12.2017 г. издаден от Началник отдел „Местни данъци и такси” при О. Н. З. С оспорения АУЗД на дружеството са определени задължения произтичащи от неплатени данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, такса битови отпадъци /ТБО/ и данък върху превозните средства, за данъчен период от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.

Според касационният жалбоподател постановеното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизвоствените правила и материалния закон, както и поради необоснованост. Оспорва го изцяло, като моли да бъде отменено. Подробни съображения са развити само по отношение на задълженията за такса битови отпадъци.

Касаторът твърди, че АУЗД не съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.

При всички случаи задълженията са определени върху данъчната оценка или отчетната стойност на недвижимите имоти, а не въз основа на реално генерираният отпадък. Не е съобразена изрично подадената декларация на дружеството, че през 2017 г. за събиране на отпадъци ще използва само един контейнер с обем от 4 куб. м.

АУЗД не е мотивиран, а изводът на съда в обратния смисъл е неправилен.

Издаденият акт противоречи на чл.67, ал.4 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/. Дружеството е положило всички усилия, за да може да се определи задължението му съобразно действително генерираният отпадък. Съгласно чл.67, ал.2 от ЗМДТ, за да се определи таксата битови отпадъци не може да бъде използвана данъчната оценка на имота; неговата балансова стойност или пазарната...