Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от адвокат С.М от АК Кюстендил като процесуален представител на П.Р с адрес в [населено място] [община] срещу решение № 30 от 20.02.2018г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 312/2017г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата на П.Р срещу решение № 2153-09-27/25.08.2017г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН]/6.06.2017г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кюстендил за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО.

Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Възраженията са, че съдът не обсъдил всестранно и пълно представените доказателства, счита че неправилно е определен индивидуалният коефициент от експертизата, поради това, че не включва целия трудов стаж, счита че неправилно не се признава за осигурителен стаж времето през което е полагала грижи за болната си майка.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Кюстендил не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираните решение и разпореждане. С тях се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 6.05.2017г. пожизнено на основание чл. 68 КСО по заявление, подадено на 1.06.2017г. с навършена възраст от 66г и 0м. Установен е осигурителен стаж от трета категория труд от 21г., 4м. и 7 д. и е изчислен индивидуален коефициент - 0.779. Възраженията срещу разпореждането се изразяват в това, че жалбоподателката не е съгласна с изчисления коефициент, че не се зачита времето през което е полагала грижи за майка си и че периода от 17.08.2006г. до 5.11.2006г. следва да бъде изключен от базисния период за изчисляване на индивидуалния коефициент. Горестоящият орган е разгледал по същество жалбата и е приел, че разпоредбите на чл. 43 от НПОС и чл. 43а от НПОС предвиждат такива хипотези, но не и в случаите, когато се полагат грижи за болен родител и приел възражението за неоснователно. По второто възражение служебно е установено в административното производство, че има подадена информация от осигурител д-р Б.К за сключен трудов договор от 16.08.2006г. и за прекратен такъв на 6.11.2006т. Също така на основание чл. 70 ал. 3 КСО е прието, че периода 16.08.2006г.-6.11.2006г. следва да бъде взет предвид при изчисляване на индивидуалния коефициент.

Съдът е разгледал по същество жалбата срещу решението и я приел за неоснователна. Установена е същата фактическа обстановка, установена и от административиня орган като претенцията за зачитане на осигурителен стаж времето през което е гледала болен родител е прието за неоснователно. Обсъдена е хипотезата на чл. 9, ал. 6 КСО във вр. с чл. 43а НПОС и е прието, че няма законово основание за зачитане на такъв осигурителен стаж, както правилно е приел и административния орган. По отношение на индивидуалния коефициент също е прието, че е определен съгласно нормативните изисквания и изчислен правилно от заключение на вещо лице, прието и неоспорено от страните. При установеното от фактическа страна в преценката за законосъобразност на решението съдът е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно.

В касацонната жалба се поддържат доводи идентични с тези, поддържани пред административния орган и съда при разглеждане на делото.

Тези доводи са неоснователни, тъй като правилно е установен и квалифициран осигурителния стаж на жалбоподателката съгласно приложените доказателства по делото. Няма законово основание за приемането за такъв стаж времето през което се е грижила за болен родител тъй, като няма нормативна уредба относима към настоящата хипотеза. Изчисляването на индивидуалният коефициент също е направено съобразно нормативните изисквания със зачитане на осигурителния стаж и доход през 2006 г. на основание чл. 70 КСО. Всички възражения поддържани в касационната жалба са били обсъдени от административния орган и съда и са изведени обосновани изводи от фактическа и правна страна. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 20.02.2018г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 312/2017г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.