Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕМ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК 115947999 срещу решение № 1766 от 2 август 2018 г., постановено по ах. д. № 1245/2018 година по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001615002338-091-001/02.12.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден в обжалваната му част с Решение № 93/23.02.2016 г. на директора на Д “ОДОП” - Пловдив за отказан данъчен кредит в размер на 7 225,10 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 25 825,80 лв., с прилежащи лихви 4 818,83 и начислени лихви в размер на 316,52 лв., за направените констатации и установения данъчен финансов резултат за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., с допълнително установен корпоративен данък за 2014г. в размер на 4 923,12лв. и прилежащи лихви 336,96лв. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив в писмено становище по делото обосновава неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора е за частична основателност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Първоинстанционният съд се е присъеденил към изводите на органите на приходите в частта на отказания данъчен кредит, а относно допълнително начисления ДДС е приел, че при потреблението - изписването липсвало достатъчно аналичност на информацията за стоково-материалните ценности и по-конкретно - за резервните части, което до позволяло обвръзка с документа за покупката на стоките. Освен това, въпреки че в складовата програма се установявала аналитичността на завежданите стоки, не можело да бъде проследено след това тази информация за бракуваните стоки в протоколите за брак - т. е, за кои точно автомобили били бракуваните части. Решението е частично неправилно.

Обжалваното съдебно решение е правилно, в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу ревизионния акт № Р-16001615002338-091-001/02.12.2015 г. за установени задължения по ЗДДС, поради отказан данъчен кредит в размер на 7 225,10 лева на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Не са налице касационни основания за отмяна на решението в тази му част. Липсата на доставка по посочените в РА фактури и доставчици се обосновава не само от доказателствата за липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. В случая липсват доказателства за приемо – предаване на процесните стоки, които и по своя обем и вид - метална конструкция, бояджийска камера с аспирация и климатизиране предполагат транспортирането им до купувача. Принципно правилни са възраженията на касатора, че само по себе си липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост, съгласно актове от практиката на СЕС не следва да води до извод за недоказаност на доставка. В конкретния случай, обаче, съвкупните доказателства по делото установяват липса на доставка. Правилно е и решението на административния съд и в частта за увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. с разходите за осчетоводени горива. Основателно приходните органи и първоинстанционният съд са приели, че разходите не са документално обосновани, тъй като в хода на ревизията единствено са представени фактурите за придобиване на горивата. Следвало е изписването на горивата да бъде обосновано със съответните документи, корелативни на дейността по тяхното разходване. Обяснението на ревизираното лице за начина на използване на горивата не се подкрепя със съответните доказателства, поради което не е налице документална обоснованост. По отношение останалите части на решението, с изключение на допълнително начисления ДДС в размер на 25 825,80 лв., административният съд е изложил подробни съображения, които настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК /в сила от 01.01.2019 г./ препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които възприема като свои.

Касационната жалба е основателна в частта, с която е отхвърлено оспорването на РА за допълнително начислен ДДС в размер 25 825,80 лева и лихви, на основание чл.79, ал.3 от ЗДДС, поради непризнаване на протоколи за брак от 05.01.2015 г. и от 12.02.2015 г. Ha първо място вещото лице по назначената ССЕ установява обстоятелството, че в съставените протоколи за брак от 2015 година, активите, които са описани, са посочени въз основа на първичния счетоводен документ за тяхното придобиване – фактура, като са посочени вида на актива, първичния счетоводен документ, бройката на активите и тяхната стойност по счетоводни данни. Основателно е оплакването на касатора в касационната жалба, че противно на приетото в обжалваното съдебно решение, в протоколите за брак е налице посочена аналитичност на бракуваните активи, които са описани и индивидуализирани чрез документа за тяхното придобиване - фактурата, доставчика им, и съответно описанието на същите /посочено във фактурата и протоколите за предаването им от доставчиците/. От изготвената по делото ССЕ се установява, че активите, които дружеството бракува в 2015 година, са придобити в периода 2009 година и преди тази година, следователно е изпълнено условието на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС - т. е. между придобиването на активите и ползването на данъчния кредит и бракуването на активите са изминали 5 години, и поради това, дружеството не е следвало да бъде задължено с РА да прави корекция на ползвания данъчен кредит за активите при условията на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Чрез основното и допълнително заключение на ССЕ е преодолян основният аргумент на органа по приходите да не приложи ограниченията за корекции по чл.80, ал.1, т.3 ЗДДС (в редакцията от ДВ, бр.11/2013 г.) – липса на надлежно водена аналитична счетоводна отчетност на материалите-авточасти от страна на касатора. Решението на първоинстанционния съд противоречи на цитираната разпоредба и в тази част следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по същество, с което да се приеме ограничението за корекция, във връзка с процесните два протокола за брак и се отмени ревизионния акт, в частта за допълнително начислен ДДС в размер 25 825,80 лева и съответните лихви.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено, като следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорения от касатора РА да бъде частично отменен като незаконосъобразен.

Разноски: При този изход на делото Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П. при ЦУ на НАП, следва да заплати на „ЕМ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК 115947999 разноски върху уважената част от жалбата общо за всички инстанции в размер на 4 347 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1766 от 2 август 2018 г., постановено по ах. д. № 1245/2018 година по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „ЕМ ОЙЛ“ ЕООД против ревизионен акт /РА/ № Р-16001615002338-091-001/02.12.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден в обжалваната му част с Решение № 93/23.02.2016 г. на директора на Д “ОДОП” – Пловдив, в частта, с която е допълнително начислен ДДС в размер на 25 825,80 лв., с прилежащи лихви 4 818,83, включително и в частта на присъдените разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-16001615002338-091-001/02.12.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден в обжалваната му част с Решение № 93/23.02.2016 г. на директора на Д “ОДОП” – Пловдив в частта, с която е допълнително начислен ДДС в размер на 25 825,80 лв., с прилежащи лихви 4 818,83.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на „ЕМ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК 115947999 разноски върху уважената част от жалбата общо за всички инстанции в размер на 4 347 лв. Решението е окончателно.