Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите срещу Решение №1822 от 05.02.2020 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение, постановено по административно дело №12457/2018 г.
С обжалваното решение съдът е отменил Заповед №РД-49-211/30.07.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите и административната преписка е върната за ново произнасяне по заявление № 94-Г-31/26.01.2004, подадено от Г.М.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Касаторът подробно излага фактите по делото и сочи, че не е налице правоприемство между правата на Г.М и И.М, тъй като последният е станал собственик на постройка през 2012 г. по давностно владение. И това е станало след изтичането на предвидения едногодишен преклузивен срок за подаване на заявление за придобиване на преференциално право за закупуване на прилежащи площи със статут на частна държавна собственост – горска територия, поради което не са налице материалноправните предпоставки за придобиване на права по § 123, ал.1 ПЗР на ЗИДЗГ отм. .
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди като законосъобразна оспорваната Заповед №РД-49-211/30.07.2018 г. Касаторът се представлява от юрисконсулт Д.А.
Ответниците по касационната жалба – В.М, Н.М и М.М, считат касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.01.2004 г. Г.М подава до О. С заявление за закупуване на застроена и нормативно определена площ, представляваща поземлен имот №00706 в землището на с. Л., ЕКАТТЕ 43699, О. С, с площ от 0,157 дка в отдел 126, подотдел 2 в районна на дейност на териториално поделение „Държавно горско стопанство“ – Сандански, при условията на § 123 ПЗР на ЗИДЗГ отм. , В заявлението се сочи, че през 1990 г. без строителни книжа Мешев построява бунгало и вила в кв. 10, местност [наименование] по плана на [населено място] и иска узаконяване на собствеността.
На 16.12.2005 г. Г.М и И.М – наследодател на настоящите ответници по касация, сключват предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно фургон с площ 10 кв. м, находящ се в местността [наименование] – Пирин планина.
На 05.09.2012 г. И.М, с нотариален акт № 192, т. I, рег. № 2182, дело № 171, е признат за собственик по давност на недвижим имот - едноетажна вила със застроена площ от 20 кв. м., находяща се в поземлен имот № 000706 в землището на [населено място], [община] с площ от 0,157 дка в отдел 126, подотдел 2. Направена е и поправка на нотариалния акт, която се отнася до квадратурата на едноетажната вила, като след поправката следва да се чете „площ 26 кв. м“.
На 11.12.2012 г. И.М подава заявление до Изпълнителната агенция по горите за закупуването на имота по реда на § 123 ПЗР на ЗИДЗГ отм. .
Производството по издаване на административния акт продължава и по заявлението на Г.М, и по заявлението на И.М.
На 13.01.2017 г. преписката е разгледана от постоянна комисия в Изпълнителна агенция по горите, която приема, че приложените към двете заявления документи съдържат неточности, несъответствия и противоречия и не доказват, че Митрушков е встъпил в правата на заявителя Г.М.
На 30.07.2018 г. министърът на земеделието, храните и горите отказва да издаде заповед за закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща площ от 0,157 дка, представляваща имот № 000706 в землището на с. Л..
При тези факти, ВАС, пето отделение, е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но е нарушено изискването за форма, както и материалния закон и неговата цел.
Съдът сочи, че в административния акт липсват мотиви, както фактически, така и правни относно искането на заявителя Мешев, а производството е започнало именно по негово заявление. Не са изложени мотиви по представените от И.М доказателства, изрично поискани от административния орган относно придобитата от него собственост в процесния имот, поради което е отменил заповедта и е върнал преписката за новопроизнасяне по първоначалното искане на Г.М от 26.01.2004 г.
Съдебното решение е валидно, допустимо, но неправилно.
От доказателствата по делото се установява действително, че по искането от 26.01.2004 г., направено от Г.М, не е налице произнасяне, но по него се е формирал мълчалив отказ. От последния евентуално биха били засегнати подателят му (Г.М) или неговите наследници, които биха могли да го обжалване, но сроковете за това са отдавна изтекли.
Административният орган е бил сезиран с ново искане от 11.12.2012 г. от И.М.П административният орган е заключил, че от една страна, искането е подадено след преклузивния срок, а от друга - не е налице правоприемство между правото на собственост на Г.М и И.М, доколкото сключеният между тях предварителен договор за покупко-продажба не е обявен за окончателен и има разлика в описанието на недвижимия имот, за който се отнася договора. Митрушков се легитимира като собственик с нотариален акт, удостоверяващ собственост въз основа на давностно владение. Последното е оригинерен способ за придобиване на собственост, който се основава на собственото право на непрекъснато владение на веща/имота и не е свързано с правото на предходния собственик, поради което правоприемство между правата на първоначалния собственик и на новия собственик въз основа на давностно владение не настъпват. Посочено не позволява преписките от 2004 г. и 2012 г. да бъдат обединени за общо разглеждане.
Административният орган правилно се е произнесъл само по заявлението на И.М и не дължи мотиви относно заявлението на Г.М от 2004 г.
С оглед посоченото не е налице соченото от тричленния състав на ВАС съществено нарушение на административно производствените правила.
По същество административният акт е законосъобразен. Органът е установил правилно фактите по случая и е стигнал до правилните заключения, че не са налице предпоставките за придобиване в собственост на земи от държавния горски фонд – частна държавна собственост, по реда на § 123, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗГ отм. , Нормата създава преференциален ред за придобиване на прилежащите площи от държавния горски фонд – частна държавна собственост, от лица, които върху тази площ са построили или придобили собственост върху сгради и постройки и строежите са били допустими по действащите градоустройствени планове и нормативни правила към момента на извършването им. Действието на правната норма е ограничено във времето, като правоимащите лица е следвало да подадат заявление за придобиване на прилежащите площи в едногодишен срок от влизането в сила на закона (обн. ДВ. бр. 16/2003 г., в последствие удължен - ДВ., бр. 29 и 34/2006 г., в сила от 01.10. 2006 г.). Следователно след 01. 10. 2007 г. този ред за придобиване не е приложим. Това прави заявлението от 2012 г. подадено от И.М недопустимо и органът е следвало да откаже да го разгледа по същество.
След като е установил, че има частично припокриване на искането на И.М със заявлението от 2004 г. на Г.М, по което няма произнасяне, органът е проверил дали не е настъпило правоприемство и действията му са изцяло в интерес на г-н Митрушков. След като е установил, че правоприемство не е настъпило, което се доказва по безспорен начин от сочения от И.М способ на правоприемство (предварителен договор за покупко-продажба, който не е обявен за окончателен) и способ на придобиване (давностно владение, удостоверен чрез нотариален акт за собственост чрез давностно владение) органът правилно е заключил, че искането е неоснователно и законосъобразно го е отхвърлил.
С оглед гореизложеното, изводът за незаконосъобразност на спорната заповед за отказ за издаване на заповед за закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща площ по реда на § 123 от ЗГ отм. е неправилен. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а по същество жалбата на М.М, Н.М и В.М (наследници на И.М) срещу Заповед №РД49-211/30.07.2018 г. г. на министъра на земеделието, храните и горите следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1822 от 05.02.2020 г. на Върховен административен съд, пето отделение, постановено по административно дело №12457/2018 г и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М, Н.М и В.М (наследници на И.М) срещу Заповед №РД49-211/30.07.2018 г. г. на министъра на земеделието, храните и горите следва да бъде отхвърлена.
Решението е окончателно.