Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на П.П, подадена чрез адв.. Ч против решение № 165/06.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1199/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /PA/ № Р-03000318004163-091- 001/05.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 39/11.04.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и, че решението е необосновано. Касаторът счита, че не са доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. Оспорват се констатациите, че П.П е упражнявал търговска дейност по смисъла на чл. 1 ТЗ в лично качество, а не чрез „Стокат“ ЕООД, ползвайки куриерски услуги на „Е. Е“ ООД. Възразява срещу определянето на данъчния период, през който евентуално е възникнало задължението за регистрация съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС като твърди, че не е посочено конкретното данъчно събитие, в резултат на което лицето е реализирало доход за последните 12 месеца преди текущия в размер, надхвърлящ 50 000 лева. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу ревизионния акт и да се присъдят разноски.

Ответникът - Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, чрез директора си в писмена молба, депозирана от юрк.. Е оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на първоинстанционното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на П.П против РА № Р-03000318004163-091- 001/05.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 39/11.04.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени следните задължения:

- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както следва: за 2015 г. в размер на 5567 лв. и лихва – 1558,98 лв. и за 2016 г. в размер на 3262 лв. и лихва – 583,58 лв.;

- ДДС, както следва: за м.09.2015 г. в размер на 658 лв. и лихва - 221,24 лв.; за м.10.2015 г. в размер на 7724,04 лв. и лихва – 2530,42 лв.; за м.11.2015 г. в размер на 6629,31 лв. и лихва – 2116,44 лв.; за м.12.2015 г. в размер на 6468,88 лв. и лихва – 2009,43 лв.; за м.01.2016 г. в размер на 3410,10 лв. и лихва – 1029,89 лв.; за м.02.2016 г. в размер на 3224,87 лв. и лихва 947,94 лв.; за м.03.2016 г. в размер на 4557,88 лв. и лихва – 1300,47 лв.; за м.04.2016 г. в размер на 4346,19 лв. и лихва – 1203,81 лв.; за м.05.2016 г. в размер на 4448,18 лв. и лихва – 1193,71 лв.; за м.06.2016 г. в размер на 3583,10 лв. и лихва 931,68 лв.; за м.07.2016 г. в размер на 266,33 лв. и лихва – 66,96 лв.; за м.08.2016 г. в размер на 38,33 лв. и лихва - 0.00 лв.; за м.09.2016 г. в размер на 44 лв. и лихва - 0.00 лв.; за м.10.2016 г. в размер на 16.67 лв. и лихва - 0.00 лв.;

- вноски за Фонд ДОО за самосигуряващо се лице по КСО, както следва: за 2015 г. в размер на 3172,08 лв. и лихва – 890,97 лв. и за 2016 г. в размер на 2966,60 лв. и лихва – 426,48 лв.;

- вноски за ЗО за самосигуряващо се лице по ЗЗО, както следва: за 2015 г. в размер на 2092,80 лв. и лихва – 587,47 лв. и за 2016 г. в размер на 1456 лв. и лихва – 191,20 лв.;

- вноски за Фонд ДЗПО /УПФ/ за самосигуряващо се лице по КСО, както следва: за 2015 г. в размер на 1308 лв. и лихва – 368,47 лв. и за 2016 г. в размер на 910 лв. и лихва – 122,65 лева.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Също така съдът поотделно и в съвкупност е анализирал и събраните в хода на съдебното производството писмени доказателства и доказателствени средства - заключение на съдебно-счетоводна експертиза. За да отхвърли жалбата на П.П, първостепенният съд се е мотивирал с установяването, че данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация за част от периодите, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити доходи и за приходи с неясен произход. Прието е, че разходите на касатора, имущественото и финансовото му състояние значително надвишават законно придобитите доходи. Съдът е потвърдил констатацията на органите по приходите, че Плачков е действал като търговец по смисъла на ТЗ и, че лицето е извършвало организирането и управлението на търговската си дейност за свой риск, съответно за тази дейност подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2015 г.- 31.12.2016 г. като дейността му е осъществявана чрез интернет сайт за пазаруване с домейн http:www.sportmax.bg, а поръчките са изпълнявани чрез пратки по куриер и заплащането е извършвано посредством услугата "наложен платеж" и пощенски преводи. Съдът е преценил, че РЛ е действало в лично качество и за своя сметка, т. к. представените договори и анекси за куриерски и пощенски услуги са подписани от Плачков, посочен и като лице за контакт, както и че всички доставки са изпращани от офис Варна, Колхозен пазар и като подател е посочен П.П или „Стокат“ ЕООД. Приел е също така, че всички разходни касови ордери за изплатени суми и разписки за доставка на пощенска пратка или пощенски запис, представени от „Е. Е“ ООД са подписани от ревизираното лице и че приходните органи правилно са отклонили като несъстоятелно твърдението му, че горната дейност е извършвал от името и за сметка на "Стокат" ЕООД и следователно Плачков не е получавал приходи от нея. Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото не се спори, че за процесните ревизирани периоди касаторът е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ и на основание чл. 6 ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за получените облагаеми доходи от източници в България. Няма регистрация като едноличен търговец. Към датата на изготвяне на РД П.П е представляващ и управляващ дружествата „Нов стандарт“ ДЗЗД и „Пия“ ДЗЗД и е едноличен собственик на капитала, представляващ и управляващ дружества „Нов спорт 1“ ЕООД, „Нов спорт 3“ ЕООД, „Нов спорт 4“ ЕООД, „Нов спорт 5“ ЕООД, „Нов спорт 6“ ЕООД и „Спортмакс БГ-България“ ЕООД. Данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК.Оният спорен въпрос, поставен и с касационната жалба, е относно вида и характера на извършваната от Плачков дейност през ревизирания период - получавал ли е фактически от името и за сметка на „Стокат“ ЕООД процесните суми от „наложен платеж“ и пощенски преводи, т. е. извършваната търговска дейност от оспорващия дали всъщност е такава на „Стокат" ЕООД или е осъществявана от оспорващия независима икономическа дейност, на свой риск, генерирайки доход за себе си в установения по делото размер, който не е декларирал съгласно данъчното законодателство и който обуславя начисляването на допълнителните задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Относно получаването на тези средства в размерите, посочени в РД и РА, не се спори, което е установено в хода на ревизионното производство и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Правилно съдът е приел за законосъобразно установяването от приходните органи съществуването на приходи за всяка една от ревизираните години от продажба чрез куриерски пратки на много физически лица, на територията на страната, които са заплащали продадените им стоки с наложен платеж и парични преводи. Обосновани са изводите на съда, че Плачков е осъществявал икономическа дейност, за която дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Доводите и възраженията, съдържащи се в КЖ са идетнични с тези, обсъдени от административния съд. По делото е открито производство по оспорване истинността /автентичността на положените подписи и заверки/ на представените от Плачков като доказателства частни документи - квитанции и ПКО за плащане, договори за заеми и нотариално заверено пълномощно от „Стокат“ ЕООД. Съдът е посочил, че жалбоподателят носи доказателствената тежест относно установяване истинността на представените частни документи, но с оглед неангажирането на доказателства в тази връзка, първоинстанционният съд е приел за недоказана автентичността на същите, поради което ги е изключил от доказателствения материал по делото. В тази връзка настоящият касационен състав счита, че касаторът неправилно се позовава на доказателства, които вече са били изключени от доказателствения материал. Въз основа на изложените доводи в жалбата и събраните по делото доказателства, правилно съдът е счел, че П.П е извършвал фактически дейността по продажба на въпросните спортни стоки с оглед представените от „Е. Е“ ООД доказателства, както и че именно той е получавал сумите във връзка с процесните продажби. Обосновано е прието, че с оглед характера на извършената ревизия при особени случаи по реда на чл. 122 и сл. ДОПК се прилага правилото по чл. 124, ал. 2 ДОПК като фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Ето защо в доказателствена тежест на РЛ и настоящ касатор е да докаже при условията на пълно доказване твърденията си относно вида и характера на получените от него средства, а именно, че същите не са собствени, а са получени от името и в полза на трети лица.

Обобщавайки горните факти и обстоятелства и предвид събраните доказателства, изводите на съда, че обосновано приходните органи са приели, че П.П е получил доходи за ревизирания период от търговия със спортни стоки, продавани чрез интернет, като е извършвал търговска дейност по занятие, са правилни. В резултат на тази дейност са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ за отчетните периоди, съответно е прието, че към 31.08.2015 г. е достигнат оборот за регистрация по ЗДДС. Предвид на това, че касаторът е действал като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ, законосъобразни са мотивите на съда, че лицето е извършвало организирането и управлението на търговската си дейност за свой риск, съответно за тази дейност подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2015 г.- 31.12.2016 година. От изложеното следва обоснован извод, че П.П чрез фирма „Стокат“ ЕООД е получил суми от продажба на стоки чрез наложен платеж и пощенски парични преводи в брой и по банкова сметка, както и комисионни за процесния период, като не са отчитани приходи от продажби и не е начисляван ДДС. Същият, като представляващ дружеството не е изпълнил задължението си да декларира определени от закона обстоятелства, поради което е налице хипотезата на чл. 122, ал.1, т. 1 и т. 2 ДОПК за наличие на укрити приходи и доходи и е установен ДДС за внасяне от страна на Плачков. Настоящата съдебна инстанция намира, че изводите на Административен съд - Варна са формирани при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, касаторът не е представил доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи. Достигайки до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед крайния резултат по делото, на касатора разноски не се дължат. На ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да бъде присъдена сумата от 3057 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165/06.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1199/2019 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА П.П, ЕГН [ЕГН] да заплати на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП разноски за касационната инстанция сумата в размер на 3057 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.