Производство по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез нейния председател, насочена срещу Решение № 7900/12.12.2019 г. по адм. дело № 7003/2019 г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което съдът е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД две обезщетения за имуществени вреди, всяко едно от 1 356 лева (хиляда триста петдесет и шест лева), заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление – 16.05.2016 г., до окончателното изплащане на задължението.

Касационният жалбоподател – КЕВР твърди неправилност на съдебното решение, поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че вредите, които са претендирани не подлежат на обезщетение, тъй като направените разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, във връзка с оспорване на наказателно постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица, засягаща правната сфера на дружеството. Иска, да бъде отменено обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – „Електроразпределение Север” АД – гр. В. в писмен отговор, подаден чрез адв.. Г, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото, като прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските.

Постъпила е и частна жалба от „Електроразпределение Север” АД срещу Определение № 316/14.01.2020 г. по адм. дело № 7003/2019 г. на Административен съд – София-град, с което на основание чл. 248 ГПК, във вр. чл. 144 от АПК е оставена без уважение молбата за изменение и допълнение на решението в частта за разноските. В молбата се счита определението за неправилно, незаконосъобразно и несъобразено с действащата правна рамка.

Ответникът – КЕВР в представен писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната и частната жалба са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

С обжалваното решение Административен съд – София-град е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД, сумата, в размер на 1356 лева (хиляда триста петдесет и шест), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-393 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 491/2015 г. по описа на Районен съд – Севлиево, заедно със законната лихва върху главницата от 1356,00 лева, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 1356,00 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд № 85/2016 г. по описа на Административен съд – Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

Първоинстанционният съд е установил, че с № НП-393 от 17.12.2014 г., председателят на ДКЕВР (понастоящем – КЕВР) е наложил на „Енерго – Про мрежи“ АД (понастоящем – „Електроразпределение Север" АД) имуществена санкция, в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА). В резултат на съдебно обжалване, с Решение № 19/14.01.2016 г. по нахд № 491/2015 г. на Районен съд – Севлиево този санкционен акт е бил отменен като незаконосъобразен. Решението на районния съд е обжалвано и е било оставено в сила с Решение № 127/16.05.2016 г. по кнахд № 85/2016 г. по описа на Административен съд – Габрово.

Административният съд приел, че са налице изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР, но исковете са частично основателни по размер.

Пред първоинстанционния съд е установено, а и страните не са спорели, че с НП, на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е оспорено и с влязло в сила съдебно решение, след двуинстанционно производство, наказателното постановление е отменено.

В съдебните производства пред районния съд и пред административния съд са представени пълномощни за процесуално представителство, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са представени и договори за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. За сумите от адвокатското дружество са издадени фактури. Плащанията са осъществени по банков път.

Съдът е изложил изрични съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна помощ и изплатения хонорар се установява от данните /дати, наредител, получател, основание/ в посочените по-горе писмени доказателства - фактура, платежно нареждане за банков превод и отчет по сметка. Поради това съдът е счел, че макар и да не са били представени в производството по административно-наказателното дело, договорите за правна защита и съдействие касаят именно тези производства. Съдът обаче е счел за основателни доводите на ответника за намаляване размера на обезщетението. Приел е, че двата кумулативно, обективно съединени иска са основателни и доказани за претендирания размер от 2712 лева. Присъдил е и сторените по делото разноски в размер общо на 446 лева, като е приел за неоснователно претендирането на адвокатско възнаграждение и по присъединеното адм. дело 7007/2019 г. на АССГ.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба.

Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт действие/бездействие.

По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение – Наказателно постановление НП–393/17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, (тогава ДКЕВР), с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца – чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. В случая това е направено – в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – София-град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Настоящият състав не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение.

Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в конкретния случай, съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗД, този размер не бива да е по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е и Решение № 4452 от 15.04.2020 г. по административно дело № 1430/2020 г. на Върховния административен съд - Трето отделение.

Неоснователни са развитите в касационната жалба на КЕВР и поддържани в съдебното заседание пред настоящия съд съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност, като част от размера на обезщетението, тъй като това възражение е направено едва в касационната жалба. КЕВР не е повдигнал този въпрос и не е оспорил претенцията в тази й част, нито в представения писмен отговор, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не следва да бъде уважено в настоящото производство.

Решаващият съд е отчел размера на отделните наложени санкции, което повишава допълнително отговорността за качеството на положения адвокатски труд. Уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в минималния предвиден размер е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат – чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ.

С оглед изхода на спора, правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца, респективно на адвокатското дружество разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ, поради което, обжалваното решение е правилно, като не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба.

С обжалваното определение № 316/14.01.2020 г. по адм. дело № 7003/2019 г. в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд – София-град е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъждане в пълен размер адвокатски хонорари по исковите претенции и по присъединеното дело № 7007/2019 г. на АССГ.

В случая съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК с определение от 29.08.2019 г. е прекратено производството по адм. дело № 7007/2019 г. на АССГ и същото е присъединено към адм. дело № 7003/2019 г. на АССГ, тоест безспорно се касае за едно исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Законосъобразно съдът е намерил за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника пред първата инстанция, като е приел, че изборът на ищеца да предяви вземането си към ответника, произтичащо от един и същи правоуреждащ юридически факт с две отделни искови молби, вместо с една, не кореспондира с принципа на добросъвестност в ГПК.

Настоящият съдебен състав на ВАС счита, че позоваването от частния жалбоподател на нормата на чл. 72, ал. 2 от ГПК, в случая е неудачно, тъй като цитираната норма на ГПК касае събиране на държавни такси, а не разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК е категорична като предвижда, че в производството по делото се заплаща възнаграждение за един адвокат. Обосновано съдът е изложил аргумент, че в случай на уважаване на молбата на ищеца за присъждане на второ адвокатско възнаграждение биха се присъдили две адвокатски възнаграждения по делото, което е в нарушение на цитираната разпоредба на ГПК.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че решаващият съд правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е оставил без уважение искането на „Електроразпределение Север“ АД за изменение на решението в частта за разноските.

Въз основа на изложеното, определението на административния съд постановено в производството по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК като правилно следва да се потвърди.

При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на „Електроразпределение Север“ АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лева съобразно представените доказателства за извършването им.

По отношение на останалата сума посочена в договора за правна защита и съдействие и фактура към него в размер на 396 лева съдът счита, че същата не следва да се присъжда. Във връзка с изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение по отношение на частната жалба срещу Определение № 316/14.01.2020 г., че не следва да се присъждат две адвокатски възнаграждения по делото, настоящият касационен състав на ВАС намира, че по начина, по който е уговореното възнаграждението, във връзка с касационното оспорване на първоинстанционното решение на АССГ, уредено и формулирано в раздел III от договора за правна защита и съдействие (л. 23), представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ето защо следва да се присъди само посочената по–горе сума в размер на 396 лева с включено ДДС.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7900/12.12.2019 г. по административно дело № 7003/2019 г. на Административен съд – София - град.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 316/14.01.2020 г. по административно дело № 7003/2019 г. на Административен съд – София - град.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Север” АД, седалище и адрес на управление – гр. В., Тауърс - Е, бул. "В. В" № 258, ЕИК 104518621, сума в размер на 396 (триста деветдесет и шест) лева за сторените по делото в касационното производство разноски.

Решението е окончателно.