Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от финансовия директор на „Л. С“ ЕАД срещу Решение № 2346 от 30.04.2020 г. по адм. дело № 507/2018 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, трето отделение, 49 състав.

С обжалваното решение е отменен Акт за публично държавно вземание от летищни такси /АПДВЛТ/ № 6 от 21.01.2013 г., издаден от С.Д, орган за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания от летищни такси при „Л. С“ ЕАД, с който на „Х. М“ АД са определени публични задължения от летищни такси на основание чл.120, ал. 1 от ЗГВ (ЗАКОН ЗЗД ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ) /ЗВГ/ - паркинг в размер на 22 756,86 лева и лихви в размер на 2291,40 лева за периода 31.12.2007 г. – 31.12.2011 г., както и „Л. С“ ЕАД е осъден да заплати на „Х. М“ АД сумата в размер на 2030,00 лева – разноски по делото.

Касаторът поддържа, че на първо място обжалваният съдебен акт е недопустим като постановен по недопустима жалба. На второ място, излага доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК.Ова извод, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че органът е доказал наличието на основание за заплащане на дължимата такса – паркинг за процесния период. Иска обезсилването на съдебния акт или отмяната му като неправилен. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

Ответникът по касационната жалба „Х. М“ АД, представляван от адв. М.Ж в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба и изразява становище за допустимост, валидност и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за...