Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Я.Д с адрес в [населено място] срещу решение № 49/11.03.2020г. на Административен съд Ямбол по адм. дело № 462/2019г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 2153-28-57 от 28.11.2019г. на директора на ТП на НОИ Ямбол с което е оставена без уважение жалба срещу разпореждане № 11/прот. № N01298/29.08.2019г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Ямбол, с което на основание § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО е изменено разпореждане № [ЕГН] он 10.05.2019г. и е изчислена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 839.74 лева, определена при осигурителен доход в размер на 128731 лева за времето от 1.01.1991г. до 31.12.1993г. и при осигурителен доход в размер на 213382.46 лева за времето от 16.03.2000г. до 16.01.2019г. при индивидуален коефициент 1.821, осигурителен стаж от трета категория 41г., 6м. и 17 дни в това число и 5 месеца за отложено пенсиониране.

Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Ямбол чрез процесуален представител юрисконксулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Ямбол. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението като след указания на съда се конкретизират относно коефициента и срока на отложеното пенсиониране по чл. 70, ал. 2 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по приложената административна преписка, че Я.Д е подала заявление за отпускане на пенсия на 5.03.2019г. Въз основа на него е било отпусната с разпореждане от 10.05.2019г. пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО при определен индивидуален коефициент съгласно чл. 70, ал. 9 КСО от 1.7813, при осигурителен стаж от 41г., 6м. и 17дни и включително 5 месеца отложено пенсиониране. Със заявление от 26.07.2019г. е поискано преизчисляване на отпусната пенсия на основание § 22ц от ПЗР на КСО. С разпореждане от 29.08.2019г. е изменено разпореждане от 10.05.2019г. като е определен коефициент 1.821, при осигурителен стаж от трета категория 41г., 6м. и 17 дни в това число и 5 месеца за отложено пенсиониране. При проверката за законосъобразност съдът е установил, приложение на материалния закон с по благоприятни последици за жалбоподателката, по отношение на коефициента. На следващо място е установено че пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната считано от 5.03.2019г., от която дата на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По отношение на зачетения осигурителен стаж за отложено пенсиониране съгласно чл. 70, ал. 2 КСО в сила от 1.01.2018г. е установен процентът за всяка година след придобиване правото на пенсия и че времето от 1.01.2018г. до 16.01.2019г. когато лицето е получавало лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се зачита за осигурителен стаж за отложено пенсиониране.

При неоснователност на доводите жалбата е приета за неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е правилно.

Съдът е установил от фактическа страна фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. При извършената цялостна служебна проверка на обжалваното решение са установени материалните предпоставки за наличието на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установено е по делото и размера на индивидуалния коефициент и е приложен по благоприятния резултат хипотезата на

§ 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО. В този смисъл се споделят мотивите на първата инстанция. По отношение приложението на чл. 70, ал. 2 КСО съдът е извел правилни изводи от правна страна и касационната жалба в този част на решението е неоснователна. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 КСО предвижда за лицата които са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 1.01.2012г.-4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006г. Спорът въведен и с касационната жалба е относно приложението на чл. 70, ал. 2 КСО като в случая да не се приема отпусната пенсия за инвалидност за лична пенсия като в случая периода за отложено пенсиониране се увеличи със срока на тази получавана пенсия.

Съдът правилно е приел, че пенсията за инвалидност е лична пенсия и като такава в хипотезата на чл. 70, ал. 2 КСО следва да се приема, че има отпусната лична пенсия и срокът на тази пенсия да не се зачита за отложено пенсиониране.

Разпоредбите на чл. 2 и 3 от НПОС посочват пенсиите за осигурителен стаж и възраст и пенсиите за инвалидност като лични пенсии и това е характеристика свързана с личното качество на лицата придобили право на такава пенсия – осигурителен стаж и здравословно състояние. При наследствените пенсии фактическият състав обуславящ правото на пенсия не зависи само от личните физически характеристики и факти относими към лицето, а има и такива свързани с други лица. В случая следва да се приеме, че отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, прекратена считано от отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е пречка за зачитане на времето на получаване на тази пенсия до отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като стаж при отложено пенсиониране по чл. 70, ал. 2 КСО. При изложените мотиви в същия смисъл решението капо правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева на основание чл.78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 11.03.2020г. на Административен съд Ямбол по адм. дело 462/2019г.

ОСЪЖДА Я. ДЕЛЕВА С [ЕГН] с адрес в [населено място], [адрес] да заплати в полза на ТП на НОИ Ямбол сумата от 100/сто/ лева представляваща разноски - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.