Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Евробърд“ООД срещу решение № 7792/10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 3578/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).
Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и целта на закона. От тези посочени пороци на съдебното решение само съображенията нарушение на материалния закон обуславят касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а останалите съставляват основания за оспорване на административния акт, който не е предмет на пряк касационен контрол. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед № 03-РД/2868/17.07.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Евробърд“ООД против Заповед № 03-РД/2868/17.07.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която му е отказано финансиране по заявление за подпомагане ИД № на поректа № 08/04/1/0/00236, УРН 660813 по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. като са присъдени и разноски. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта на закона.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Административният съд при задълбочен анализ на всички събарни по делото доказателства е установил правилно фактическата обстановка по спора, а именно, че „Евробърд“ ЕООД като собственик на животновъден обект № 9367-0151, предназначен за отглеждане на патици, находящ се в поземлен имот 78152.30.8, с. Ц., общ. Добрич е поискал подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ с ИД №08/04/1/0/00236, УРН 660813, за финансиране на проект: „Модернизация на птицеферма за патици“ в описания имот с общ размер на исканата финансова помощ 960 777.50 лв. за закупуване на технологично оборудване и обща стойност на разходите проекта в размер на 1 921 55 лв. без ДДС. Жалбоподателят е уведомен за констатирани нередности на представените от него документи, за което са му дадени указания за представяне допълнително доказателства за реално извършване на земеделска дейност и обяснителна записка или подробно описание на оборудването, съдържащо спецификации, марки и модели, както и част „Технология“, от която да са видни капацитета и необходимостта от закупуване на оборудването. В изпълнение на указанията са представени само проект по част „Технология“, но не и количествени сметки за необходимото оборудване за птицефермата, заверени от правоспособно лице. Административният орган е разгледал заявлението за подпомагане и е отказал финансиране с оспорената пред АССГ заповед като се е мотивирал, че проектът по част „Технология“ е с описателен характер и не доказва по безспорен начин, че избраното техническо оборудван е подходящо и отговарящо на капацитета на животновъдния обект, не е ясно как са изготвени представените оферти при липса на параметрите, на които да отговаря оборудването. Допълнително е установена идентичност с проектите на други кандидати ("Венстара“ЕООД и „Максит“ЕООД) като са посочени съвпадения относно инвестиционни намерения в един и същ имот, собственост на едно и също лице „Л. А. М Е. Р“ АД, което е предоставило за временно и възмездно ползване на тримата кандидати отделни негови части на всяко едно от трите дружества, кандидатстващи за подпомагане за закупуване на еднотипно оборудване, оферирано от едни и същи доставчици в еднакъв размер на разходите, близък до максимално допустимия. Извършен е анализ на историята на трите търговски дружества, от която е установено, че са новоучредени по едно и също време през 2016 г. с минимален капитал и без дълготрайни активи, а в последствие по едно и също време променят своите еднолични собственици и управители. Всички тези факти са възприети като индиция за един общ проект, който е разделен на три по-малки, с цел получаване финансиране над допустимите размери, а физическите лица съгласуват поведението си с цел да упражнят влияние върху търговските решения на съответните предприятия, което изключва възможността тези предприятия да се считат независими едно от друго и кандидатите се явяват свързани лица по смисъла на чл. 4, ал. 8 във връзка с ал. 5, т. З от ЗМСП (ЗАКОН ЗЗД МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ) (ЗМСП), защото групата физически лица, които стоят зад тях действат съвместно и осъществяват дейност на един и същ пазар.
При правилно установена фактическа обстановка АССГ обосновал законосъобразни правни изводи. В съответствие с материалния закон е изводът за действителност на атакувания административен акт като издаден от компетентен орган.
Законосъобразно АССГ е приел, че оспорената пред него е издадена на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и чл. 42, ал. 1, изр. 1, предл. 3 във връзка с чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 2 и чл. 3 и чл. 11, ал. 1 и 2, чл. 20, чл. 26, чл. 15, ал. 2 във връзка с § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. (Наредба №9/2015 г.). В съответствие със съдържанието на оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че тя отговаря на изискванията за форма и е достатъчно мотивирана с изложение на фактите, послужили за фактическо основание за прилагане на цитираните в нея правни норми. Обосновано решаващият съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установяват наличието на основание за издаване на оспорения отказ за предоставяне на финансова помощ.
Настоящият съдебен състав намира за законосъобразен изводът, че са налице достатъчно обстоятелства, че заявлението на „Евробърд“ЕООД е с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените в наредбата максимални размери. Инвестиционното намерение на жалбоподателя е еднотипно с това на други две дружества. Трите дружества са новоучредени и нямат собствена история в областта, в която искат да инвестират, поради което е напълно нелогично твърденията в касационната жалба, че с реализиране на проектите ще се насърчава сътрудничеството между земеделските стопани. Трите проекта са идентични като се предвижда реализиране в непосредствена близост, което предполага конкуренция ако са независими субекти или свързаност между тях, но не и сътрудничество, за каквото не са представят доказателства. Недвижимият имот, в който се твърди, че ще се реализират три проекта е собственост на едно лице, което ги отдава под наем на три правни субекта, чието учредяване и промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване съвпада по време. Финансирането се иска за покриване на максимално допустимите по програмата разходи за закупуване на идентично оборудване като са представени конкуриращи се оферти от едни и същи доставчици. Обективно тези факти са достатъчни да се приеме, че трети дружества са създадени с цел получаване на финансова помощ над допустимите максимални размери чрез създадените изкуствени условия, които да им дадат предимство. Тези изводи са в съответствие с приложимите материалноправни норми на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013 г.), тълкуването им в практиката на Съда на Европейския съюз и съответните им национални норми от българското законодателство.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. А съгласно ал. 2 на чл. 11 финансовата помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, които не са независими предприятия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗМСП и за които се установи, че са учредени или преобразувани с цел получаване на предимство в противоречие с целите на подмярката по ПРСР 2014 – 2020 г., включително с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по тази наредба максимални размери. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9/2015 г. „Изкуствено създадени условия“ е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, а имено, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. При прилагане на тези правила АССГ се е съобразил с решение на СЕС от 12 септември 2013 г., С-434/12, „Слънчева сила“ЕООД, ECLI:EU:C:2013:546 поради принципния му характер, за да обоснове извод, че в случая са налице обективните и субективни елементи, доказващи изкуственото създаване на условия, необходими за получаване на плащане и облага в противоречие с целта на подпомагането. Субективният елемент е извлечен от установените обективни факти, а именно това, че проектите на трите дружества са част от един общ проект, който се предвижда да се изгради в имот, собственост на едно лице и този проект е разделен на три по-малки само цел получаване на по-високо подпомагане. Разделянето на проекта на три части създава възможност да се получи финансиране в размер, надвишаваш три пъти максимално установения праг и при липса на яснота относно друга разумна цел за това, обосновано АССГ е приел, че е доказано противоречие с целите на подпомагане по подмярката. От съществено значение за доказване на това обстоятелство и сходството до степен идентичност на инвестиционните намерения, които да се реализират в съседни имоти, собственост на едно и също друго дружество, от което са наети като три отделни обекта при приблизително еднакви по размер на планирани разходи. Допълнително значение в подкрепа на този извод е учредяването на дружествата по едно и също време с минимален капитал и без дълготрайни материални активи, след което отново по едно и също време са променени едни и същи обстоятелства - в собствеността и управлението, както и в седалището и адреса на управление на дружествата. Напълно неясно е по какъв начин и причини (маркетингови проучвания, предишен опит или др. п.) „Евробърд“ЕООД е формирало намерението си с помощна на финансова помощ да започне дейност по отглеждане на птици именно в този обект като го наеме едновременно с останалите две дружества, започващи същата дейност в точно този момент и да използват сходно оборудване, за което да потърсят оферти за доставка от едни и същи доставчици. Изключително многото необясними съвпадения са достатъчни, за да се обоснове извод, че са налице са отношения на координация и партньорство между кандидатите т. е. зависими предприятия, които действат с цел получаване на предимство в противоречие с целите на подмярката по ПРСР 2014 - 2020 г., включително с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по тази наредба максимални размери, а не за насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани или преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата. Липсват доказателства, че преди 2016 г. в недвижимия имот, собственост на „Л. А. М енд Рисорсис“АД са съществували три отделни стопанства, а точно обратното твърди се, че там се е намира бивш птицекомплекс. Д. в касационната жалба за съвместно изготвяне на проектите на трите дружества поради размерите на помещенията и големите им мащаби не кореспондират с поддържаната теза за независимост на земеделските производители, а са в подкрепа на извода, че се цели финансиране над пределно допустимите размери за реализиране на един проект, изкуствено разделен на три.
Като е достигнал до същия правен извод АССГ е постановил законосъобразно съдебно решение. При законосъобразен правен извод за наличие на едно от основанията за отказ за финансиране, АССГ не е изложил подробни мотиви относно другото съображение в оспорената пред него заповед, а именно: нередовност на документите или непълнота на данните. Това процесуално нарушение не е съществено и не променя крайния правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, който не би се променил от установяване или неустановяване на това формално основание за отказ, на което се е позовал изпълнителния директор на ДФЗ
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително и допустимо. При постановяването му правилно е установена фактическа обстановка по спора и са формирани обосновани правни изводи в съответствие на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът по касационната жалба не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направено искане има право на разноски в размер на 7282,68 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №7792/10.12.2019 г., постановено по адм. д. №3578/2019 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА „Евробърд“ЕООД, съд. адрес: гр. С., ул. „Кърниградска“ № 1, ап. 9, адв.. З, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. С., бул. „Ц. Б II” №136 сумата 7282,68 (седем хиляди двеста осемдесет и два лева и 68 стотинки) разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.