Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 507/27.12.2019 г. на Административен съд (АС) – В. Т постановено по адм. дело № 461/2019 г.
С обжалваното решение е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-040-6500/3994 от 12.07.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е върната на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, в срок от 1 месец от влизането му в сила и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.
Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че административният орган е постановил оспорваното уведомително писмо в пряко противоречие със съдебен акт – Решение № 125/22.03.2019 г. на АС – В. Т постановено по адм. дело № 908/2018 г. Излага съображения, че в процесния административен акт са посочени фактическите обстоятелства, обуславящи издаването му. Отчетено е, че за кампания 2016 г. земеделският стопанин е заявил дейност „Биологично пчеларство в преход“ за втора поредна година от последно поетия му ангажимент по направлението, по отношение на 180 броя пчелни семейства. Счита, че правилно и в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство, е отказано подпомагане. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк.. Ц.
Ответникът по касация – Т.Н оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. П. С на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв.. И.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2016г. с изх. № 02-040-6500/3994 от 12.11.2018 г. издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, на Т.Н е отказано заплащане на предвиденото финансово подпомагане, на основание чл. 26 от Наредба № 1/2013г. за прилагане правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни и животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрола върху производството и етикирането (Наредба № 1/2013 г.).
С Решение № 125/22.03.2019 г. постановено по адм. дело 809/2018г. на АС - В. Т уведомителното писмо е отменено и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението. В съдебното решение изрично е посочено, че към момента на постановяване на индивидуалния административен акт нормата на чл. 26 от Наредба № 1/2013 г. не е била действаща, а такава разпоредба не се съдържа в Наредба № 5 от 3.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица (Наредба № 5/2018 г.). Посочено е още, че по отношение на периодите на преход към биологично производство е налице препращане към разпоредбите на дял II, глава 5 от Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (Регламент № 889/2008 г.), като в чл. 38, параграф 3 е разписано правило по отношение на пчелните продукти, изискващ преходен период най-малко от една година. Период на преход към биологично производство, по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент № 889/2008 г. не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление „Биологично земеделие“. Чл. 26 от Наредба № 1/2013 поради противоречието с нормативен акт от по-висока степен – регламент, който освен това има и пряко приложение не следва да се прилага. Посочено е, че от представените доказателства се установява, че земеделският производител отговаря на останалите изисквания за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г.
С процесното уведомително писмо отново е отказано подпомагане.
От Договор за контрол и сертификация от 15.09.2014 г. сключен между жалбоподателя (сега ответник по касация) и контролиращото лице „Лаком сертифициране“ ООД и от сертификационно писмо с дата на контрол 17.10.2016 г., е установено, че статус „биологичен“ жалбоподателят е получил на 4.11.2016 г.
При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна, след анализ на правните и фактически основания посочени в оспорваното писмо, задължителните указания дадени с Решение № 125/22.03.2019г. постановено по адм. дело № 809/2018г. на АС - В. Т, за да обяви нищожността на процесното уведомително писмо е изложил съображения, че административният орган не се е съобразил със съдебното решение и указанията дадени му от съда. Решаващият съд е счел, че при новото произнасяне, административният орган не е установявал никакви нови или допълнителни обстоятелства, поради което постановявайки новото уведомително писмо не е изпълнил съдебното решение. Новият административен акт отново сочи, че са налице неспазени базови изисквания по мярка 11 „Биологично земеделие“, като в този случай различието с първото произнасяне е единствено в това, че този път в отделна таблица е посочено спазването на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2015 г.), наред с нормативно определените базови изисквания, за които няма данни, а и твърдения да не са изпълнени, като не се и твърди несъответствие между заявената от жалбоподателя биологична дейност „в преход“ и информацията от контролиращото лице. Поради това е приел, че е налице напълно идентично по фактически и правни основания произнасяне с вече отмененото по съдебен ред уведомително писмо. Отново не се сочи никое конкретно основание за отказ от Наредба № 4/2015 г. – чл. 13, чл. 14 и чл. 26. Както и при предходното обжалване на уведомителното писмо, така и в настоящето производство административният орган е приел, че посочването на състояние на стопанството „в преход“ за втора година не отговаря на изискванията на Наредба № 4/2015 г., но при постановяване отново на отказа се е позовал на неизпълнение на базови изисквания, каквото установеното несъответствие не е.
Изложил е съображения, че позоваването в оспореното уведомително писмо на нормата на чл. 36 от Наредба № 5/2018 г., която не е била част от действащото законодателство към датата заявлението за подпомагане, независимо от това, че посочената норма е идентична с отменената разпоредба на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1/2013 г., действаща към датата на заявлението, относно сключения с контролиращото лице договор, не е ново обстоятелство.
Посочил е, че указанията в съдебното решение, са за установяване на конкретни фактически обстоятелства, изпълняващи фактически състав на някое от основанията за отказ, регламентирани в Наредба № 4/2015 г., като при липса на такива установявания съдът е указал да се постанови позитивен за жалбоподателя акт. Решението е правилно.
Няма допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Правилен е направеният от съда извод, че с процесното уведомително писмо административният орган не се е съобразил със влязлото в сила съдебно решение и указанията дадени му от съда. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Новият административен акт сочи, че са налице неспазени базови изисквания по мярка 11 „Биологично земеделие“, като различието с първото произнасяне е единствено в това, че в отделна таблица е посочено неспазване на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., наред с нормативно определените базови изисквания, като за определените базови изисквания няма данни, а и твърдения да не са изпълнени, като не се и твърди несъответствие между заявената от жалбоподателя биологична дейност „в преход“ и информацията от контролиращото лице. Налице е напълно идентично по фактически и правни основания произнасяне с вече отмененото по съдебен ред уведомително писмо, както правилно е приел решаващият съд. Административният орган не е подвел вече установените факти под друго правно основание. Изрично в указанията на съда е посочено, че в такава хипотеза е следвало да постанови позитивен за заявителя административен акт, т. е. да му бъде отпуснато финансово подпомагане, което органът не е направил. Към датата на подаване на заявлението за подпомагане, разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., която изрично е посочена като правно основание за постановения отказ за подпомагане в повторно издаденото уведомително писмо, не се е прилагала по отношение периодите на преход при пчелните семейства по чл. 38, параграф 3 от Регламент № 889/2008 г. Административният орган е пренебрегнал указанията на съда и е приложил отново същата неприложима норма. Отново, в процесното уведомително писмо органът се е позовал и на Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 “Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. утвърдена със Заповед № РД09-144/23.02.2017 г. Методиката има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми в случая е придадено обратно действие на Методиката, като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година - 2016 г.
Отделно от това, следва да се посочи, че с Решение № 8834/2019 г. на ВАС в сила от 10.12.2019 г. разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. е отменена. Налице са основанията на чл. 142, ал. 2 АПК за съобразяване на отмяната й при висящо съдебно производство. Липсва друга материалноправна разпоредба с идентично съдържание, която да изключва подпомагането за срок от една година, в случаите на преход към биологично производство, поради което след отмяна на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. оспореният акт е лишен от нормативното си основание.
Налице е бланкетно посочване на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила – не са посочени конкретни такива нарушения, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда твърдението за този порок на съдебния акт.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски ще следва да се уважи, на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 АПК, в доказан по делото размер – 900 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно делото договор за правна защита и съдействие от бл. № 795743/12.10.2020 г. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършения обем от дейности от адв.. И, възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно и не следва да се уважава.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 507/27.12.2019 г. на Административен съд – В. Т постановено по адм. дело № 461/2019 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Т.Н, [ЕГН] сумата от 900 (деветстотин) лева разноски по делото. Решението е окончателно.