Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив срещу Решение № 983/15.06.2020г., постановено по адм. дело № 2219 по описа за 2019 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, в частта с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618006371-091-001/24.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 418/08.07.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. П. към ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че за да приеме реалност на доставките, съдът неправилно ценил писмените доказателства – стокови разписки и товарителници, чиято доказателствена стойност е разколебана с описателно посочени индиции. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което отхвърли жалбата срещу оспорения РА. Претендират се и деловодни разноски.

Ответникът по касация "Ч. Ил" ЕООД, не взема становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението, в оспорената част и вместо него да се отхвърли жалбата на"Ч. Ил" ЕООД, срещу оспорения РА, в съответната част.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С отменената от АС - Пловдив част от ревизионен акт, са установени в тежест на "Ч. Ил" ЕООД задължения за ДДС в общ размер...