Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Д срещу решение №224/10.02.2020 г., постановено по адм. д. № 229/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград (АС-Благоевград).
Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение поради материалната му и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Тези твърдения е възможно да бъдат квалифицирани като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорания отказ. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът директорът на Областна дирекция „Земеделие“-Благоевград (ОД“Земеделие“), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение № 224/10.02.2020 г., постановено по адм. д. № 229/2019 г. по описа на АС-Благоевград е отхвърлена жалбата на С.Д против писмо № АР-885-2/08.02.2019 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“-Благоевград, с което й е отказано да й бъдат предоставени преписи от постъпилите през м. януари 2019 г. по преписка 309Ю/1991 г. на Общинска служба земедлие – Якоруда жалби и искания на Д.Х.Ат съд е приел за установено, че законосъобразно е отказано предоставяне на документи на С.Д, защото качеството й на адвокат не й предоставя неограничено право на достъп до документи, които съдържат лични данни на физически лица, а в конкретния случай не е доказано, че тя представлява друг правен субект, за когото това право е възникнало. Допълнително са изложени съображения относно съотношението между конституционно установеното право на лична неприкосновеност и правото по чл. 31 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА).
Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно.
Атакуваният съдебен акт е постановено от законен състав на компетентен съд, в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 172а от АПК, поради което е валиден.
В съответствие със задължителните указания относно допустимостта на жалбата, дадени с определение № №13138/07.10.2020 г., постановено по адм. д. № 10168/2019 г. по описа на Върховния административен съд, АС-Благоевград я е приел за разглеждане като подадена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да се приеме обжалваното съдебно решение за допустимо.
Първоинстанционният съд при събрани всички относими към спора доказателства е установил правилно фактическата обстановка по спора, а именно, че с молба вх. № АР-855/04.02.2019 г., жалбоподателката адвокат С.Д е поискала от ОД "Земеделие" да й бъдат предоставени документи, постъпили от Д.Х по преписка № 309Ю/1991 г. на ОСЗ – Якоруда като е посочила, че са й необходими за представяне по съдебни и досъдебни производства. С оспореното пред АС-Благоевград писмо изх. № АР-855-2/08.02.2019 г. директорът на ОД "Земеделие" е уведомил адвокат Дилова, че исканите документи съдържат лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД), поради което не могат да й бъдат предоставени. Прието е за безспорно обстоятелството, че С.Д е адвокат, която не е представила пълномощно от лице, в чиято защита заявява искането за предоставяне на документи.
При анализа на тези факти е възможно да бъде споделено становището на АС-Благоевград, че искането, с което е сезиран административния орган е за предоставяне на неиндивидуализирани документи, а не за достъп до лични данни. От друга страна с оглед съдържанието на оспореното писмо, жалбата, с която е сезиран и задължителните указания на Върховния административен съд, първоинстанционният съд обосновано е разгледал спора от гледна точка правото на достъп до лични данни по смисъла на ЗЗЛД и значението на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА), за да достигне до правилния извод за законосъобразност на атакуваното писмо.
Към датата на подаване на искането и издаване на оспореното пред АС-Благоевград писмо е в сила Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679), който е приложим към спора на основание чл. 288 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз), независимо, че националното ни законодателство изрично се позовава на него чак с измененията и допълненията на ЗЗЛД, обнародвани в ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г.
Съгласно чл. 4, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 „обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В случая директорът ОД “Земеделие“ е отказал да разкрие чрез предаване лични данни, от което може да се направи извод, че той обработва по един от другите възможни начини тези лични данни т. е. осъществява дейност на администратор на лични данни, но не намира основание да ги предостави на друг субект. Жалбоподателката твърди, че като адвокат също притежава качеството на администратор на лични данни и като такъв има право да обработва лични данни, поради което за нея възниква право да получи достъп до поисканите документи на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Според дефиницията в чл. 4, § 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. До изменението на ЗЗЛД обн. ДВ, бр. 17/26.02.2019 г. националното ни законодателство предвижда регистрационен режим за администраторите на лични данни – чл. 17 и сл. от ЗЗЛД с редактирано съдържание към настоящия момент, в който липсва подобно изискване, а е налице само препращане към дефиницията от регламента (§ 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД).
При анализа на тези норми се налага извод, че и по отношение на администратора на лични данни е необходимо да съществува легитимно основание за обработване на лични данни на физически лица, а това право не възниква за тях само в резултат от качеството им на администратори по отношение на неограничени по вид и обем лични данни.
В чл. 6, § 1, б. „а‘‘-„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 са изброени основанията за законосъобразно обработване, а именно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по - специално когато субектът на данните е дете.
По делото няма твърдения, че субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели както и наличие на договор, по който субектът на данните е страна или обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице. Липсва позоваване и на съществуващо законово задължение, което се прилага спрямо жалбоподателката и за спазването му е необходимо обработване на лични данни, съхранявани от ответната страна. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице условията на чл. 6, § 1, б. „а“, „б“, „в“ и „г“ от Регламент (ЕС)2016/679 за законосъобразно обработване на лични данни, съхранявани от ОД“Земеделие“ чрез разкриването им на адвокат С.Д.
В касационната жалба и писмената защита липсва пряко позоваване на разпоредбата на чл. 6, § 1, б. „д“ и „е“ от Регламент (ЕС)2016/679, но от аргументите за правното значение на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е възможно да се приеме, че жалбоподателката счита, че обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора, респективно обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна.
Според чл. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Нормата на чл. 134 от Конституцията на Р. Б установява, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Следователно адвокатската дейност предполага съществуването на конкретен друг правен субект в чиято полза се извършва. В този смисъл трябва да се тълкува и разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, според която адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. Обосновано АС-Благоевград е приел, че в случая адвокат С.Д не е заявила чий интереси представлява с искането си за предоставяне на достъп до документи от ОД „Земеделие“, поради което законосъобразно администраторът на лични данни е отказал да ги обработи чрез предоставянето на достъп до тях при липса на твърдения и доказателства за съществуване на законно основание за това. При липса на данни в чия полза се иска обработването не е възможно да бъде установена необходимостта за изпълнението на конкретна задача от обществен интерес, упражняването на официални правомощия или дейност в защита на легитимните интереси на администратора или на трета страна. Не е възможно да бъде споделено становището в писмената защита на касационната жалбоподателка, че само качеството й на адвокат е достатъчно основание за получаване на достъп до лични данни на физическо лице. Подобна абстрактна възможност не е предвидена в Регламент (ЕС) 2016/279 и не кореспондира с изброените условия за законосъобразност на обработването, всяко от което предполага конкретна преценка на баланса на интересите на субекта на данните, на администратора, обществения интерес или този на трето лице. В конкретния случай е поискано обработване на лични данни чрез предоставяне на достъп до тях без да е посочена целта за това, но е очевидно, че тя е различна от тази, за която първоначално са събрани, поради което на още по-голямо основание за директорът на ОД „Земеделие“ е възникнало задължение да извърши проверката по чл. 6, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679. За администратор на лични данни възниква задължение за предоставяне на достъп до тях само по искане на носителя на тези данни (физическото лице, за което те се отнасят), а всяко друго предоставяне следва да се разглежда като обработване по смисъла на § 4, ал. 2 от Регламент (ЕС)2016/679 и трябва да отговаря на условията за законност по § 6 от същия нормативен акт. Посочените от адвокат Дилова практически трудности при мотивиране на всяко искане за получаване на достъп не съставлява основание за исканото обработване, защото липсата на яснота относно целта на последващото обработване ограничава възможността на администратора да извърши преценка относно наличието на законно основание и доколко няма да бъдат накърнени основни права на физическото лице носител на данните.
Като е достигнал до същия правен извод административният съд без да допусне процесуални нарушения е постановил правилно, обосновано и законосъобразно съдебно решение, което трябва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №224/10.02.2020 г., постановено по адм. д. № 229/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА С.Д, [населено място], [адрес] да заплати на Областна дирекция „Земеделие“-Благоевград, гр. Б.д, пл.“Г.И-Македончето“ № 7 сумата 100 (сто) лева, юрсконсултско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.