Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Алдахабре, с адрес в [населено място], против решение №54 от 09.03.2020 г., постановено по адм. д. № 601/2019 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което съдът е отхвърлил жалбата на Алдахабре срещу решение № 323з-243/26.11.2019 г. за отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, издадено от началника на Районно управление - В. П при ОДМВР - Шумен. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че посоченото от органа основание за отнемане на разрешението не е изпълнено. Според касатора първоинстанционният съд не е разграничил мерките по чл. 18, ал.1 от Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН) и тези по чл. 15 - 16 от същия закон. Твърди, че привременната мярка по чл. 18, ал.1 ЗЗДН може да послужи като основание за отказ за издаване на оръжие само докато е действаща, т. е. за времето от постановяването й до влизане в сила на крайния съдебен акт по искането за налагане на мярка за защита по ЗЗДН. В противен случай всяка наложена привременна мярка, постановена само въз основа на декларация от едната страна, би могла да доведе до незаконосъобразно ограничаване на права на другата страна, без да са налице доказателства за домашно насилие. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което обжалваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът - началникът на Районно управление - В. П, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на...