Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т.Д чрез процесуален представител срещу решение № 3 от 03.01.2020 г. по адм. дело № 2635/2019 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/989/06.08.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закони и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният акт бъде отменен, като претендира и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба - Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него.
За да отхвърли жалбата на Денев против уведомителното писмо, с което му е отказано плащане по мярка 214 - „Агроекологични плащания“ (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. АС Варна приема, че актът е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Този извод е обоснован след установяване, че жалбодателят Денев, за който не се спори, че е земеделски производител е подал общо заявление за подпомагане с вх. № 18259528/26.04.2016 г. и заявление за подпомагане за 2016 г., в което е заявено и подпомагане за агроекологични плащания – мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г., като заявен за подпомагане е и парцел с идентификатор 39983-414-1-2 с декларирана и и установена след административни проверки площ от 6,21 ха с код на дейността АП08 – за биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза. Процесната 2016 г. е четвърта от поетия от него ангажимент, при което съдът приема, че в случая актът е постановен в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 – „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за посочените по ал.1, т. 5, съгласно който Агроекологичните плащания за периодите на преход се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Прието е че в случая този срок е не по-дълъг от три години, предвид уредбата, дадена в чл. 23 и чл. 24 от Наредба № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането и тази в Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24.06.1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни. Посочено е, че аналогична регламентация на срока е възприета и в нормата на чл. 36, § 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията
от 05.09.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (консолидирана версия).
Решението е неправилно, тъй като макар фактическата обстановка да е правилно установена, съдът е извел неправилни изводи, като част от тях са базирани на нормативна уредба, която не е била част от действащото право към момента на постановяване на акта, а освен това липсва позоваване на същата от страна на административния орган при постановяването на акта.Отделно от това не са обсъдени в пълнота изложените от административния орган фактически и правни основания, послужили за постановяване на отказа от плащане.
В мотивите към акта, представляващи две таблици с общи пояснения към отразеното в графите към тях се установява, че заявената от Денев площ с посочения идентификатор на декларирания парцел с площ от 6,21 ха, която площ е декларирана и разрешена след разрешаване на двойно заявени площи, след извършена проверка на място и извършена административна проверка е с неспазени базови и други изисквания, последните посочени в графа 7. В поясненията към тази графа органът приема, че неспазването на базовите изисквания е било установено чрез извършена административна проверка или проверка на място от Техническия инспекторат, а в контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени базови изисквания, за което производителят е бил уведомен от контролиращото лице. Органът също сочи, че актът е постановен на основание т. V „Намаление при неспазени базови изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007 -2013 г. от Методиката за намаление и отказване на АЕП, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11/06.04.2009 г. със Заповед № РД-09-243 от 17.03.2017 г. на МЗХГ за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за 2016 г., като площта не се счита за наддекларирана, а за площ, за която кандидатът не е спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансова помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите. Посочено е също неспазване на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. предвиждащ, че агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.).
Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за постановяване на оспорения акт в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Вярно е констатираното от съда, че в обстоятелствената част на писмото се съдържа посочване, че "2016 година е четвърта година от последно поетия от Вас ангажимент по това направление", но като фактически и правни основания за издаване на отказа се сочат данните в табличен вид в акта, като в колона 7 от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо, както и в поясненията към нея, касаеща спазването на базовите изисквания е посочена цялата сума за отказ, а в поясненията към колоната е посочено, че се касае за изисквания съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 214 от ПРСР 2007-2013, от Методика за намаляване и отказване на плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11/2009 г., със заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, т. е. прието е неспазени базови изисквания. На втората страница има и посочване, че са констатирани несъответствия с чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.- наличие на разлика между установена между декларирана и установената площ при проверка на място, тъй като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а на страница трета е посочено, че не е спазено изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г. за условията за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г., установено чрез извършване на административни проверки.
Видно от доклада за проверки на площи – извършена проверка на място чрез ДК на 26.07.2016 г. и бърза проверка на място, извършена на 22-23.08.2016 г., за която кандидатът не е бил информиран, по отношение на конкретния земеделски парцел комопозитен № 39983-494-1-2 е посочено, че заявената площ съответства на заявената, същият е заявен за подпомагане по мярка АП08 декларираната площ от 6,21 ха и декларираната култура – овощни видове – орехи 223010 съответства на установената.
С уведомително писмо (без дата) Началникът на „РТИ“ уведомява Денев, за установеното от извършените проверки за допустимост, като от приложения доклад за проверка по отношение на посочения парцел е посочено, че не са установени обстоятелства съгласно чл. 37, ал. 1, т, 5 от Наредба № 11/2009 г. - земеделския стопанин води на отчет употребените количества и видове минерални торове за всяко поле, както и дневник за химическите обработки и употребени торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати за всяко поле по одобрения образец и др.
От съдържанието на констативни протоколи № № 001914/22.11.2016 г. и 4880/02.12.2016 г. за извършени проверки от ОДБХ също не са установени нарушения. Няма спор, че 2016 г. е четвъртата от поетия от заявителя ангажимент по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г.
Посоченият в УП за нарушен чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/2009 г. предвижда, че финансова помощ по мярка "Агроекологични плащания" не се предоставя или се намалява, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването на площите не е отстранено, а но от съдържанието на самата таблица се установява, че такова нарушение не е налице, а и от представените с преписката доказателства не се установява наличието на тези предпоставки. Административният орган нито е посочил, нито е доказал обстоятелства, които да докажат наличието на посочените хипотези на чл. 17 от Наредба № 11/2009 г., поради което е необоснован изводът на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - за посочване на фактическо и правно основание за издаване на акта.
Необоснован и незаконосъобразен е и правния извод на съда, че са изложени съображения за отказ на основание разпоредба на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР, за периода 2007 - 2013 г. В оспореното уведомително писмо разпоредбата е посочена декларативно, без да са изложени конкретни мотиви и съображения. Съгласно тази разпоредба агроекологичните плащания за периодите на преход се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37 и чл. 38 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Разпоредбата на чл. 38 – „Животни и животински продукти“ очевидно е неотносим към декларираната култура орехи, при което необосновано е посочена от органа.
Съгласно чл. 36, § 1 от цитирания Регламент за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007, както и Глава 1 от дял ІІ „Разпоредби относно производството, преработката, пакетирането, транспорта и съхранението на биологични продукти“ от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 г. и по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в Глава 5 от Регламента трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период при многогодишни култури, различни от фуражните, в която категория попадат и процесните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти.
От доказателствата по делото не може да се установи кога е първата реколта на орехи от парцела, заявен за подпомагане, а от друга страна посоченият срок е определен като минимален, а не като абсолютен за подпомагане. Няма разпоредба нито в Регламент 889/2008 г., нито в Наредба № 11/2009 г., която да посочва кои са максималните периоди на преход, а очевидно за административния орган минималният срок от три години означава и максималния период на преход.Това разбиране е възприел и първоинстанционния съд.
По изложените по-горе съображения настоящият състав счита, че оспореното пред АС Варна уведомително писмо е незаконосъобразно, тъй като не съответства и на материалния закон, което не е констатирано от съда. ВАС нееднократно в практиката си е посочвал, че правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, като въведения в Регламента термин "преход", съгласно чл. 2, б. "з" представлява периодът на преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 са определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., като в Глава V са включени разпоредби за прехода, в които са определени минималните срокове. Този подход - за определяне само на минимални периоди е заявен и в преамбюла - съображения 23 - минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат – произвеждане на биологична продукция. Следователно период на преход към биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 36, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично земеделие". (За сравнение, в сходната норма на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., с която изплащането на финансово подпомагане за преминаване към биологично земеделие е ограничено до регламентираната продължителност на периодите на преход съобразно Регламент (ЕО) № 889/2008 – чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, като противоречаща на изискванията на общностното право е отменена с решение № 8834/2019 г. на ВАС, ДВ, бр. 97/2019 г., в сила от 10.12.2019 г.)
Изложените от първоинстанционния съд съображения за постановяване на акта в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2092/91, отменен с Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28.06.2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91
(консолидирана версия) и Наредба № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, отменена с ДВ бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г. са неотносими към конкретния спор, доколкото са неприложими в случая по отношение на акт, постановен след преустановяване на действието им, а и липсва позоваване на органа на тези актове при постановяване на оспореното уведомително писмо.
В случая, жалбоподателят действително е заявил за подпомагане четвърта година от поетия ангажимент по мярка 214 - АЕП – АП08 от ПРСР 2007-2013 г. площ в землището на с. К., номер на БЗС от ИСАК 39983-494-1, номер на парцел от ИСАК 39983-494-1-2, култура код 223010, с площ 6,21 ха, но липсват фактически констатации стопанството да е преминало към биологично производство при спазване на всички изисквания за това, поради което отказът и на това основание е незаконосъобразен. Също така не са налице и сочените основания за неспазени базови изисквания, каквито не са посочени и не са установени. Административният акт е немотивиран и не съответства на изискванията на закона, поради което приемайки, че същият е законосъобразен, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново, с което оспореното пред АС - Варна УП на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ следва да бъде отменено като незаконосъобразно – постановено при допуснати нарушения на изискванията за форма и в противоречие с материалноправните разпоредби. При това преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне по подаденото от Денев заявление при спазване на дадените указания, в указания от закона срок.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника – ДФЗ следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбодател направените в хода на съдебното производство деловодни разноски в размер на 80 лв., представляващи заплатени държавни такси - 10 лв. за първа инстанция и 70 лв. за настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3 от 03.01.2020 г. по административно дело № 2635/2019 г. от Административен съд – Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/989/06.08.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като незаконосъобразно и
ВРЪЩА преписката на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по заявлението на Т.Д.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Т.Д, с ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.