Р Е Ш Е Н И Е

№165

гр.София, 26.06.2025г.

в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

Мадлена Желева

със секретар В. М. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д.№ 365 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Ж. И., [населено място], обл.Хасково срещу частта от решение № 304/20.07.2023 г., постановено по в. т.д.№ 227/2023 г. от Пловдивския апелативен съд, с която е потвърдено решение № 260042/15.12.2022 г. по т. д. № 45/2020 г. от Хасковския окръжен съд за отхвърляне на иска на И. Ж. И. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, [населено място] на основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 150000 лв. до предявения размер от 300000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Касаторът чрез упълномощения процесуален представител въвежда доводи за неправилност при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като поддържа, че въззивният съд е недооценил необратимостта на претърпените травматични увреждания, последиците от същите, включително с оглед на възрастта на пострадалия и влиянието им върху качеството на живот и психиката му. Моли решението да се отмени и предявеният иск да се уважи в претендирания размер от 300000 лв. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД оспорва жалбата, а третото лице помагач А. С. Д., [населено място], обл.Хасково, не изразява становище по делото.

С определение № 2915/11.11.2024 г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решението с практиката на ВКС (ППВС № 4/1968 г.) по обобщения въпрос за съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел въз основа на влязла в сила присъда № 11/01.04.2022 г. по НОХД № 2/2022 г. на Хасковския окръжен съд, че на 28.11.2018 г. А. С. Д., чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, е причинил тежка телесна повреда на И. Ж. И..

При определяне размера на обезщетението въззивният съд е посочил, че е отчел изключително тежките травми, които са причинили постоянно разстройство на здравето, опасно за живота; постоянна слепота с лявото око; затруднения в дъвченето и говоренето; трайно и тежко обезобразяване на лицето; диабет, както и че травмите се характеризират с висока интензивност на претърпените болки и страдания, с реална опасност за живота на пострадалия и необходимост от поредица оперативни интервенции. Отразени са множеството травмиращи операции; продължителното обездвижване и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването, както и че възстановяването е продължило през един дълъг период, не е приключило напълно, като значителна част от последиците от травмите са необратими т. е. пожизнени – загуба на лявото око, обезобразяване, затруднено движение на десния крак, безвкусен диабет, както и че се търпят и негативни промени в нервнопсихологическото развитие - прояви на тревожност, потиснатост, ниска самооценка, промени в краткосрочната и дългосрочна памет и други емоционални промени.

По въведения правен въпрос, обосновал допускане на касационното обжалване, е формирана задължителна съдебна практика на ВС - ППВС № 4/23.12.1968 г., както и постоянна практика на ВКС, според която справедливостта не е абстрактно понятие, а прилагането й е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. От значение за оценката на претърпените неимуществени вреди от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице са възприети: характерът и тежестта на увреждането; начинът и обстоятелствата, при които е извършено; интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания; прогнозите за отзвучаването им; възрастта на пострадалия и намаляването на работоспособността и социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, израз на които са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност.

По същество на касационната жалба:

Въведеният касационен довод за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на критерия за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД е основателен.

Решаващият състав подробно и точно е описал получените от ищеца – настоящ касатор травматични увреждания, включително претърпяното продължително лечение и високата интензивност на търпените болки и страдания. В мотивите са отразени и неблагоприятните последици върху нервнопсихическото развитие на пострадалия и е обсъдена икономическата обстановка в страната. Независимо от това при определяне на паричния еквивалент на вредите въззивната инстанция не е оценила в достатъчна степен последиците от получените увреждания, които са необратими: липса на очната ябълка и слепота с лявото око, обезобразяването на лицето, неясната бъдеща прогноза на безвкусния диабет и неизвестната прогноза по отношение на затруднените движения на десния крак. От значение в случая са и тежките промени в психиката на пострадалия – загубата на памет, която влияе на качеството на живот, проявата на хаотични неврологични и понякога неадекватни прояви като хапене и чукане, които съчетани и със затруднения при обслужването предизвикват негативни емоционални преживявания с хроничен характер. Предвид възрастта на пострадалия към момента на инцидента (16 г.) обезобразяването на лицето, съчетано с проблемите в краткосрочната и дългосрочната памет, са предизвикали страх, срам и нежелание за общуване. Посочените изменения в живота на касатора не са съобразени от въззивния съд, поради което обжалваното решение е неправилно.

На основание чл.293, ал.1 ГПК решението на апелативния съд следва да се отмени в допуснатата до касационно обжалване част и да се постанови ново решение, с което искът да се уважи в предявения размер. При определяне на размера на претърпените болки и страдания и необратимите последици за пострадалия в здравословното му състояние, съчетани с тежкото отражение на уврежданията върху психическото му състояние, чието развитие е с неясна прогноза, справедливият размер на обезщетението следва да се изрази в сумата от 300000 лв. След отмяна на въззивното решение следва да се присъди допълнително сумата от 150000 лв., платима ведно със законната лихва от 30.01.2019 г.

По разноските: На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 12030 лв. Предвид уважаването на предявения иск изцяло въззивното решение следва да се отмени и в частта за осъждане на касатора да заплати разноски на ответника. На основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗЗД ответникът следва да заплати на адв.Р. М. възнаграждение от 15000 лв. с ДДС. В тази сума се включва допълнително възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство с оглед уважаването на иска изцяло в предявения размер и възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 304/20.07.2023 г., постановено по в. т.д.№ 227/2023 г. от Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 260042/15.12.2022 г. по т. д. № 45/2020 г. на Хасковски окръжен съд за отхвърляне на иска на И. Ж. И. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД на основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 150000 лв. до предявения размер от 300000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и в частите за потвърждаване на първоинстанционното решение за осъждане на И. Ж. И. да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД разноски в размер на 5686 лв. и за осъждане на И. Ж. И. да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД разноски за въззивното производство в размер на 14782 лв., като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, [населено място], [улица], ет.5, да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на И. Ж. И., [населено място], обл.Хасково, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, адв.Р. М., допълнително сумата от 150000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, [населено място], [улица], ет.5, да заплати на адвокат Р. М., [населено място], [улица], ет.4, адвокатско възнаграждение в размер на 15000 лв. (петнадесет хиляди лева).

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, [населено място], [улица], ет.5, да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 12030 лв.(дванадесет хиляди и тридесет лева).

Решението е постановено при участието на третото лице помагач А. С. Д., [населено място], обл.Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: