Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.215 ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА)/ЗУТ/.
Образувано е по касационна жалба от Д.К от [населено място] против Решение № 188/24.06.2020 год. постановено по адм. д.№ 877/2019 год. по описа на Административен съд-Враца.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, на съдопроизводствени правила и необосновано-касационни основания по чл.209 т.3 АПК.Твърди се, че с двете решения на ОЕСУТ към О. В на които е разгледано искането на касационната жалбоподателка са постановени отказа, но на различни основания, което прави неясна волята на административния орган.Освен това не е посочено конкретно на какви изисквания оценката за съответствие не отговаря на ПУП,още повече че в заповедта за одобряване на ПУП не е посочено какво трябва да бъде отстоянието към дъното на имота.Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени и оспорения административен акт.
В с. з. касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява.Постъпил е писмен отговор, в който поддържа изцяло оплакванията по касационната жалба.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.Прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответната страна-Главният архитект на О. В не се явява и не се представлява в с. з.Представя писмен отговор по касационната жалба, в който оспорва изцяло основателността на същата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия преклузивен срок, от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд-Враца е отхвърлил жалбата на Д.К от [населено място] против Заповед № 2052/22.11.2019 год.,изменена със Заповед № 2075/29.11.2019 год. за поправка на ЯФГ,издадено от Главния архитект на О. В за отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на обект “Склад за авточасти“, находящ се в ПИ 12259.724.112, м.“Гладно поле“ в землището на гр. В..
За да постанови своя акт Административен съд-Враца е приел, че постановения отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа необходимите реквизити.При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са ограничили правото на защита на адресата.Същия е постановен и в съответствие с материалния закон.По същество съдът е приел, че инвестиционния проект не е съобразен с предвижданията на ПУП за имота, както изискват разпоредбите на чл.25 ЗУТ и чл.75 ал.1 от Наредба №7/2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт .Направените от съда правни изводи се споделят от настоящата касационна инстанция като обосновани и законосъобразни.
Правилно е установено в случая, че отказът за одобряване на инвестиционния проект е постановен законосъобразно, тъй като не съответства на предвижданията на Подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване, което е в съответствие с разпоредбите на чл.146 ЗУТ във вр. с чл.142 ал.5 т.1 ЗУТ .
Установено е по безспорен начин, че за процесния поземлен имот, находящ се в землището на гр. В.,местността „Гладно поле“, със Заповед № 1611/30.09.2014 год. на Кмета на О. В е одобрен подробен устройствен план-план за регулация и застрояване/ПУП-ПРЗ/за промяна предназначението на поземлен имот №12259.724.112 от земеделска земя в урегулиран поземлен имот.Тази заповед е влязла в сила и е произвела своето правно действие-обстоятелство което не се оспорва.Съгласно предвижданията на ПУП застрояването следва да се извърши до ограничителните линии за застрояване, отразени с червена пунктирна линия, съгласно графичната част от плана.Съгласно чл.25 ЗУТ застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояването, до които според предвижданията на подробния устройствен план могат да се разполагат /ограничителни линии/или по които задължително/задължителни линии/ се разполагат сградите в приземното им ниво.При ограничителните линии застрояването може да се разположи или да отстъпи от тях, съгласно чл.48 ал.2 т.1 б“е“ от Наредба №8/2001 за обема и съдържанието на устройствените планове.Т.е. може сградата може да се разположи навътре в имота, а не към съответната регулационна линия.Ограничителните линии определят обема, в който застрояването може да се разположи т. е.те очертават максималните предели на строителството.Конкретното разположение на строежите в случая се определя с инвестиционния проект съгласно чл.114 ал.1 т.3 ЗУТ,но това следва да бъде в съответствие с действащия устройствен план.В конкретния случай е безспорно, че в предложения за одобряване инвестиционен проект това изискване не е спазено, тъй като разполагането на процесната сграда е предвидено извън ограничителните линии на застрояване в посока на регулационната линия в дъното на имота.Тези установявания, които не са опровергани от жалбоподателката са достатъчни за да се приеме че е налице несъответствие на инвестиционните намерения с предвижданията на действащия подробен устройствен план и е достатъчно условие както правилно е приел съдът да бъде постановен и потвърден отказът за одобряване на инвестиционния проект, така както е бил заявен.Дали ПУП-ПРЗ на имота съответства на изискванията на чл.35 ЗУТ не подлежи на преценка в настоящото производство, тъй като както се посочи по-горе заповедта за одобряването му е влязла в сила.
Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка, че са налице две решения на ОЕСУТ към О. В, с които не е приета оценката за съответствие, но на различни основания.Оспорената пред съда Заповед на Гл. архитект на О. В е издадена на основание решение на ОЕСУТ към О. В от 21.11.2019 год.,с което не е приета оценката за съответствие на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП,като е конкретизирано че е налице недопустимо отстояние между предвидената сграда и регулационната линия в дъното на парцела, което следва да бъде най-малко 5 метра, а според проекта е три метра.В оспорения административен акт няма позоваване на соченото от касационната жалбоподателка решение на ОЕСУТ към О. В от 11.09.2018 год.,поради което не може да се приеме че има неясното относно волята на административния орган.
С оглед на изложеното настоящата инстанция счита че обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на осн. чл.221 ал.2 АПК,Върховният административен съд, състав на Второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №188/24.06.2020 год. постановено по адм. д.№ 877/2019 год. по описа на Административен съд-Враца. Решението е окончателно. .