Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:С. Б. А. А. при секретар А. С. А. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 4972/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Г. срещу Решение № 252/25.02.2021г., постановено по адм. д № 1248/2020г. по описа на Административен съд Варна, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу О. В. дол, както следва: 1/ За присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 1500 лв. вследствие на осъществено от служители на О. В. дол незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизвършване на пълна проверка в регистъра на населението, както и в регистрите за актовете за гражданско състояние, преди издаване на удостоверение за наследници изх. № 4/04.02.2011г.; 2/ За присъждане на обезщетение в размер от 500 лв. за причинени неимуществени вреди от осъщественото незаконосъобразно бездействие на служители на О. В. дол, осъществено по същия начин; 3/ За присъждане на обезщетение в размер от 1500 лв. за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно действие на служители при О. В. дол, изразяващо се в издаване на удостоверение за наследници, изх. № 4/04.02.2011 г.; 4/ За присъждане на обезщетение в размер от 700 лв. за причинени неимуществени вреди от осъществено незаконосъобразно действие на служители на О. В. дол по издаване на удостоверение за наследници изх. № 4/04.02.2011 г.

Касаторът Ц. Г. твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След подробно изложение на фактите по спора и описание на представените доказателства, се поддържа, че е изпълнен фактическият състав, позволяващ ангажиране отговорността на общината съгласно чл. 1 ЗОДОВ. Претендира се отмяната на обжалваното решение, като вместо него се иска осъждане на ответника по предявените искове, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна - община Вълчи дол, чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, при наличие на изискуемите за това процесуални предпоставки. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административен съд Варна е образувано по искова молба на Ц. Г. против община Вълчи дол, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ са предявени искове за обезщетяване на претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, в резултат на издаването и на действия и бездействия по повод издаденото от кметство с Изворник, община Вълчи дол удостоверение за наследници на Г. Г., починал на 07.03.1977г. изх. № 4 от 04.02.2011г.

Фактическата обстановка е надлежно установено по делото, а по нея няма спор между страните. Процесното удостоверение е издадено по декларация, подадена от касатора и в него са посочени четирима наследници на Г. Г., сред които К. Ц.. При сключения в последствие договор за доброволна делба на земеделски земи, в делбата са участвали и наследниците на К. Ц.. Установено е също, че това лице, родено през [година] е било осиновено през [година]. По делото е прието доказателство заключение на съдебно-оценителна експертиза за пазарната стойност на поземлен имот - нива в с. Изворник, местност Ч. К. с площ 6150 кв. м. към дата 10.05.2011г., съответно 3051 лв и към датата на завеждане на иска, съответно 11148 лв. Изслушани са исвидетелски показания за обстоятелствата във връзка със сключване на договора за делба.

При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че издаването на удостоверение за наследници представлява административна услуга; удостоверението за наследници е удостоверителен административен акт, издаден на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, съдържанието на който може да бъде обжалвано само по административен ред по чл. 81, ал.2 от АПК.

Освен това съдът се е мотивирал, че общинската администрация е изпълнила правомощието си по предоставяне на административна услуга именно на база регистри на населението, в които К. Ц. е вписан като син на общия наследодател. Възраженията във връзка с наличието на пълно осиновяване, според съда е следвало и могло да бъдат разгледани в производство по оспорване съдържанието на удостоверението за наследници по реда на чл.81 ал.2 от АПК. Така от една страна съдът е счел, че не е налице отменен по съответния ред административен акт, а от друга страна, че извършените в хода на производството по издаване на административен акт действия и бездействия не подлежат на самостоятелна преценка, при положение, че самият акт не е оспорен. Поради това е преценено, че първата предпоставка за ангажиране отговорността на общината – наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействия на общинската администрация, не е налице.

За недоказано е счетено и пораждането на вреди в пряка причинно-следствена връзка с твърдяното противоправно поведение. В тази връзка са изложени съображения, че издаденият удостоверителен документ има съответната доказателствена стойност, поради което не може да се направи извод за намаляване на имуществото на касатора, а доказателства за емоционалното и психично състояние на последния не са представени.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите по спора факти са надлежно установени и въз основа на тях са формирани обосновани и съответстващи на материалния закон изводи. Те се споделят принципно от касационната инстанция, със следните допълнения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност, следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на съда, че в случая не е установено наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявените искове за причинени имуществени и неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава исковете си, което в случая не е сторено. Предявеният иск се основава на твърденията за незаконосъобразни действия и бездействия при извършване на административна услуга - издаване на удостоверение за наследници, като се поддържа, че в резултат на това то е с невярно съдържание. В случая безспорно е налице административна услуга, в резултат на която е издаден административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Действията и бездействията, извършени или допуснати в хода на административно производство не подлежат на обжалване или на установяване на тяхната незаконосъобразност отделно от издадения в това производство акт. При предвидения в закона контрол върху този акт се извършва и контрол за законосъобразност на въпросните действия и бездействия. Правилно искът е бил разгледан по същество, при заявените в него основания, както и правилно е бил отхвърлен, поради липса на предпоставките, предвидени в чл.1 ЗОДОВ.

В производството по чл. 203 АПК съдът не е компетентен да извърши проверка за установяване истинността на конкретно посоченото в исковата молба удостоверение. Удостоверението за наследници се издава от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, след справка в регистрите на населението и представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти. Същият не е оспорен по предвидения в закона административен ред, макар че с този ред не се изчерпват правните средства за защита на касатора. Наследственото правоотношение произтича от определени в закона факти, наличието на които удостоверението за наследници доказва. Доказателствената сила на това удостоверение подлежи на оспорване в рамките на иск за защита на гражданските права на касатора, а не в производство по чл. 203 и сл. АПК. Изложените в касационната жалба доводи, касаещи неистинността на представено по делото удостоверение за наследници не могат и не следва да бъдат обсъждани от административния съд. Законовата възможност на касатора да защити гражданските си права, които той счита за накърнени и във връзка с което накърняване твърди, че е претърпял и вредите, изключва отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Твърденият от касатора пропуск да попълни имуществото си с исковата сума е свързан с нереализиране на претендирано от него гражданско право по отношение на трети лица, а не произтича от противоправно поведение на органи и длъжностни лица на общината. Този извод не се променя, независимо от обстоятелството дали касаторът се е възползвал от предоставената от закона възможност за защита на въпросното гражданско субективно право.

Освен всичко изложено и далеч не на последно място, погасителната давност за предявяване на исковете е изтекла, за което е направено своевременно възражение в рамките на първоинстанционното производство. Удостоверението за наследници е издадено на 04.02.2011г. и не е било оспорено по предвидения в закона ред, а действията или бездействията по повод издаването му са преустановени най-късно на посочената дата. Исковете са предявени повече от девет години по-късно, което е достатъчно основание за тяхното отхвърляне. Съображенията на административния съд в противен смисъл не се споделят, тъй като противоречат на установената теория и съдебна практика.

Независимо от изложеното, правилен е крайният извод за неоснователността на предявените искове, поради което обжалваната решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на касатора не се дължат разноски, а на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 252/25.02.2021г., постановено по адм. д № 1248/2020г. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Ц. Г. да заплати на О. В. дол юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Светлана Борисова

/п/ Аглика Адамова