Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 47/20.02.2020 г., постановено по адм. дело № 449/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Д. в частите, в които по жалба на К.К, действащ като ЕТ „К.К – Жикама-я“ – гр. Д. е отменен РА № Р-03000318006351-091-001/09.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., изменен с решение № 126/24.06.2019 г. на директора на посочената по-горе дирекция за данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за 2015 г. от 30 561 лв. и лихви – 7 243,93 лв. (лихва за внасяне – 1 616,19 лв.) на 20 334 лв., както и надвнесена сума, представляваща данък върху доходите 19 979,87 лв. и лихви – 309,93 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател излага оплакване, че определената пазарна цена на отдаваните под аренда и наем земеделски земи от държавния поземлен фонд и общински поземлен фонд неправилно не е възприета от съда. В тази връзка касаторът изразява несъгласие с приетото от съда, базиращо се на „всеизвестни“ житейски факти при отдаването под наем на голямо количество земеделска земя от земеделски производители в С.Д.О това в касационната жалба се съдържа оплакване, че неправилно съдът не е кредитирал неоспореното от страните заключение на съдебно-оценителската експертиза. Твърди, че законосъобразно органите по приходите са установили наличието на предпоставките за отклонение от данъчно облагане на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 и 2 ЗКПО, описани подробно, но необсъдени от съда. За изплащането на рентата на свързаните лица и начислените...