Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител Х.Г и И.Д, чрез адвокат Янушев, против решение № 2196 от 24.04.2020г., постановено по адм. дело № 7390/2019г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).

Касаторът - Комисия за защита на личните данни излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становище, че АССГ не е разгледал в съвкупност всички събрани по делото доказателства, както гласни така и писмени, поради което е стигнал до погрешни правни изводи за липсата на допуснато нарушение. Липсата на мотиви според касатора, касаещи приетите и неприети от съда доказателства, при постановяване на решението е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразно. По подробно развити доводи в касационната жалба се прави искане за неговата отмяна и потвърждаване на решението на КЗЛД, алтернативно връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В касационната жалба на И.Д се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че административният съд е извършил частичен анализ на събраните доказателства, като не са съпоставени писмените доказателства със събраните свидетелски показания, както и че съдът не е указал на страните доказателствената тежест, предвид чл.168, ал.1 и чл.171, ал.4 от АПК. Според касатора, съдът е допуснал нарушение на закона, тъй като след като е отменил решението на КЗЛД не е изпратил преписката на административният орган със задължителни указания по прилагането на закона на основание чл.173, ал.2 от АПК Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на решението на КЗЛД. Претендират се сторените разноски.

Ответната страна - М.Р, лично и чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва касационните жалби и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Подробни съображения развива в писмени бележки по делото. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество и двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на М.Р лично и като председател на Управителния съвет на Етажната собственост, срещу Решение № ППН - 01 - 741/2018г от 17.04.2019г. на КЗЛД. С последното, решаващият състав на КЗЛД се е произнесъл по жалбата на И.Д, като я е приел за основателна и на основание чл. 58 §2,б"б" от Регламент (ЕС) 2016/679 е отправил официално предупреждение на Романова в качеството й на председател на УС на етажната собственост, предвид обстоятелството, че операциите по обработване на личните данни на И.Д са в нарушение на чл.5, §1, б"а" и "б" от Регламента.

Като фактически основания за постановяване на решението, административният орган е посочил, че с изнасянето на ксерокопие на нотариален акт на собствениците, четене на същия и предоставянето му на трети лица, администратора на лични данни е създал предпоставки за разпространението и достъпването на съдържащите се в нотариалния акт лични данни на И.Д, до неограничен кръг лица, без тези данни да могат да се ползват от защитата на ЗЗЛД. Прието е, че администраторът на лични данни не е предприел необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните на Димитрова от неправомерен достъп и разпространение, следователно не е изпълнило задължението си по чл.23, ал.1 от ЗЗЛД и чл.32, §1, б"а" от Регламента, с което са нарушени правата на физическото лице, сезирало КЗЛД.

С атакувания пред ВАС съдебен акт АССГ е уважил жалбата на Романска, като е отменил Решение №ППН - 01 - 741/2018г. от 17.04.2019г. на КЗЛД поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, но при непълно изясняване на относими за спора факти, в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК и несъответствие с приложимия материален закон, поради недоказаност на вмененото на лицето нарушение, квалифицирано като неправомерно обработване на лични данни чрез разпространението им при липса на законово основание. Посочил е, че в проведеното производство пред КЗЛД не са събрани доказателства за четене на глас, размахване и предоставяне на възможност за заснемане на нотариален акт, удостоверяващ собствеността на фирма "Чар" ЕООД върху обект - магазин, находящ се в сграда в ЕС, чиито председател е Романска, както и че последната е обработила неправомерно личните данни на лицето И.Д в обем:ЕГН, данни от лична карта и постоянен адрес. П.а на разпитаните в производството пред Комисията свидетели, съдът е възприел като противоречиви, част от тях заинтересовани от изхода на спора. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство допълнителни писмени доказателства и показанията на разпитан свидетел, съдът е стигнал до извода, че М.Р, в качеството и на председател на УС на етажната собственост не е разполагала с нотариален акт за собственост на "Чар" ЕООД без заличени лични данни за управителя И.Д, поради което възприетото от комисията в оспореното решение, че същата е разпространила именно тези лични данни - ЕГН, данни за лична карта и постоянен адрес е опровергано по делото. Не е възможно администратора да разпространи данни, с които не разполага.

Касационната инстанция намира така постановеното решение на АССГ за правилно.

Въз основа на извършена съвкупна преценка на приетите по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната уредба, съдът е достигнал до правилен краен извод, че решението на КЗЛД е незаконосъобразно.

Подробно и ясно са изяснени релевантните към спора факти. Направените от съда фактически установявания, като съответстващи на доказателствата по делото, се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което не се налага повторното им изложение в мотивите към настоящото съдебно решение.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД (ДВ, бр. 81 от 2011 г.) лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. В жалбата си до КЗЛД и допълнителната такава И.Д твърди, че Председателят на УС на ЕС, М.Р разпространила без нейно съгласие личните й данни, а именно :ЕГН, данни от лична карта и постоянен адрес, като разпространението е извършено на останалите съсобственици в сградата чрез предоставянето на ксерокопие от нотариален акт на "Чар" ЕООД.

Съгласно чл.23, ал.1 от ЗЗЛД отм. 2019г.) администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. По делото няма спор, че в качеството си на председател на УС на етажната собственост М.Р е администратор на лични данни във връзка с регламентираните й правомощия в ЗУЕС, като съхранението и обработването на личните данни е в изпълнение на нормативно задължение на администратора, на основание чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, респ. чл.6, §1,б"в" от Регламента.

Основният спорен въпрос по делото е дали на 28.08.2018г. председателят на УС на ЕС на сграда, като администратор на лични данни е предоставил неправомерно такива данни, касаещи И.Д, четейки и показвайки нотариален акт с незаличени данни на собствениците в ЕС и трети лица във връзка с възникнал конфликт за ползване на помещение на сградата. Правилни са изводите на административният съд, че в хода на проведеното административно производство пред Комисията не са установени релевантните факти, какви конкретно лични данни е разпространила Романска на посочената дата и място. За да обоснове извод за допуснато нарушение, в решението си КЗЛД се позавава единствено на показанията на част от разпитаните свидетели, които твърдят че ксерокопие на нотариалния акт е било четено от управителя на етажната собственост и предоставено за запознаване от органите на реда. Както правилно е съобразил първоинстанционният съд от показанията на разпитаните свидетели пред КЗЛД не се установява релевантният факт, че притежаваното от Романска ксерокопие на нотариален акт е било с незаличени лични данни. Правилно е съобразено от АС, че показанията на разпитаните свидетели са хаотични и противоречиви, почти всички от тях са заинтересовани от изхода на спора, двама от свидетелите на синове на Димитрова, приятелка и лица, които осъществяват строителен наздор в обекта. Гласните писмени доказателства, дори и да бъдат ценени като годни, каквито ги е възприела КЗЛД по никакъв начин не установяват вмененото на Романова нарушение, както и кои конкретно лични данни е разпространила тя. Същите са изолирани и не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства и настоящата инстанция намира, че са дадени предубедено с оглед възникналия между страните гражданско - правен спор, относно ползването на помещение в сградата в режим на ЕС.Аистративният орган дори не е обсъдил в решението си показанията на разпитаните по делото свидетели, а само ги е посочил поименно и не е изложил мотиви, въз основа на кои установени от свидетелите факти, приема за установено твърдяното нарушение.

Неоснователни са наведените и в двете касационни жалби оплаквания, че съдът е събирал допълнително доказателства, вместо да обсъжда тези събрани в хода на административното производство. Съгласно чл.171, ал.1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административният орган, имат сила и пред съда, но по силата на ал.2 по искане на страните, съдът може да събира нови доказателства, допустими по Гражданско процесуалния кодекс. П. вмененото му задължение по чл.168, ал.1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът правилно е допуснал събиране на нови доказателства, относно установяване на релевантният факт, който е останал неизяснен от КЗЛД, дали притежаваното от администратора на лични данни ксерокопие от нотариален акт е било с незаличени лични данни, както и дали тези данни са били разпространени пред трети лица в нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД отм. и чл.32, §1, б"а" от Регламента.

Съдът е предоставил възможност на И.Д да ангажира доказателства за допуснатото нарушение на ЗЗЛД, чрез издаване на седем броя съдебни удостоверения, които да й послужат пред различни инститицуии, по силата на които да се снабди с доказателства, че Романска е притежавала нотариален акт за собственост за обекта на "Чар" ЕООД с незаличени данни, каквито доказателства не са били представени. Тъкмо обратното от представеното по делото удостоверение, издадено от район Обороще, СО е видно, че Романска в качеството й на Председател на УС на ЕС е изискала копие на НА на [Фирма 1], като копие и било предоставено със заличени лични данни, извършено от служител на администрацията. В представените отговори от СРП и Пето РУП, относно образувани преписки по жалби на Романска са приложени и копия от представените от нея нотариални пред СРП, видно от които същите отново са със заличени лични данни на И.Д.Н по делото е обстоятелството за предоставен нотариален акт с незаличени лични данни на М.Р, както от Атенцията по вписвания и Агенцията по кадастъра, така и от самата касаторка И.Д.Т факт не е опроверган и от показанията на разпитаните свидетели, както в хода на административното производство, така и при съдебното обжалване. Както беше споменато по - горе в решението, показанията на свидетелите, изслушани пред Комисията са хаотични, объркани и не установяват по никакъв начин притежаването от Романова на нотариален акт с незаличени лични данни, както и тяхното разпространяване. Твърди се наличието на папка с документи, нотариален акт, скица, разпространение на лични данни от нотариален акт, неясно какви, най - често се посочва цената на имота и др.

Законосъобразен е изводът на АССГ за липсата на допуснато нарушение на чл.23, ал.1 ЗЗЛД отм. и чл.32, §1,б"а" от Регламента, поради недоказаност на обстоятелството, че Романска е разполагала с копие от НА №119 с незаличени лични данни на И.Д към 20.08.2018г., които е разпространила пред трети лица в нарушение на цитираните разпоредби. Съдът е изпълнил задължението си по чл.171, ал.4 от ГПК, като е съдействал на страните чрез разпределяне на доказателствената тежест, относно необходимостта от събиране на доказателства, издал е исканите от касаторката удостоверения за доказване на релевантния факт, че Романска е притежавала копие от нотариален акт с незаличени лични данни, които е разпространила. Напротив касаторката е проявила процесуална пасивност, като не е ангажирала нужните доказателства, а от представените такива твърдението е останало недоказано.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба на И.Д за допуснато нарушение на закона от първоинстанционният съд, поради това, че след отмяната на решението на КЗЛД не е върнал преписката на административният орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В случая съдът е решил делото по същество, като е изложил обосновани и законосъобразни изводи за липсата на допуснато нарушение от страна на Романска. На основание чл.173, ал.1 от АПК въпросът за наличието на допуснато нарушение по смисъла на ЗЗЛД не е предоставен за решаване само на КЗЛД, а в правомощията на съда е да реши делото по същество, след като отмени акта, ето защо е неприложима разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК и съдът правилно не е изпратил преписката на КЗЛД за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона, след отмяна на решението й.

Предвид изложеното, като е стигнал до извод за незаконосъобразност на атакуваното решение на КЗЛД, поради недоказаност на вмененото нарушение на Романска, съдът е постановил правилно решение. Същото е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. При постановяването му не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът е извършил цялостен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт. Правните изводи на съда почиват на вярна преценка на събраните по делото доказателства, мотивирани са с конкретни и подробни съображения. Поради това оспореното решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията за присъждане на разноски от ответната страна се явява основателна и КЗЛД следва да заплати на М.Р адвокатско възнаграждение в доказан размер от 900лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2196 от 24.04.2020 г., постановено по адм. дело №7390/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни да заплати на М.Р от [населено място], [адрес] сторените разноски в размер на 900 /деветстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.