Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Амалуна“ ЕООД, чрез адв.. М, против решение № 84/11.03.2020г., постановено по адм. д.№ 14/2020г. по описа на Административен съд отм. а Загора, с което е отхвърлена жалбата на „Амалуна“ ЕООД против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С235-0402416/ 20.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се съдържат доводи за наличие на основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да бъде отменена процесната заповед за ПАМ.

Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Н, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстационното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

С обжалваното решение на Административен съд отм. а Загора е отхвърлена жалбата на „Амалуна“ ЕООД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С235-0402416/ 20.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС вр. с чл.187, ал.1 от ЗДДС на „Амалуна“ ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – бръснарница, находящ се в гр. С., ул. „У. Г“ № 18 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

С оспорената заповед е прието, че при извършена контролна покупка на услуга подстрижка и оформяне на брада на обща стойност 45 лв. „Амалуна“ ЕООД не е изпълнило задължението си за направено плащане да издаде фискална касова бележка, поради което е нарушен чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, и е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговския обект, в който е констатирано нарушението, за срок от 14 дни.

Според съда оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Съдът е приел, че жалбоподателя е бил уведомен за образуваното административно производство - управителят на „АМАЛУНА“ ЕООД е присъствал при извършването на проверката и при съставянето на Протокол за извършена проверка сер. АА № 0402416/ 14.12.2019г. Според съда с връчването на управителя на дружеството-жалбоподател на посочения протокол може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.26, ал.1 от АПК.

Така постановеното решение е правилно. Касационният съд намира изводите на АС отм. а Загора за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС отм. а Загора.

В разпоредбата чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба/. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.25, ал.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, от страна на „Амалуна“ ЕООД, за което е съставен Протокол за извършена проверка АА№ 0402416/14.12.2019 г., на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК.

Според настоящият състав, в случая установената продажба на чипс и солети в проверения търговски обект, за която не е издаден фискален бон от ФУ е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл.50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. В случая протокол сер. АА№ 0402416/14.12.2019 г. е съставен в присъствието на Т.М – управител в проверения обект, който е присъствал по време на проверката и го е подписал без заявени резерви и възражения. Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради е годно доказателство средство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК.

АС отм. а Загора правилно е преценил, че административният орган е мотивирал основанието за налагане на ПАМ и срока на действие на тази мярка- 14 дни. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени фактическите и правни основания за издаването ѝ. Посочено е, че е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговските обекти, за което нарушение се налага ПАМ. Дружеството не е издало фискална касова бележка, поради което е нарушен чл.118, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и е издадена процесната заповед. Не липсват и доказателства за извършеното нарушение. Правилно е приел съдът, че обстоятелството, че въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение № F531618 от 17.12.2019г., не е издадено наказателно постановление, е ирелевантно за преценката за материалната и/или процесуалната законосъобразност на наложената принудителна административна мярка.

Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна.Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя „АМАЛУНА“ ЕООД следва да бъде възложено заплащането на разноски за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84/11.03.2020г., постановено по адм. д.№ 14/2020г. по описа на Административен съд отм. а Загора.

ОСЪЖДА „АМАЛУНА“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. К., област С. З, ЕИК 200243125, да заплати на Националната агенция за приходите – София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.