Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „АГРОКОНС” ЕООД, представлявано от управителя Г.Г, подадена чрез адв. М.Д, срещу решение № 89 от 08.04.2020 г., постановено по адм. дело № 679/2019 г. по описа на Административен съд – С. З, с което е отхвърлено оспорването на „АГРОКОНС“ ЕООД, със седалище гр. П. баня, обл. С. З, ЕИК 202681478 против ревизионен акт (РА) № Р-16002418007305-091-001 от 20.06.2019 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията Т.П и Е.С, гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 509 от 04.09.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП 1 126.88 лв., представляващи разноски по чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК.

В касационната жалба се твърди неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че по време на ревизията са представени достатъчно доказателства за реалност на доставките по спорните фактури, а липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчика не може да се вменява в тежест на ревизираното лице. В тази връзка се позовава на приложимата практика на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска да се отмени първоинстанционното решение и се претендират разноски за двете инстанции, съобразно представен списък.

Ответникът– Директор на дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано...