Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Миркат“ ООД, гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Т.Ж срещу Решение № 382 от 17.01.2020 г. по адм. дело № 6241/2018 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, първо отделение, 4 състав в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 2018-7219ТД26М-2/21.03.2018 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел „ОП-Подуяне“ на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и стопанска дейност“ при Столична община, потвърден с решение № СФД18-РД28-94 от 18.05.2018 г. на директора на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и стопанска дейност“ при СО, в частта относно установени задължения за данък върху превозните средства за 2012 г. в размер общо на 13 842,27 лева, от които главница – 8 844,58 лева и лихви – 4 997,79 лева, както и в частта, в която „Миркат“ ООД, гр. С. е осъден да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 945,27 лева

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че бланкетно съдът се е произнесъл по възражението му пред първата инстанция за погасени по давност задължения за данък върху превозните средства за процесната 2012 г. относно подробно описаните автомобили, за които е доказано, че са били собственост на дружеството. Счита, че посочването от страна на АССГ за наличие на основания за спиране течението на давностния срок за процесните задължения по чл.171, ал.1, т. 1 и т. 4 ДОПК не е обосновано с конкретни факти, респ. писмени доказателства. Иска отмяната на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отмени АУЗД в посочената по-горе част поради наличието на изтекла петгодишна давност за задълженията по ЗМДТ за данък върху превозните средства за процесните автомобили за процесната 2012 г. Касаторът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не му е присъдил всички направени в първоинстанционното производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за касационната инстанция в общ размер на 710,74 лева, от които заплатена държавна такса в размер на 110,74 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Ответната страна –директорът на дирекция „Общински приходи“, направление „Финанси и стопанска дейност“ при Столична община, представлявана от юрк.. Й изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е бил Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2018-7219ТД26М-2/21.03.2018 г., издаден от старши инспектор Л.П - орган по приходи в Отдел „Общински приходи“ Подуяне на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и стопанска дейност“ при С. О, потвърден с Решение СФД 18-РД28-94/18.05.2018г. на Директора на Дирекция „Общински приходи“, направление „Финанси и стопанска дейност“ при С. О.

С процесния АУЗД са установени задължения на „Миркат“ ООД за данък върху превозните средства за период 01.01.2012г. до 31.12.2012г. общ в размер на 15731,09 лева лв., от които 10052,20 лв. - главница и 5678,89 лв. - лихва, начислена към 21.03.2018 г. за притежавани от него 241 бр. леки автомобила / подробно описани с рег. номера/.

Основните спорни моменти по делото са били дали процесните автомобили са били собственост на дружеството във връзка със задълженията за данък върху превозните средства за процесната 2012 г. и съответно, дали по отношение на тях е изтекла погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, за което е направено възражение от дружеството-жалбоподател.

АССГ е приел, че за описаните на стр.7 и стр. 8 леки автомобили не е доказано правото на собственост в полза на „Миркат“ ООД, поради което за него не е налице задължение за заплащане на данък по чл. 52 от ЗМДТ само за описаните 19 бр. автомобили. С решението съдът е отменил АУЗД за задължения по чл. 52 ЗМДТ по отношение на „Миркат“ ООД в размер на 1888,72 лева, от които 1 207,62 лева главница и 681,10 лева лихва, като в тази част съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.

Предмет на касационен контрол в настоящото производство е решението в отхвърлителната част на жалбата на „Миркат“ ООД срещу процесния АУЗД относно задължения за данък върху превозните средства за 2012 г. в размер общо на 13 842,27 лева, от които главница – 8 844,58 лева и лихви – 4 997,79 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството в посочената част, АССГ е приел за неоснователно въведеното с жалбата до съда възражение за изтекла петгодишна давност по чл.171, ал. 1 ДОПК. В мотивите на съдебния акт е отразено, че към датата на издаване на АУЗД – 21.03.2018 г. би могло да се приеме изтичането на давността, но при приложението на чл.171, ал.1, т. 1 и т. 4 ДОПК, доколкото давността е спирана на посочените основания, не може да се формира извод, че е изтекла давността и към този срок. Допълнено е също, че с издаването на процесния АУЗД са заличени изтеклите непълни давностни срокове и са започнали да текат нови, които към приключване на устните състезания пред първата инстанция не са изтекли. В обобщение е прието, че за задълженията на дружеството за данък върху превозните средства за процесните МПС за 2012 г. извън 19 бр. изчерпателно посочени петгодишната давност по чл.171, ал. 1 ДОПК не е изтекла.

Решението в обжалваната му част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от първоинстанционния съд. От мотивите на оспорения АУЗД е видно, че се е развило предходно административно производство по чл.107, ал. 3 ДОПК за задълженията на дружеството за данък върху превозните средства за процесната 2012 г. Отразено е, че с Нареждане № ДПД17-ВК66-115 от 11.12.2017 г. относно задължения на „Миркат“ ООД за данък върху превозните средства за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. На 11.12.2017 г. до „Миркат“ ООД са изпратени Нареждане № ДПД-17 –ВК66-115 от 11.12.2017 г., Уведомление по реда на чл.26, ал. 1 АПК вр. § 2 ДР на ДОПК с изх. № ДПД17-ВК66-115 от 11.12.2017 г. и бланка – становище, с която ЗЛ да изрази становище по образуваното по реда на чл.107, ал. 3 ДОПК производство. На 14.12.2017 г. в отдел „ОП Подуяне“ се връщат изпратените документи, като на пощенското клеймо е отразено, че дружеството отказва да приеме документите. Издаден бил Акт по чл.107, ал. 3 ДОПК № 319902-1 от 22.12.2017 г. са установени задължения по отношение на „Миркат“ ООД за данък върху превозните средства за периода 01.01.-31.12.2012 г. Този акт е отменен с решение № СФД18-РД28-41от 26.02.2018 г. на директора на дирекция „Общински приходи“– Столична община.

Видно от протокол от 02.03.2018 г. / на л. 57 от делото/ на представителя на „Миркат“ ООД са връчени три броя решения с посочените номера, включително и описаното по-горе № СФД18-Рд28-41 от 26.02.2018 г., с които са отменени издадени на дружеството АУЗД по чл.107, ал. 3 ДОПК, изготвени от орган по приходите и съответно, е разпоредено да се проведе ново производство по чл.107, ал. 3 ДОПК.

Така описаните документи не са част от приложената административна преписка. Задължение за първоинстанционния съд е да събере всички доказателства, събрани в рамките на производството по издаване на процесния АУЗД и да прояви служебна активност по чл. 171,ал. 4 АПК, като укаже на ответника по жалбата да комплектова в цялост административната преписка по издаване на АУЗД. В определението от 30.07.2018 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на ответника само да представи доказателства за компетентност на органа, издал Решение СФД 18-РД28-94/18.05.2018г. Видно от протокола от първото проведено на 16.10.2018 г. съдебно заседание жалбоподателят изрично заявява, че не е запознат дали административната преписка е в цялост / л. 187 от делото/. Процесуалният представител на ответната страна – юрк.. Й оспорва жалбата, като изразява становище за приемане на доказателствата по делото и представя допълнителни такава по отношение на компетентността на органа, издал решението, с което се потвърждава процесния АУЗД. Видно от протоколите от следващите четири съдебни заседания, от страна на ответника не са ангажирани допълнителни доказателства, част от административната преписка освен декларации по опис по чл. 54 от ЗМДТ и съответно, приложени 457 бр. лихвени листа за всяко ПС, представляващи приложение към делото. Установява се, че съдът не е указал изрично на ответната страна да представи всички доказателства по преписката, включително и тези, отнасящи се до предходно издадения АУЗД.

Според съда 5 –годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК за процесните задължения не е изтекъл с оглед наличието на основания по чл.172, ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК – по т.1. – когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година; по т. 4 – когато актът, с който е определено задължението, се обжалва.

В тази връзка основателно е заявеното от касационния жалбоподател, че съдът не е посочил конкретните фактически и правни основания, въз основа на които да се изгради извод, че давността е била спряна или прекъсната. Първоинстанционният съд е бил длъжен да посочи на базата на кои събрани писмени доказателства дали действително е настъпило прекъсване или спиране на давностния срок, а такова обсъждане липсва. От друга страна, ответникът по касационната жалба поддържа, че на дружеството е бил издаден предходен АУЗД за същите задължения по ЗМДТ, който е бил отменен по административен ред, но доказателства в тази насока не са били изискани нито от първоинстанционния съд, нито са представени от ответника с административната преписка. Следователно, спорът в посочената част е останал неизяснен и делото е останало непопълнено с писмени доказателства, касаещи предходно развилото се административно производство, приключило с АУЗД № 320382-1 от 22.12.2017 г.

По така изложените съображения, решението в обжалваната част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на АССГ, като ответникът по жалбата бъде задължен да комплектова цялата административна преписка, като представи всички доказателства, отнасящи се до предходно развилото се административно производство, приключило с издаването на АУЗД № 320382-1 от 22.12.2017 г. След представянето и приемането на всички доказателства по предходно издадения АУЗД съдът следва да формира изрични мотиви дали петгодишният давностен срок по чл.171, ал. 1 ДОПК относно процесните задължения за данък върху превозните средства за 2012 г. в размер общо на 13 842,27 лева, от които главница – 8 844,58 лева и лихви – 4 997,79 лева е изтекъл и дали са били налице основания за спиране или прекъсване на давността и въз основа на какви писмени доказателства прави този извод.

По разноските следва да се произнесе новият състав в АССГ на основание чл.226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 382 от 17.01.2020 г. по адм. дело № 6241/2018 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 4 състав в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Миркат“ ООД, гр. С. срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 2018-7219ТД26М-2/21.03.2018 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел „ОП-Подуяне“ на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и стопанска дейност“ при Столична община, потвърден с решение № СФД18-РД28-94 от 18.05.2018 г. на директора на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и стопанска дейност“ при СО, в частта относно установени задължения за данък върху превозните средства за 2012 г. в размер общо на 13 842,27 лева, от които главница – 8 844,58 лева и лихви – 4 997,79 лева, както и в частта, в която „Миркат“ ООД, гр. С. е осъден да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 945,27 лева, като ВРЪЩА делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.