Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електрик – 1“ ЕООД, представено от адв. Г.Н, срещу решение № 560/28.04.2020г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2229/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-02000217007789-091-001/28.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас в частта, която не е отменена при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са относими към трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Според него мотивите на съда не са изградени самостоятелно, познавателната дейност на съда по преценка на доказателствените средства не е обхванала всички информационни източници. Сочи доказателствените средства по доставчици, които според него установяват действителното осъществяване на имуществено разместване по фактурите на доставчиците му, което разколебава изводите за липса на документална обоснованост, а съответно и за правомерност на преобразуването с РА на декларирания счетоводен финансов резултат с данъчната постоянна разлика по чл. 26, т. 2 ЗКПО. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас не изразява становище по жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред АС Бургас е обжалвана частта от РА, която не е отменена при оспорването по административен ред, установяваща в тежест на „Електрик – 1“ ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер 29 560.72 лева с лихви за забава 3 473.66 лева. Източник на задължението за корпоративен данък е извършеното на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО преобразуване на декларирания СФР на ревизираното лице с отчетените разходи в общ размер 295 607.23 лева по фактури, издадени от „Нети шипинг“ ЕООД /136 705.70 лева/, „НСМ груп“ ЕООД /117 700 лева/ и „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД /41 201.53 лева/. Прието е, че разходите не са документално обосновани, тъй като фактурираните доставки не са осъществени.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването.

Мотивите на съдебния акт описват динамичния фактически състав на ревизионното производство. Съдът е споделил установяванията на органите по приходите, че доставките не са се осъществили. Обсъдил е предходни РА за установяване на задължения на жалбоподателя по ЗДДС. Констатациите му са за всеки от доставчиците и включват описание на данъчните документи и на документите съпътстващи доставките. Констатациите му са за всеки от доставчиците и включват описание на данъчните документи и на документите съпътстващи доставките:

- доказването на доставките от „Нети шипинг“ ЕООД е разколебано от обстоятелството, че негов предходен доставчик е „Билдстрой – Техноинженеринг“ ЕООД. Като едноличен собственик на капитала и управител на това дружество на 28.10.2016 г. бил вписан Д. Т. И, който бил закупил дружествените дялове за около 100 лева и отрекъл да е осъществявал дейност и да е упълномощавал другиго да работи от негово име, както и да е чувал за участващите в доставките субекти. Фактурите за транспорт, издадени от „Ес ди ес 86“ ЕООД на „Нети шипинг“ ЕООД били с дати след тези на доставките и от предмета им не следвала връзка с доставките към жалбоподателя. Наетият от доставчика от друг доставчик „Трейдинг комерс“ ЕООД склад по договор от 01.12.2016 г. се помещавал в жилищна сграда и би трябвало да е ползван от двамата доставчици, като площта му не позволява съхраняване на стоките предмет на доставките. Прекият и предходният доставчик не притежавали стоките.

- предметът на доставката по издадената от „НМС груп“ ЕООД фактура № 3000000007/06.12.2016 г. – товарен автомобил „Мерцедес 410“, липсата на наети от дружеството лица и полагането от управителя Л.М на зависим труд през целия месец декември на 2016 г. изключвали осъществяването на доставката.

- сходни с тези за „Нети шипинг“ ЕООД са констатациите за доставчика „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД. Предходните доставчици не разполагали със стоките предмет на доставките, а ползваният склад от прекия доставчик бил ползван едновременно и от „Нети шипинг“ ЕООД в края на 2016 г. – с недостатъчна площ и в сграда с жилищно предназначение.

Решаващият извод на съда е за правомерност на извършеното от органите по приходите преобразуване на СФР с данъчната постоянна разлика по чл. 26, т. 1 ЗКПО, тъй като отчетените по фактурите на доставчиците счетоводни разходи не били документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Оспореният съдебен акт е неправилен.

Донякъде основателно е оплакването на касатора за отсъствие на собствени мотиви. Съдебният акт на АС Бургас не притежава съдържанието по чл. 236, ал. 2 ГПК. Съдът е описал приетите доказателства, но констатациите му се основават на оценката им. Формирането на вътрешното му убеждение не е съобразено с правилото на чл. 12 ГПК, а погрешното установяване на фактите е рефлектирало върху разрешаването на спора за съществуването на установените с РА публични задължения.

Отчетените от касатора счетоводни разходи по фактурите на „Нети шипинг“ ЕООД, „НМС груп“ ЕООД и „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД са с ефект върху счетоводния финансов резултат, а с арг. от чл. 18, ал. 1 ЗКПО и върху данъчния финансов резултат, а когато той е положителен представлява данъчна печалба – данъчна основа за определяне на корпоративния данък. При действието на чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО), отразяващ вярно стопанската операция. Разходът, който не е документално обоснован по смисъла на закона формира данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 ЗКПО, с която се преобразува по реда на чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО, като се увеличава счетоводния финансов резултат в годината на счетоводно отчитане на разхода. В контекста на горното, съобразено с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е разбирането за обвързаност на ДЗЛ да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на документираната с фактурите доставка, като условие за признаване на отчетените по тях разходи.

Необосновано първостепенният съд е приел, че доказването на доставките с частни диспозитивни /договори и заявки/ и свидетелстващи документи /приемо-предавателни протоколи, складови разписки, товарителници, банкови документи и писмени обяснения/ е разколебано с индиции при насрещното доказване на органите по приходите. Всички съпътстващи стопанските операции доказателствени средства са в информационно единство. Договорите създават основанието за имущественото разместване - договорът за продажба на стоки от 03.10.2016 г. с „Нети шипинг“ ЕООД; договорът за покупко-продажба от 06.12.2016 г с „НМС груп“ ЕООД; договорите за покупко-продажба на МПС с „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД. Осъществяването на престациите на тези доставчици е удостоверено в приемо-предавателни протоколи към фактурите. Към фактурите на „Нети шипинг“ ЕООД и на „НМС груп“ ЕООД са съставяни и заявки за материали и складови разписки. По обясненията на управителя на дружеството касатор от извънсъдебната фаза на производство, които при действието на чл. 56, ал. 1 ДОПК са допустимо доказателствено средство, транспортът на стоките по доставките на „Нети шипинг“ ЕООД е осъществен за сметка на доставчика, като за транспорта не са получавани фактури и придружаващи документи. Превозът на стоки по фактурите на „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД се установява от товарителници и пътни листове.

Доказването на задълженото лице не е разколебано от органа по приходите с използваните индиции при насрещното доказване.

За от „Нети шипинг“ ЕООД и „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД от „Нети шипинг“ ЕООД и „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД такива са индициите:

- че доставчиците не са придобили стоките от предходните. Стопанските операции, по които са отчетени разходите, са преките доставки. Затова и са неотносими обясненията на Д.И.

- липсата на склад за съхранение на стоките - обстоятелството, че наетият е в сграда с жилищно предназначение не изключва използването му с друго предназначение. Не са съотнасяни обемът на стоките към площта и обема на склада. Ползванането на склада от двамата доставчици е към различен момент;

- времевата отдалеченост на фактурите за транспорт, издадени от „Ес ди ес 86“ ЕООД и предметът им. Транспортът е за сметка на доставчика „Нети шипинг“ ЕООД. Субект на публичноправните задължения по документирането на доставките е доставчика – вж. чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1 ЗДДС. Неточното във времево отношение изпълнение на задълженията на доставчика на транспортната услуга не засяга убедителността на доказването на осъществяването на стопанската операция по придобиването на превозените стоки.

Не е разколебано доказването с договора от 06.12.2016 и с протокола от същата дата на доставката на товарния автомобил от доставчика „НМС груп“ ЕООД с индициите за липса на наети от доставчика лица и на пътувания на управителя извън страната в периода на доставката. Соченият от касатора официален документ във връзка с доставката от „НСМ груп“ ЕООД – свидетелство за регистрация на МПС е информационен източник за извършена последваща доставка към ЕТ „Ж. Ж“. С арг. от чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, представянето на превозното средство е условие за регистрацията. Това изключва съмнението, че автомобилът е пристигнал от Германия. Неотносимо към достоверността на документирането на стопанската операция е обстоятелството кой го е докарал.

Отчетените от касатора счетоводни разходи по осъществени доставки са документално обосновани и неправомерно при упражнения данъчен контрол с РА е преобразуван декларирания от него СФР с тези разходи – вж. чл. 81 във вр. с чл. 79 във вр. с чл. 26, т. 2 ЗКПО.

Дължима е отмяна на първоинстанционно решение и на обжалваната част от РА.

При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 4 214.28 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 560/28.04.2020г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2229/2018 г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ ревизионен акт /РА/ № Р-02000217007789-091-001/28.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас в частта, която не е отменена при оспорването по административен ред.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Електрик – 1“ ЕООД деловодни разноски в размер 4 214.28 лева.

Решението е окончателно.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електрик – 1“ ЕООД, представено от адв. Г.Н, срещу решение № 560/28.04.2020г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2229/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-02000217007789-091-001/28.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас в частта, която не е отменена при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са относими към трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Според него мотивите на съда не са изградени самостоятелно, познавателната дейност на съда по преценка на доказателствените средства не е обхванала всички информационни източници. Сочи доказателствените средства по доставчици, които според него установяват действителното осъществяване на имуществено разместване по фактурите на доставчиците му, което разколебава изводите за липса на документална обоснованост, а съответно и за правомерност на преобразуването с РА на декларирания счетоводен финансов резултат с данъчната постоянна разлика по чл. 26, т. 2 ЗКПО. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас не изразява становище по жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред АС Бургас е обжалвана частта от РА, която не е отменена при оспорването по административен ред, установяваща в тежест на „Електрик – 1“ ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер 29 560.72 лева с лихви за забава 3 473.66 лева. Източник на задължението за корпоративен данък е извършеното на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО преобразуване на декларирания СФР на ревизираното лице с отчетените разходи в общ размер 295 607.23 лева по фактури, издадени от „Нети шипинг“ ЕООД /136 705.70 лева/, „НСМ груп“ ЕООД /117 700 лева/ и „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД /41 201.53 лева/. Прието е, че разходите не са документално обосновани, тъй като фактурираните доставки не са осъществени.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването.

Мотивите на съдебния акт описват динамичния фактически състав на ревизионното производство. Съдът е споделил установяванията на органите по приходите, че доставките не са се осъществили. Обсъдил е предходни РА за установяване на задължения на жалбоподателя по ЗДДС. Констатациите му са за всеки от доставчиците и включват описание на данъчните документи и на документите съпътстващи доставките. Констатациите му са за всеки от доставчиците и включват описание на данъчните документи и на документите съпътстващи доставките:

- доказването на доставките от „Нети шипинг“ ЕООД е разколебано от обстоятелството, че негов предходен доставчик е „Билдстрой – Техноинженеринг“ ЕООД. Като едноличен собственик на капитала и управител на това дружество на 28.10.2016 г. бил вписан Д.И, който бил закупил дружествените дялове за около 100 лева и отрекъл да е осъществявал дейност и да е упълномощавал другиго да работи от негово име, както и да е чувал за участващите в доставките субекти. Фактурите за транспорт, издадени от „Ес ди ес 86“ ЕООД на „Нети шипинг“ ЕООД били с дати след тези на доставките и от предмета им не следвала връзка с доставките към жалбоподателя. Наетият от доставчика от друг доставчик „Трейдинг комерс“ ЕООД склад по договор от 01.12.2016 г. се помещавал в жилищна сграда и би трябвало да е ползван от двамата доставчици, като площта му не позволява съхраняване на стоките предмет на доставките. Прекият и предходният доставчик не притежавали стоките.

- предметът на доставката по издадената от „НМС груп“ ЕООД фактура № 3000000007/06.12.2016 г. – товарен автомобил „Мерцедес 410“, липсата на наети от дружеството лица и полагането от управителя Л.М на зависим труд през целия месец декември на 2016 г. изключвали осъществяването на доставката.

- сходни с тези за „Нети шипинг“ ЕООД са констатациите за доставчика „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД. Предходните доставчици не разполагали със стоките предмет на доставките, а ползваният склад от прекия доставчик бил ползван едновременно и от „Нети шипинг“ ЕООД в края на 2016 г. – с недостатъчна площ и в сграда с жилищно предназначение.

Решаващият извод на съда е за правомерност на извършеното от органите по приходите преобразуване на СФР с данъчната постоянна разлика по чл. 26, т. 1 ЗКПО, тъй като отчетените по фактурите на доставчиците счетоводни разходи не били документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО.

Оспореният съдебен акт е неправилен.

Донякъде основателно е оплакването на касатора за отсъствие на собствени мотиви. Съдебният акт на АС Бургас не притежава съдържанието по чл. 236, ал. 2 ГПК. Съдът е описал приетите доказателства, но констатациите му се основават на оценката им. Формирането на вътрешното му убеждение не е съобразено с правилото на чл. 12 ГПК, а погрешното установяване на фактите е рефлектирало върху разрешаването на спора за съществуването на установените с РА публични задължения.

Отчетените от касатора счетоводни разходи по фактурите на „Нети шипинг“ ЕООД, „НМС груп“ ЕООД и „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД са с ефект върху счетоводния финансов резултат, а с арг. от чл. 18, ал. 1 ЗКПО и върху данъчния финансов резултат, а когато той е положителен представлява данъчна печалба – данъчна основа за определяне на корпоративния данък. При действието на чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО), отразяващ вярно стопанската операция. Разходът, който не е документално обоснован по смисъла на закона формира данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 ЗКПО, с която се преобразува по реда на чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО, като се увеличава счетоводния финансов резултат в годината на счетоводно отчитане на разхода. В контекста на горното, съобразено с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е разбирането за обвързаност на ДЗЛ да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на документираната с фактурите доставка, като условие за признаване на отчетените по тях разходи.

Необосновано първостепенният съд е приел, че доказването на доставките с частни диспозитивни /договори и заявки/ и свидетелстващи документи /приемо-предавателни протоколи, складови разписки, товарителници, банкови документи и писмени обяснения/ е разколебано с индиции при насрещното доказване на органите по приходите. Всички съпътстващи стопанските операции доказателствени средства са в информационно единство. Договорите създават основанието за имущественото разместване - договорът за продажба на стоки от 03.10.2016 г. с „Нети шипинг“ ЕООД; договорът за покупко-продажба от 06.12.2016 г с „НМС груп“ ЕООД; договорите за покупко-продажба на МПС с „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД. Осъществяването на престациите на тези доставчици е удостоверено в приемо-предавателни протоколи към фактурите. Към фактурите на „Нети шипинг“ ЕООД и на „НМС груп“ ЕООД са съставяни и заявки за материали и складови разписки. По обясненията на управителя на дружеството касатор от извънсъдебната фаза на производство, които при действието на чл. 56, ал. 1 ДОПК са допустимо доказателствено средство, транспортът на стоките по доставките на „Нети шипинг“ ЕООД е осъществен за сметка на доставчика, като за транспорта не са получавани фактури и придружаващи документи. Превозът на стоки по фактурите на „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД се установява от товарителници и пътни листове.

Доказването на задълженото лице не е разколебано от органа по приходите с използваните индиции при насрещното доказване.

За от „Нети шипинг“ ЕООД и „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД от „Нети шипинг“ ЕООД и „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД такива са индициите:

- че доставчиците не са придобили стоките от предходните. Стопанските операции, по които са отчетени разходите, са преките доставки. Затова и са неотносими обясненията на Д.И.

- липсата на склад за съхранение на стоките - обстоятелството, че наетият е в сграда с жилищно предназначение не изключва използването му с друго предназначение. Не са съотнасяни обемът на стоките към площта и обема на склада. Ползванането на склада от двамата доставчици е към различен момент;

- времевата отдалеченост на фактурите за транспорт, издадени от „Ес ди ес 86“ ЕООД и предметът им. Транспортът е за сметка на доставчика „Нети шипинг“ ЕООД. Субект на публичноправните задължения по документирането на доставките е доставчика – вж. чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1 ЗДДС. Неточното във времево отношение изпълнение на задълженията на доставчика на транспортната услуга не засяга убедителността на доказването на осъществяването на стопанската операция по придобиването на превозените стоки.

Не е разколебано доказването с договора от 06.12.2016 и с протокола от същата дата на доставката на товарния автомобил от доставчика „НМС груп“ ЕООД с индициите за липса на наети от доставчика лица и на пътувания на управителя извън страната в периода на доставката. Соченият от касатора официален документ във връзка с доставката от „НСМ груп“ ЕООД – свидетелство за регистрация на МПС е информационен източник за извършена последваща доставка към ЕТ „Ж.Ж“. С арг. от чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, представянето на превозното средство е условие за регистрацията. Това изключва съмнението, че автомобилът е пристигнал от Германия. Неотносимо към достоверността на документирането на стопанската операция е обстоятелството кой го е докарал.

Отчетените от касатора счетоводни разходи по осъществени доставки са документално обосновани и неправомерно при упражнения данъчен контрол с РА е преобразуван декларирания от него СФР с тези разходи – вж. чл. 81 във вр. с чл. 79 във вр. с чл. 26, т. 2 ЗКПО.

Дължима е отмяна на първоинстанционно решение и на обжалваната част от РА.

При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 4 214.28 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 560/28.04.2020г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2229/2018 г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ ревизионен акт /РА/ № Р-02000217007789-091-001/28.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас в частта, която не е отменена при оспорването по административен ред.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Електрик – 1“ ЕООД деловодни разноски в размер 4 214.28 лева.

Решението е окончателно.