Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ София, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк.. И, срещу решение № 1887/13.03.2020 г., постановено по адм. дело № 4649/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0337253/04.04.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора за съставомерността на нарушението по чл. 118, ал. 1 във вр. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е ирелевантно каква е стойността на неотчетената продажба. По съображения подробно изложени в касационнта жалба се претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ведно с платената държавна такса, за което е приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът - "Милина 90" ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество – основателна.

С обжалваното решение на Административен съд – София град е отменена ЗПАМ № 0337253/04.04.2019 г., издадена от Л.Д в качеството му на началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС вр. с чл.187, ал.1 от ЗДДС на "Милина 90" ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – пекарна „Ванилия“, находящ се в гр. С., ул. „Д. П“ № 97 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.

За да отмени процесната заповед съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби и в противоречие с целта на закона. Съдът е изложил подробно фактите по спора, като е приел, че въз основа на тях не може да се обоснове извод, че е изпълнен състава на чл.118, ал.1 ЗДДС, респ. да бъде наложена ПАМ с преустановителен и превантивен ефект като процесната. Според решаващия състав наложената мярка – запечатване на обект за 14 дни за неотчетена с фискален бон покупка на стойност от 1,34 лв. е прекомерно тежка, не отговаря на целите на закона и би причинила повече вреди, отколкото да предотврати такава за фиска. Допуснатото нарушение, засечено еднократно от проверяващите, не засяга обществения ред съществено, тъй като освен неиздадената фискална бележка за конкретната покупка, не са установени съществени разлики в касовата наличност и отчетените продажби, което да обосновава и изводите на органа, за неотчитане на обороти от продажби. Така постановеното решение е неправилно.

В разпоредбата чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба/. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол № 0337253/22.03.2019 г., който по арг. от чл. 50, ал. 1 ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ, като за съставомерността на нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС е ирелевантно каква е стойността на неотчетена продажба. От друга страна от дружеството /ответник по касационната жалба/ не са ангажирани доказателства, въз основа на които да бъде обоснован извод за неизвършване на процесното нарушение. В случая неправилно съдът е приел, че административният орган не е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта на тази ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността и реда и условията за нейната отчетност в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректния недопускане на вреда за фиска.

Съобразно изложеното, касационната жалба се явява основателна, а решението – неправилно и следва да бъде отменено с отхвърляне на жалбата на "Милина 90" ЕООД против оспорената ЗПАМ.

С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски в общ размер на 270 лева, включващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 100 лв. и държавна такса за настоящото производство в размер на 70 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1887/13.03.2020 г., постановено по адм. дело № 4649/2019 г. на Административен съд София - град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Милина 90" ЕООД, ЕИК 204068285, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0337253/04.04.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА "Милина 90" ЕООД, ЕИК 204068285, да заплати на Националната агенция за приходите разноски за двете инстанции в размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева. Решението е окончателно.