Производството е по реда на чл.208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Общинска служба „Земеделие” (ОСЗ)-Червен бряг, срещу решение № 139 от 18.03.2009 г., постановено по адм. д. № 43/2009 г. на Административен съд-Плевен. С обжалваното решение съдът е отменил мълчаливия отказ и последвалия изричен такъв на началника на ОСЗ-Червен бряг, да връчи по реда на чл. 14, ал. 2 ЗСПЗЗ решение № 10-Б от 3.04.2001 г. на наследниците на П. Б. и Ц. Б. Д.. Преписката е върната на административния орган за изпълнение на процедурата по връчването, като ОСЗ-Червен бряг е осъдена да заплати направените разноски от 510 лв. на Ц. Т. Б..

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за допуснато нарушение на материалния закон. По подробно изложените в нея съображения се моли, решението да се отмени.

От адвокат-пълномощника на ответника по касационната жалба е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са направени възражения, опровергаващи твърденията в касационната жалба. Те се поддържат и в съдебно заседание, като се моли, решението на съда да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноските направени пред касационната инстанция.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е приел, че се касае за отказ да се извърши фактическо действие от административен орган – връчване на решение, с което е признато правото на обезщетение, като е определена и стойността му по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Счита, че правно ирелевантни са въпросите поставени в касационната жалба за влизането в сила на решението и за последиците от евентуалното му обжалване.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение...