Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.160 ал.6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби.

Първата е подадена от директора на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП срещу решение №68 от 22.2.2010 година, постановено по адм. дело №2130/2009г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отменен РА №800683 от 3.9.2008г. на ТД на НАП София град, потвърден с решение №189 от 10.2.2009г. на директора на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП относно данъчен кредит за данъчни периоди на 2007г.,

в която на „О. Л. Б.” ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 02.2007 г. общо в размер на 103 619,50 лв., от които 7653,58 лв. без фактическо основание - издадена фактура, а останалата част в размер на 95965,92 лв. общо по фактури № 22/21.02.2007 г., № 23/21.02.2007 г. и № 35/28.02.2007 г. , а за м. 03.2007 г. общо в размер на 122585,36 лв. по фактури № 36/01.03.07г.; №37/01.03.07г. ; № 39/06.03.07г. ; № 42/14.03.07г. и № 43/20.03.2007 година. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и съответно потвърден РА изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба - "О. Л. Б."ЕООД взема становище за нейната неоснователност.

Втората касационна жалба е подадена от "О. Л. Б." ЕООД обжалва решението на АС – София град в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 800683/03.09.2008 г., издаден от ТД на НАП – София-град в останалата част за данъчните задължения. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие...