Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "ДИОНИС ИНТ. П. Г." ЕООД, гр. П., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Л. В. П. от същия град, срещу решение № 414 от 14.03.2011 г. по адм. дело № 1872/2010 г. на Административен съд – гр. П..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С посоченото решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на търговското дружество (сега касационен жалбоподател) срещу принудителна поправителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), приложена от Д. Х. Д., старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – гр. П. с протокол от 10.08.2010 г., която принудителна мярка се състои в дадени на жалбоподателя задължителни предписания да отстрани извършено от него нарушение на трудовото законодателство като изплати на Р. Д. Д., продавач на стоки извън магазин, неизплатените й трудови възнаграждения за периода от 10.01.2008 г. до 31.05.2010 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ да заплати уговореното с работничката трудово възнаграждение за извършената от нея работа, а установените по делото плащания на парични суми за "бонуси", "разноски" и други такива не могат да бъдат приети за плащания на трудови възнаграждения.
С касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, основани на следните аргументи:
1. Няма законова забрани страните по един трудов договор да уговорят и други начини за изплащане на трудовите възнаграждения, освен посочените в...