Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:Б. Ц. П. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от председателяЙ. К. по адм. дело № 5031/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

С решение № 252 от 30.09.2019г./годината е изписана грешно, вярната 2020г./, постановено по адм. д. № 103/2020г. Административен съд – Смолян е отменил Решение за отказ № 91 – 628-3#1/23.12.2019г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д. потвърдено с решение № РД – 09 – 136/27.02.2020г. на Кмета на О. Д. в частта, с която е отказано възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци за 2013г. по отношение на УПИ I, в кв.5 по ПУП на гр.Девин, с площ от 5 435кв. м., при граници север улица, юг улица, изток нерегулиран имот, запад улица; УПИ I, в кв.6 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6 557кв. м., при граници север улица, юг улица, изток улица, запад нерегулиран имот; УПИ III, в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 9 638кв. м., при граници – север УПИ II в кв.4, юг улица, изток улица, запад – нерегулиран терен и улица; УПИ II в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 617кв. м., при граници – север нерегулиран имот, юг – УПИ III в кв.4, изток УПИ I в кв.4, запад нерегулиран имот, УПИ I в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 1 749кв. м., при граници север – нерегулиран имот, юг – улица, изток – УПИ II в кв.4, запад нерегулиран имот; УПИ I в кв.3 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6532кв. м., при граници север – улица и УПИ I в кв.4, юг улица, изток – нерегулиран терен и запад УПИ II и УПИ III в кв.4. С решението съдът е отхвърлил жалбата на адв. С. К., вписана в АК – Пловдив, в качеството й на пълномощник на „Галекс“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.“Освобождение № 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. К., руски гражданин, постоянно пребиваващ в Р. Б. против Решение за отказ № 91 – 628-3#1/23.12.2019г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д. потвърдено с решение № РД – 09 – 136/27.02.2020г. на Кмета на О. Д. в частта, с която е отказано възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци за 2014г., 2015, 2016 и 2017г. по отношение на УПИ I, в кв.5 по ПУП на гр.Девин, с площ от 5 435кв. м., при граници север улица, юг улица, изток нерегулиран имот, запад улица; УПИ I, в кв.6 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6 557кв. м., при граници север улица, юг улица, изток улица, запад нерегулиран имот; УПИ III, в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 9 638кв. м., при граници – север УПИ II в кв.4, юг улица, изток улица, запад – нерегулиран терен и улица; УПИ II в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 617кв. м., при граници – север нерегулиран имот, юг – УПИ III в кв.4, изток УПИ I в кв.4, запад нерегулиран имот, УПИ I в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 1 749кв. м., при граници север – нерегулиран имот, юг – улица, изток – УПИ II в кв.4, запад нерегулиран имот; УПИ I в кв.3 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6532кв. м., при граници север – улица и УПИ I в кв.4, юг улица, изток – нерегулиран терен и запад УПИ II и УПИ III в кв.4. С решението съдът е осъдил „Галекс“ ООД да заплати на О. Д. разноски по делото в размер на 400лв.

С определение № 544 от 29.10.2020г. съдът е отхвърлил искането на адв. К., пълномощник на „Галекс“ ООД за допълване на горното решение в частта му за разноските.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от „Галекс“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.“Освобождение № 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. К., руски гражданин, постоянно пребиваващ в Р. Б. чрез пълномощника му адв. С. К.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Смолян в отхвърлителната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба кмет на О. Д. чрез своя процесуален представител адв.Е. Р. оспорва същата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от кмета на О. Д. чрез процесуалния му представител адв. Е. Р.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в отменителната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата и в тази й част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба „Галекс“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.“Освобождение № 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. К., руски гражданин, постоянно пребиваващ в Р. Б. чрез пълномощника му адв. С. К., взема становище за неоснователност на същата. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

С решение № 64 от 23.02.2021г. по същото дело съдът е допълнил първоначално постановеното решение както следва: в отменителната му част размерът на задълженията е 2 419,86лв., а в отхвърлителната му част размерът на задълженията е 7 541,77лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от кмета на О. Д. чрез процесуалния му представител адв. Е. Р.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд за допълване на първоначалното решение по отношение на 2013г. е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се и оплаквания за нищожност на решението, съответно за недопустимост на същото. В жалбата /л. 39 от настоящето дело/ се излагат съответни доводи. М. В. административен съд да постанови решение, с което да обезсили решението на Административен съд – Смолян за допълване на първоначално постановеното решение, евентуално да прогласи същото за нищожно.

Ответното по тази касационна жалба „Галекс“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.“Освобождение № 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. К., руски гражданин, постоянно пребиваващ в Р. Б. чрез пълномощника му адв. С. К., взема становище за неоснователност на същата.

Срещу допълнително постановеното решение на Административен съд – Смолян по отношение на периода 2014 – 2017г. е подадена касационна жалба и от „Галекс“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.“Освобождение № 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. К., руски гражданин, постоянно пребиваващ в Р. Б. чрез пълномощника му адв. С. К.. В жалбата се прави оплакване, че в тази си част решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение в посочената част. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба кмет на О. Д. чрез своя процесуален представител адв.Е. Р. оспорва същата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество те са не основателни.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни, но не по съображенията изложени в тях.

С решението си Административен съд – Смолян е отменил Решение № 91 – 628-3#1/23.12.2019г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д. потвърдено с решение № РД – 09 – 136/27.02.2020г. на Кмета на О. Д. в частта, с която е отказано възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци за 2013г. по отношение на УПИ I, в кв.5 по ПУП на гр.Девин, с площ от 5 435кв. м., при граници север улица, юг улица, изток нерегулиран имот, запад улица; УПИ I, в кв.6 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6 557кв. м., при граници север улица, юг улица, изток улица, запад нерегулиран имот; УПИ III, в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 9 638кв. м., при граници – север УПИ II в кв.4, юг улица, изток улица, запад – нерегулиран терен и улица; УПИ II в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 617кв. м., при граници – север нерегулиран имот, юг – УПИ III в кв.4, изток УПИ I в кв.4, запад нерегулиран имот, УПИ I в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 1 749кв. м., при граници север – нерегулиран имот, юг – улица, изток – УПИ II в кв.4, запад нерегулиран имот; УПИ I в кв.3 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6532кв. м., при граници север – улица и УПИ I в кв.4, юг улица, изток – нерегулиран терен и запад УПИ II и УПИ III в кв.4. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на адв. С. К., вписана в АК – Пловдив, в качеството й на пълномощник на „Галекс“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.“Освобождение № 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. К., руски гражданин, постоянно пребиваващ в Р. Б. против Решение № 91 – 628-3#1/23.12.2019г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д. потвърдено с решение № РД – 09 – 136/27.02.2020г. на Кмета на О. Д. в частта, с която е отказано възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци за 2014г., 2015, 2016 и 2017г. по отношение на УПИ I, в кв.5 по ПУП на гр.Девин, с площ от 5 435кв. м., при граници север улица, юг улица, изток нерегулиран имот, запад улица; УПИ I, в кв.6 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6 557кв. м., при граници север улица, юг улица, изток улица, запад нерегулиран имот; УПИ III, в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 9 638кв. м., при граници – север УПИ II в кв.4, юг улица, изток улица, запад – нерегулиран терен и улица; УПИ II в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 617кв. м., при граници – север нерегулиран имот, юг – УПИ III в кв.4, изток УПИ I в кв.4, запад нерегулиран имот, УПИ I в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 1 749кв. м., при граници север – нерегулиран имот, юг – улица, изток – УПИ II в кв.4, запад нерегулиран имот; УПИ I в кв.3 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6532кв. м., при граници север – улица и УПИ I в кв.4, юг улица, изток – нерегулиран терен и запад УПИ II и УПИ III в кв.4.

С допълнително решение съдът е уточнил размера на отхвърлената и уважената част от жалбата.

Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспореното решение – подаденото искане за възстановяване, актът на началника на отдел „Местни данъци и такси“, постановеното решение при административното оспорване, приетата административна преписка, заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

Прието е, че издаденият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, същият съдържа фактически и правни основания за издаването му, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващите мотиви по отношение на дължимостта или недължимостта на таксата битови отпадъци за процесните недвижими имоти са изложени на л.136 – 140 от първоинстанционното дело/ решението няма номерация на страниците/.

На първо място е дадено тълкуване на института на прихващане и възстановяване, уреден в глава 16, раздел първи ДОПК. Изложени са мотиви, че основателността на искането за възстановяване е обусловено от наличието на реално осъществено, но не дължимо плащане, като следва да бъде съобразена и нормата на чл.129,ал.1,изр. второ ДОПК, според която искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичане на 5години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Посочено е още, че основанието за плащане възниква от момента на определяне /начисляване на публичните задължения, което става в годината, за която се дължат – чл.28,ал.1 и чл.69 ЗМДТ, но основанието за връщане на недължимо платените суми възниква от датата на тяхното плащане. По специално за недължимо платените суми за ТБО 2013г. са изложени мотиви, че по делото не е доказано петгодишният срок по чл.129,ал.1,изр.2 ДОПК да е изтекъл, тъй като не е установено кога е извършено плащане и административният орган е следвало да изложи съображения по същество на исканията в тази част. Отбелязано е, че за нея година от събраните по делото доказателства не се установява да е предоставяна услугата от общината за поддържане на чистота на териториите и за обезвреждане на битови отпадъци. По тези съображения административният съд е отменил решението на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д. в частта му, в която е отказано възстановяване на недължимо платени суми за процесните шест недвижими имоти, собственост на дружеството жалбоподател.

По отношение на останалата част от оспорените решение първоинстанционният съд е приел, че същото е законосъобразно. Систематизирани мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Обстоятелството, че не са посочени отделните стойности на трите услуги по чл.62 ЗМДТ, а е изчислена общата стойност на дължимата ТБО по периоди, не води до материална незаконосъобразност на акта. В последния не е посочена отчетната стойност на всеки един имот, съответно размера на таксата в промили за всяка от услугите, но размерът не се оспорва от задълженото лице, а останалото е въпрос на математически изчисления на конкретния размер на таксата. 2. В акт, с който се отказва възстановяване, органът няма задължения да определя конкретния размер на таксата. 3. Съдебната практика приема, че непосочването в акта за установяване на задължения за ТБО на начина на изчисляване на дължимата сума не се отразява върху законосъобразността на акта. Нормата на чл.107,ал.2 ДОПК дава възможност на задълженото лице за поиска справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер, като в конкретния случай дружеството жалбоподател не се е възползвало от тази възможност, съответно не е оспорило размерите на установените задължения за такса битови отпадъци. 4. На отделен ред са разгледани възраженията на жалбоподателя, че не следва да бъде начислявана ТБО за недвижимите имоти, тъй като те не се били ползвани и достъпът до тях е по черен път по който движението е затруднено. На база на тълкуване на относимите разпоредби на ЗМДТ възражението е прието за неоснователно. Изложени са мотиви, че събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, установяват по несъмнен начин извършването на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци на територията на О. Д. поради което е възникнало задължение на дружеството да заплаща такса за тези услуги по отношение на недвижимите имоти, които притежава. Прието е, че обстоятелството свързано със затруднено ползване на услугите поради компрометирана пътна настилка до имотите не обосновава различни правни изводи, това е било отчетено при определяне на данъчната оценка на имотите, а за тях не се събира и такса за сметосъбиране и сметоизвозване поради неизвършване на услугите. На основание изложеното е направен извод, че оспореното решение в частта му относно отказ за възстановяване на заплатените суми за ТБО за периода 2014г. – 2017г. е правилно и законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена в тази й част.

Решенията на Административен съд Смолян /първоначалното и това за допълването му/ са неправилни като постановени в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

От данните по делото е видно, че производството по издаване на оспореното решение на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д. е започнало по повод подадено искане от адв.С. К., в качеството й на пълномощник на „Галекс“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.“Освобождение № 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. К., руски гражданин, постоянно пребиваващ в Р. Б. до О. Д. вх. № 91 – 628/ - 3/25.11.2019г. /л.13 от първоинстанционното дело/ с което е заявено, че дружеството е собственик седем броя недвижими имоти, находящи се на територията на О. Д. като за тези по т.1 – 6 е посочено, че са незастроени, че същите поради лошото състояние на пътната настилка не се ползват от дружеството и не генерират отпадъци, но независимо от това за тях са били начислени и заплатени такса битови отпадъци. В искането е посочено още, че по изложените причини събраните такси битови отпадъци се явяват недължимо платени, а О. Д. се е обогатила неправомерно. По изложените аргументи е поискано на основание чл.129,ал.1 ДОПК да бъде извършено възстановяване на недължимо платени и събрани суми за такса битови отпадъци за описаните недвижими имоти за следните години : 2013г., 2014г., 2015г., 2016 и 2017г. В искането не са посочени какви такси са били заплатени за всеки един от имотите за всяка една от годините, съответно връщането на какви суми се претендира. Независимо от този порок по искането е образувано административно производство и е постановено решение за отказ № 91 – 628-3#1/23.12.2019г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д. което решение е потвърдено с решение № РД – 09 – 136/27.02.2020г. на Кмета на О. Д. В последното също не е коментиран въпроса какви точно суми за ТБО са били заплатени от дружеството за посочените периоди. В хода на съдебното производство също не е бил изследван въпроса какви точно суми са били заплатени от „Галекс“ ООД за такса битови отпадъци за посочените периоди, като такава задача не е била поставяна и на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. До събиране на доказателства в тази насока по делото се е стигнало едва тогава, когато след подаване на първоначално подадените касационни жалби от двете страни същото е било върнато на първоинстанционния съд с разпореждане от 23.11.2020г. по вх.№ 16508/19.11.2020г. на председателя на Първо отделение на Върховния административен съд с указания за отстраняване на допусната очевидна неточност в решението на Административен съд – Смолян, като в него изрично се посочи размера на главницата и лихвите в частта, в която е отменено решението на началника на отдел „Местни данъци и такси“ на О. Д. както и в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Галекс“ ООД. Размерът на посочените части в допълнителното решение е определен въз основа на представено от О. Д. удостоверение изх. № 11 – 24 - 2/ 21.01.2021г. /л.185 от първоинстанционното дело/, в което са посочени размера на задълженията за посочените имоти за процесните години. В мотивите на допълнителното решение е посочено, че искането на жалбоподателя за назначаване на експертиза за изясняване на размера на сумите не може да бъде уважено, тъй като съдебното дирене е приключило, а самият жалбоподател следва да разполага с данни какви суми е заплатил за съответните периоди.

Съгласно чл. 4,ал.1, изр.1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От нормата следва извод, че по реда на ДОПК следва да се развиват и производствата, свързани с искания за възстановяване на суми за недължимо платени местни данъци или такси.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д. издадено по реда на чл. 129,ал.2 ДОПК, т. е. имащо характер на акт за възстановяване или прихващане.

Процедурата по прихващане и възстановяване е уредена в глава 16,раздел първи на ДОПК. Според чл.129,ал.,изр. първо ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.

В случая производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по искане на задълженото лице за възстановяване на недължимо заплатени според него суми за такса битови отпадъци за притежавани от него недвижими имоти за посочените в искането периоди. Подаденото обаче искане за възстановяване е нередовно от фактическа страна, тъй като в него няма посочване на това какви суми се иска възстановяване, съответно посочване за всеки един от имотите за всяка една от процесните години каква сума е била недължимо заплатена. В тази хипотеза при условията на чл.30,ал.2 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК искането за възстановяване е следвало да бъде оставено без движение, като бъде указано на заявителя да уточни за кой имот за всяка от една от годините каква сума претендира за възстановяване. Постановяването на акт по нередовно подадено заявление съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Същото е такова естество, че обуславя необходимостта от отмяна на акта само на това основание, без спорът да бъде разглеждан по същество. Така наличния порок не е бил констатиран нито при административното, нито при съдебното оспорване.

Предвид на изложеното и първоначалното решение на Административен съд – Смолян, както и това за допълването му, се явяват неправилни поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. При условията на чл.222,ал.1 АПК и двете решения следва да бъдат отменени, като вместо тях следва да бъде постановеното друго такова, с което Решение № 91 – 628-3#1/23.12.2019г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д. потвърдено с решение № РД – 09 – 136/27.02.2020г. на Кмета на О. Д. следва да бъде отменено. След отмяната, делото следва да бъде върнато като преписка на О. Д. при условията на чл.30,ал.2 АПК следва да бъде указано на „Галекс“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.“Освобождение № 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. К., руски гражданин, постоянно пребиваващ в Р. Б. чрез пълномощника му адв. С. К., да уточни претенцията си за възстановяване на суми за недължимо платени ТБО за всеки един от имотите за посочените години с указание, че при неизпълнение производството ще бъде прекратено, и едва след отстраняване на нередовностите да бъде постановен нов акт по чл.129,ал.2 ДОПК по искането.

При този изход на процеса разноските следва да бъдат понесени от страните така както са направени.

Водим от горното и на основание чл.222,ал.2,т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 252 от 30.09.2020г. на Административен съд – Смолян, постановено по адм. дело № 103/2020г., допълнено с решение № 64 от 23.02.2021г. по същото дело, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение за отказ № 91 – 628-3#1/23.12.2019г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д. потвърдено с решение № РД – 09 – 136/27.02.2020г. на Кмета на О. Д. изцяло.

ВРЪЩА ДЕЛОТО като преписка на О. Д. за ново произнасяне по искането за възстановяване при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящето решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Бисер Цветков

/п/ Петя Желева