Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Ню Агроекспорт” ЕООД, гр. П., чрез процесуален представител, срещу Решение № 468 от 25.02.2013 г., постановено по адм. д. № 3282/2011г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № № 091102394/07.09.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 1132/21.11.2011г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 70, ал.5 от ЗДДС е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 240 лв. по фактура №10/29.01.2010г., издадена от „Булмат строй" ЕООД.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че събраните по делото гласни доказателства установяват предаването на стоката - предмет на доставката, досежно която са налице всички материалноправни предпоставки за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Навежда довода, че постановеният съдебен акт не е съобразен с приложимото Решение на СЕС по съединени дела С -80/11 и С-142/11, с оглед на което моли съда да отмени обжлаваното решение и вместо него, постанови друго, по съществото на спора, с който да отмени обжалавания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП” – гр. П. при ЦУ на НАП не изразява становище по нейната основателност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано залючение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 091102394/07.09.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 1132/21.11.2011г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на „Ню Агроекспорт” ЕООД е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС в размер на 9 240 лв. по фактура №10/29.01.2010г., издадена от „Булмат строй" ЕООД.

За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Преценил е, че събраните по делото доказателства не установяват реалното осъществяване на спорната доставка, поради което данъкът по нея е начислен неправомерно по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС и за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. След обсъждане на всички относими доказателства поотделно, в съвкупност и съобразно доказателствената им стойност съдът е формирал обосновани фактически и правни изводи, които съответстват на материалния закон.

Неоснователно е оплакването на касатора, че решаващият състав необосновано не е кредитирал събраните по делото гласни доказателства относно предаването – приемането на стоката, предмет на спорната доставка. Правилна е преценката на съда, че показанията на свидетелите не са последователни, убедителни и взаимно допълващи се, а достоверността им не се подкрепя от нито едно писмено доказателство. Както в хода на ревизионното производство, така и пред съда са останали неустановени релевантните обстоятелства, че достачикът е разполагал с кориандър в посоченото количество и същото е определено по съгласие на страните, респективно – предадено на получателя. По аргумент от чл.24, ал.2 от ЗЗД именно с определянето/предаването на определените по своя ред вещи се прехвърля собственоста върху тях, а с настъпването на вещнотранслативния ефект възниква и данъчното събитие, обуславящо наличието на правото на данъчен кредит. Неговото признаване е предпоставено от доказването на реалното извършване на доставката и кумулативната установеност на материалноправните предпоставки, регламентирани в чл. 68 и чл.69 от ЗДДС, подлежащи на преценка от националния съдия във всеки конкретен случай. Сами по себе си издаденият данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред, отразяването му в дневника за продажби, в справката - декларация по ЗДДС и използването на стоките за осъществени от ревизираното лице облагаеми доставки не доказват действителното извършване на пряката доставка. Необходимостта от установяване на нейното реално осъществяване изрично е подчертана от СЕС в тълкувателно приложимото Решението по дело С - 285/11г., в т. 31 от което е посочено, че "за да се установи, че е налице правото на приспадане на данъчен кредит, следва да се провери дали доставките са били реално осъществени." Тези мотиви не са в колизия с тълкуванията, дадени с Решението на СЕС по съединени дела С -80/11 и С-142/11, тъй като разрешенията по него се отнасят до различен фактически състав, при който обективното осъществяване на доставката е установено. Поради това неоснователни са наведените в тази връзка от касатора доводи и те не опровергават правилността на извода на съда, че при липса на доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху стоката не е доказано реалното извършване на пряката доставка. Ето защо, данъкът по нея е неправомерно начислен и по аргумент от чл.70, ал.5 от ЗДДС за касатора не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по нея. Достигайки до този краен правен извод и отхвърляйки жалбата срещу атакувания РА, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 468 от 25.02.2013 год. по адм. дело № 3282/ 2011 год. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Б. Л. Б.Л.