О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 358

гр. София, 12.08. 2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д.№697 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Ж. Ц. К., чрез адв.Б.Н. против определение №2984 от 11.11.2021г., постановено по в. ч.гр. д. №3200/2021г. по описа на Апелативен съд - София. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №266832/08.03.2021г., постановено по в. гр. д. №8987/2019г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната касационната й жалба против постановеното по делото въззивно решение.

Производството по делото е било спряно до приемане на ТР от ОСГТК на ВКС по тълк. д. №2/2018г. по въпроса „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“. С оглед постановяване на тълкувателното решение производството пред ВКС следва да се възобнови.

В т.1 от ТР №2/23.06.2022г. по тълк. д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че определенията на апелативен съд по чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК са окончателни, вкл. и когато се потвърждава прекратително определение на окръжен съд като въззивна инстанция, окончателни са и определенията на апелативен съд, с които се потвърждават преграждащи разпореждания на окръжен съд като въззивна инстанция. Даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл.274, ал.1, пр.1 ГПК, тъй като тези разпореждания са действия по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция.

С оглед постановките на цитираното ТР, настоящият съдебен състав приема, че разпореждането на СГС за връщане на касационната жалба срещу постановеното от него въззивно решение подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не пред АС-София. Предвид изложеното, произнасянето на апелативния съд с обжалваното определение №2984 от 11.11.2021г. е недопустимо и актът следва да се обезсили.

Частната жалба на Ж. Ц. К. срещу разпореждането на СГС за връщане на касационната й жалба против въззивно решение №260368/05.10.2020г. по в. гр. д. №8987/2019г. следва да се приеме за разглеждане от ВКС. За да постанови това разпореждане, СГС приема, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК.

С решение №260368/05.10.2020г. по в. гр. д. №8987/2019г. по описа на СГС, след отмяна на решение №86595/08.04.2019г. по гр. д. №31923/2016г. по описа на СРС, е уважен искът на „С.“ ООД срещу Ж. К. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, като е признато съществуването на вземане в размер на 3 600 евро - част от задължение по запис на заповед, издаден на 14.02.2013г., ведно със законната лихва от 10.09.2015г. /подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателното плащане, като на ищеца са присъдени и направените по делото разноски.

Предмет на спора е вземане по търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.8 ТЗ, поради което делото е търговско /чл.365, ал.1, т.1 ГПК/. Претенцията е основана на запис на заповед, представляващ абсолютна търговска сделка, независимо от качеството на страните. Не могат да бъдат споделени изложените от жалбоподателката съображения, че сделката не е търговка, тъй като издател на записа на заповед е физическо лице, а ответното дружество няма предмет на дейност предоставяне на парични средства на физически лица. Търговските сделки са абсолютни и относителни, като за разлика от относителните по чл.286, ал.1 ТЗ, при които е релевантно качеството търговец на лицата, които ги сключват и се презумира, че са свързани с упражняваното от търговеца занятие /чл.286, ал.3 ТЗ/, абсолютните са легално определени в чл.1, ал.1 ТЗ и качеството на лицата, които ти сключват, респ. връзката им с упражняваното занятие, са без значение. Качеството на страната по търговска сделка, дори когато е от категорията на абсолютните, е релевантно за преценката дали делото е гражданско или търговско само в хипотезата на чл.113 ГПК /в ред. на ДВ бр.100 от 2019г./. Както е разяснено с ТР №3/2019 от 23.02.2022г., тълк. дело №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр.100 от 20.12.2019г./ не са предвидени изключения, при които, качеството на лицето - страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото. Качеството на потребител на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на съдебния акт, тъй като възможността за касационно обжалване /съгласно националното процесуално право/ е обусловена единствено от цената на иска, но не и от участието на потребител като главна страна в исков процес. С приемане на ЗИД ГПК /ДВ бр.100/2019г./ националният законодател, в съответствие с изискването на чл.169 ДФЕС, в разпоредбата на чл.113, изр. второ ГПК е предвидил допълнителни процесуалноправни средства за ефикасна защита на правата на потребителите, наред със специалната задължителна местна подсъдност по искове на и срещу потребители. Изрично е регламентирано, че тези дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес независимо от родовата подсъдност на делото.

В случая жалбоподателката няма качеството потребител, поради което и делото не следва да се квалифицира като гражданско. Следва да се има предвид, че записът на заповед е издаден като обезпечение за изпълнение на задълженията на лизингополучателя - търговско дружество „Ф. Х. ООД по договор за лизинг на лек автомобил, сключен с лизингодателя „С.“ ООД, като издателят на ценната книга Ж. К. е била законен представител на лизингополучателя.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че делото е търговско, а исковете са с цена под 20 000 лева, поради което и постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. Обжалваното разпореждане на СГС за връщане на касационната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производство по ч. т.д. №697/2022г. на ВКС, I т. о.

ОБЕЗСИЛВА определение №2984 от 11.11.2021г., постановено по в. ч.гр. д. №3200/2021г. по описа на Апелативен съд - София.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №266832/08.03.2021г., постановено по в. гр. д. №8987/2019г. по описа на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: