Производство по чл.160 ал.6 ДОПК и чл.208 и сл.АПК.

К. Д. на Дирекция „ОДОП”-Пловдив моли да бъде отменено решение №718/25.03.2013г. по адм. д.№3514/2011г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА №241101751/12.09.2011 г., поправен с РА за поправка №Р1130551/06.10.2011г. на ТД на НАП-Пловдв, ИРМ-С. З., като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на процесуалния и материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба „Б”АД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА №241101751/12.09.2011 г., поправен с РА за поправка №Р1130551/06.10.2011г. на ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-С. З., в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 50 455,61лв по фактури на „К”ЕООД, „С”ЕООД, „П”ООД и „С”ЕООД със съответни лихви, и в частта за допълнително начислен корпоративен данък за 2008г. и 2009г. общо 20 073,37лв с лихви.

В мотивите си съдът е приел, че в РА липсват мотиви за основанието да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на „К”ЕООД с предмет СМР, като в решението по жалбата по административен ред е посочено основание по чл.70 ал.5 ЗДДС, тъй като доставки по петте фактури не са осъществени.

Изводът е необоснован. В РА е посочено, че са поискани доказателства, доказващи осъществяване на доставките, които не са представени и поради това не се признава право на приспадане на данъчен кредит по петте фактури. Така направената фактическа констатация е за недоказано осъществяване на фактурираните доставки. Непосочването на правното основание в РА е пропуск, който неправилно е преценен от съда като съществено процесуално нарушение. Правната квалификация на спорното право може да бъде изменена в решението по жалбата по административен ред, както и от съда.

Съдът е обсъдил събраните доказателства относно осъществяване на доставките от „К”ЕООД, „П”ООД и „С”ЕООД и е приел, че установяват осъществяване на доставките по спорните фактури. При разглеждане на делото съдът не е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си по чл.171 ал.4 АПК. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на необосновано решение при неизяснена фактическа обстановка. По фактурите на „К”ЕООД не са представени строителни книжа, в които да е посочен като строител, каквито би следвало да съществуват предвид възложените с договора и фактурирани СМР. По фактурата на „С”ЕООД не са представени доказателства за предаване на стоките и за използването им в дейността на ревизираното лице, след като по договорите за строителство материалите не са за сметка на ревизираното лице. По фактурите на „П”ЕООД липсват доказателства за транспорт на горивата. Необосновано съдът е приел, че осчетоводяването на стоките по фактурите на последните двама доставчици в счетоводството на ревизираното лице е достатъчно, за да се приеме, че осчетоводените стоки са получени по спорните фактури. Не са събрани никакви доказателства „П”ООД разполага ли с бензиностанция, от която да изпълни фактурираните доставки на дизелово гориво.

Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 39 355,61лв със съответни лихви по фактури на „К”ЕООД,, „П”ООД и „С”ЕООД и в тази част следва делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

В частта по ЗКПО в РА е увеличен финансовият резултат за 2008г. и 2009г. на ревизираното лице със 150 000лв разходи по 2бр. фактури от м.4.2009г. на „К”ЕООД и с 55 500лв по два броя фактури на „С”ЕООД от м.11 и 12.2008г. на основание чл.26 т.2 ЗКПО по квалификацията в решението по жалбата по административен ред, тъй като разходите не са документално обосновани и е нарушен принципът за текущо начисляване по чл.4 ал.1 т.1 ЗСч.

В решението по административен ред е прието, че фактурите на „К”ЕООД са авансови, не е установено изпълнение на доставката, поради което е нарушен принципът за текущо начисляване. Фактурите имат за предмет „плащане по договор за реклама” и предхождат изпълнението на договора предвид данните от протокола за приемане на извършената работа от 10.08.2009г., според който са извършени 37 полета с балон в периода м.06.2009г. – 7.08.2009г. Не са съставени окончателни фактури след изпълнение на договора, поради което органите по приходите са приели, че не е спазен принципът за текущо начисляване, който изисква разходите да се признаят в периода, когато настъпва икономическата изгода от тях. Съдът е уважил жалбата в тази част като се е позовал на заключението на вещото лице, че не е нарушен принципът за текущо начисляване с отразяването на разходите по фактурите като текущи разходи от ревизираното лице. В решението по жалбата по административен ред е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на този доставчик поради нарушена процедура по връчване на искането за представяне на доказателства. Не са направени констатации относно осъществяване на доставките. Съдът е приел, че щом е признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, органите по приходите са приели, че разходите по тези фактури са документално обосновани.

Изводът е необоснован. По делото не са представени доказателства какво е рекламирано с описаните в протокола полети, нито доказателства за извършването на 37бр. полети на посочените в протокола дати. Съдът при неизяснена фактическа обстановка е приел, че договорът за реклама е изпълнен и неправилно е увеличен финансовият резултат за 2009г. с разходите по фактури за авансови плащания, без да е съставена окончателна фактура след изпълнение на договора на основание чл.26 т.2 и чл.10 ал.1 ЗКПО. От факта, че в решението по административен ред е признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите поради процесуални пропуски в РА по събирането на доказателствата не може да се прави извод, че разходите по фактурите са документално обосновани без да се обсъдят събраните по делото доказателства и без да се съберат допълнителни доказателства след изпълнение на задължението на съда по чл.171 ал.4 АПК.

Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която е начислен корпоративен данък за 2009г.14 999,99лв със съответните лихви и в тази част делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

По фактурите на „С”ЕООД след анализ на събраните доказателства съдът обосновано е приел, че рекламният договор е изпълнен чрез подизпълнител „Е”ООД предвид доказателствата за публикация на рекламно лого на ревизираното лице в списание в интернет с връзка със сайта на ревизираното лице и данните за лицето, изработило рекламното лого.

Решението е правилно в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на „С”ЕООД в общ размер 11 100лв за периода м.11 и 12.2008г. с лихви общо 2856,31лв, от които за м.12.2008г. - 393,23лв, изчислени съответно, и следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта, с която е отменен РА в частта, с която е начислен допълнителен корпоративен данък за 2008г. в размер 5073,38лв с 6114,29лв лихви и в тези части следва да бъде оставено в сила.

Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, а също и определение №1121/18.04.2013г. по същото дело, с което е изменено решението в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задължението си по ч.171 ал.4 АПК да укаже на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си и да извърши цялостна преценка на сърбраните доказателства. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №718/25.03.2013г. по адм. д.№3514/2011г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА №241101751/12.09.2011 г., поправен с РА за поправка №Р1130551/06.10.2011г. на М. Д. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-С. З., в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 39 355,61лв със съответни лихви по фактури на „К”ЕООД,, „П”ООД и „С”ЕООД, в частта, с която е начислен корпоративен данък за 2009г.14 999,99лв със съответните лихви, а също и в частта за разноските и определение №1121/18.04.2013г. по същото дело, с което е изменено решението в частта за разноските. ВРЪЩА

делото в тази част на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ З. Ш.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Д./п/ Б. Ц.

М.Д.