Образувано е по касационна жалба от К. П. Й. – кмет на община В., против решение на Варненски окръжен съд, постановено на 12.02.2008г. по адм. д.№784/2006г.,с което е отменена заповед на областния управител, с която на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на с. о.”Траката в частта за имот №1948 и делото е върнато като преписка за повторно решаване при спазване на дадените указания.
Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.
С молба от 18.03.2008г. на основание чл.265,ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК областният управител на Варна е поискал присъединяване към касационната жалба на кмета.
От разписката към съобщението, с което е уведомен за изготвеното решение на окръжния съд е видно, че това е станало на18.02.2008г. Срокът за касационно обжалване по чл.211 от АПК за него тече от тази дата и изтича на 04.03.2008г. Молбата за присъедияване е подадена след тази дата, поради което не може да се приеме, че са налице условията на чл.265 ал.1 от ГПК за присъединяване.Това е допустимо в срока за касационно обжалване.От това следва, че областният управител неправилно е вписан като касацинен жалбоподател. Като участник в производството пред окръжния съд, необжалвал в срок решението, същият се явява заинтересована страна в касацията, поради което и съображенията му в молбата за присъединяване по оспореното от кмета решение следва да се зачетат като такива на заинтересована страна. О. Т. М. в писмено становище оспорва жалбата.
Заинтересованите страни също са я оспорили писмено, като П. М. и лично в съдебно заседание е заявил становище в тази насока.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба неоснователна, а решението на съда правилно, в съответствие с разпоредбата на чл.28,ал.4 от ППЗСПЗЗ,тъй като данните по делото сочели, че настоящи собственици на спорния имот №1948 са били жалбоподателите в първоначалното производство, които е следвало и да бъдат вписани като такива в регистъра към ПНИ.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално.
По същество, по наведените доводи за неправилност Върховният административен съд установи следното :
В жалбата си до окръжен съд Варна настоящият ответник Т. М. е оспорил заповедта на областния управител на Варна, с която е одобрен ПНИ досежно имот 1948,за която е твърдял, че е незаконосъобразна, тъй като собственик на имота е записана С. П. М.,при това с допусната грешка във фамилното й име, което е Митева.Собствеността на имота била променена през 1990 г.,когато според нот. акт С. М. го е дарила на Т. Д. М. и П. Д. М..Представена била и заповед на кмета на община В.,район Приморски за допълване на кадастралната основа на имоти №1948 и №1949 с новите им собственици.
Съдът е уважил жалбата, като е отменил заповедта на областния управител. До този извод е стигнал след обсъждане на събраните доказателства, от които е констатирал, че действително настоящи собственици на процесния имот са Т. М. и П. M. и тъй като съгласно чл.28,ал.4 от ППЗСПЗЗ в регистъра на имотите, който е неразделна част от ПНИ се отразяват данните на настоящия собственик на имота, е отменил заповедта на областния управител, след като е установил несъответствие в тази насока в утвърдения с нея план.
Касаторът, кметът на Варна, оспорвайки решението на окръжния съд счита, че от доказателствата не могло да се установи кой е собственик на имота в качеството му на приобретател - от ползувател с приключила процедура за превръщане правото на ползуване в такова на собственост.
Върховният административен съд намира касационните доводи неоснователни, а изводите на окръжния съд правилни.
Преди всичко процесният имот, заради който е отменена заповедта и постановено преработка на плана не е новообразуван.Предишният му собственик – С. М. го е придобила, видно от доказателствата по делото по наследство и делба. Именно като такъв собственик, а не като приобретател – бивш ползувател с трансформирано право на собственост, същата е дарила синовете си с него, в резултат на което собствеността е преминала върху тях по силата на акта на дарение, какъвто е приложения нотариален акт.
При тези данни окръжният съд след като е констатирал това основателно е приел, че в ПНИ,в който е нанесен процесният имот неправилно е отразено в регистъра на собствениците действителния собственик.Това го е мотивирало да отмени заповедта на областния управител, с която е одобрен плана и да го върне на административния орган за пеработка с оглед вписване в регистъра на действителния собственик.
Оспореното решение на съда е съобразено с фактите по делото, въз основа на които е приложена съответната правна норма.Не са налице твърдяните касационни доводи – нарушение на материалния закон и процесуални правила, поради което като правилно следва да се остави в сила.
Воден от изложеното и на основание чл.221,ал.2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №82,постановено на 12.02.2008г. от Варненски окръжен съд по адм. д.№784/2006г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Г. Г. Ц.С.