Производството по делото е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община "Тунджа", гр. Я., подадена срещу решение № 16/08.06.2007 г., постановено по адм. д. № 37/2007 г. на Ямболския административен съд, с което по жалба на наследници на А. Г. Е. е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-0213/12.02.2007 г. на община "Тунджа". В касационната жалба е оспорен извода на съда, че неподписването на акта за непълноти и грешки в кадастъра е индиция за спор за материално право, като се твърди, че разпоредбата на § 5 от Наредба № 3/2005 г. на МРРБ не съдържа такова изискване. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на първоначалната жалба.

Страните не се явяват и не се представляват. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, ВТОРО отделение, намира допустимата, подадена при условията на чл. 210 ал.1 и чл. 211 ал.1 АПК касационна жалба за неоснователна, по следните съображения:

Заповед № РД-0213/12.02.2007 г. на кмета на община "Тунджа" е издадена на основание чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ и чл. 86 ал.1 ППЗТСУ във вр. с § 6 ал.6 ПР ЗУТ , § 4 ал.1 т.2 ПЗР ЗКИР и § 5 ал.1 от Наредба № 3 на МРРБ за одобряване поправка в кадастъра между ПИ III-81 и ПИ IV-84 в кв. 12 по плана на с. К., област Я. съгласно означенията на скицата към констативния акт. За да я отмени, основният административен съд е приел, че заповедта е издадена на неправилно материалноправно основание и при съществено нарушение на процедурните правила, тъй като констативният акт не е подписан от заинтересуваните лица-наследници на А. Е. и е налице спор за материално право.

Решението е правилно, липсват касационни основания за отмяната му.

Неоснователно е заявеното в касационната жалба относно липсата на нормативно изискване за подписване на акта за непълноти и грешки от заинтересуваните страни. Първоинстанционният съд правилно е издирил вярното материалноправно основание за издаване на процесната заповед и то е по чл. 53 ал.1 т.1 ЗКИР. Процедурният ред за установяване верните кадастрални граници между имотите е разписан в ал. 2 и ал.3 на същия законов текст, по смисъла на които грешките се установяват по молба на заинтересуваното лице на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. С отмяната на § 6 ал.6 ПР ЗУТ/ДВ бр. з6/2004 г./ нормата на чл. 86 ал.2 ППЗТСУ отм. за заснемане кадастралните линии по трайни, видими на място граници, както е процедирано в случая, е неприложима. Всеки акт за непълноти и грешки в кадастъра следва да бъде подписан от всички заинтересувани лица по смисъла на § 1 т.13 ДР ЗКИР, защото така изисква нормата на чл. 53 ал.3 ЗКИР, както и подзаконовата норма на чл. 62 ал.3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри. При тази императивна уредба неприемливо е становището на касатора за липса на такова изискване, изведено от разпоредбата на § 5 ал.1 т.6 и ал.8 от ДР ЗКИР, които уреждат формата на констативния акт и съобщаването му.

Допуснатото процедурно нарушение е съществено и достатъчно основание за отмяна на издадената в противоречие с тези изисквания заповед. Обосновано и в съответствие с нормата на чл. 53 ал.2 пр.2 ЗКИР съдът е установил, че е налице спор за материално право

относно действителната кадастрална граница между имотите този спор следва да се реши по общия исков ред преди издаването на заповед за отстраняване на грешка в кадастралната основа.

Предвид изложеното, съдебният акт е правилен и Върховният административен съд, ВТОРО отделение, на основание чл. 221 ал.2 АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/08.06.2007 г., постановено по адм. д. № 37/2007 г. на Ямболския административен съд, с което по жалба на наследници на А. Г. Е. е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-0213/12.02.2007 г. на община "Тунджа". Касационното решение е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. З. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ М. Д. Е.З.