Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. А., против решение № 1643 от 10.03.2016 г., постановено по адм. дело № 6219/2015 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Първо отделение, 15 състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 5785з-1570 от 21.05.2015 г. на впд директор на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР (ДУССД).

В касационната жалба са развити доводи за необоснованост на решението, за нарушение на процесуалния и материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, с произтичащите от това последици. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на ДУССД - МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. В., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание по същество, отговорът се поддържа от юрисконсулт Ц., като се иска отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а постановеното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и извърши служебно преценка по чл. 218 ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Постановеното решение е недопустимо като постановено по недопустима жалба.

В производството пред АССГ е оспорена заповед № 5785з-1570 от 21.05.2015 г., издадена от впд директора на ДУССД, с която е наредено на М. И. А. - Г. да се яви в 09.00 часа на 22.05.2015 г. в Института по психология на МВР за провеждане на експертно психологическо оценяване. Оценяването е наложено от обстоятелството, че служителката е имала поведенчески реакции, които имат характер на индикатори за...