Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез упълномощения адв. И. Й., против решение № 538 от 05.04.2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2211/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-16001616000930-091-001 от 28.06.2016 г., потвърден с решение № 626 от 12.09.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. П. при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са определени задължения за данък по ЗДДС в размер на 10 854,86 лева и лихви - 679,31 лева. Твърди се неправилност на атакуваното решение. Касаторът е изложил доводи, свързани с непаричната вноска в капитала на дружеството - обект на продажба, за което са издадени фактури без да е включен ДДС. Сочил е, че полученият апорт е от физическо лице, а не от такова, регистрирано по ЗДДС. Претендира отмяна на решението и отмяна на РА.

Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, чрез процесуалния си представител, в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 876 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С оспорения пред Административен съд - Пловдив РА...