Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Д.ад, подадена срещу решение № 244 от 26.10.2016 г., постановено по адм. дело № 371/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което по жалба на И. И. З. е отменено издадено от касатора решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ОК-10-61/27.06.2016 г., в частта му досежно определената форма за достъп - чрез преглед и прочитане. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон.

Ответникът З., чрез пълномощник оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението като материално незаконосъобразно.

Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

По делото няма спор относно фактите. Заявителят е поискал от касатора достъп до счетоводно - платежната документация на изграден върху публична общинска собственост обект (паркинг), като в 9 отделни точки е конкретизирал какви документи са му необходими, за да си състави собствено мнение за цената на вложените бюджетни средства и правилността на взетите управленски решения. В заявлението не е посочена предпочитаната форма на достъп.

С постановеното процесно решение кметът на община Д.ад е предоставил достъп на З. до цялата налична в общинската администрация документация, като е определил достъпът да се осъществи чрез преглед и прочит на информацията. Сезираният орган е изложил мотиви, че тази форма на достъп се определя на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ - предвид възможността за неправомерна обработка на исканата информация.

За да уважи жалбата и да отмени решението в частта му досежно определената форма на достъп до исканата информация и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания, съдът е приел, че в случая не е изпълнена процедурата по чл. 29 от ЗДОИ. Задълженият субект е следвало да изиска уточняване на заявлението за достъп, като писмено уведоми заявителя за констатираната неяснота относно желаната форма на предоставяне на достъп до информацията. Едва в съдебното производство З. изрично заявява, че исканата от него информация е трябвало да се предостави на хартиен носител с цел участието му в публични дебати по отношение на това каква е била цената на проектирането и строителството, и как е бил осъществен строителният надзор. Решението е неправилно.

При постановяване на съдебния акт е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият спора по същество съд е установил, че търсената от ответника по касационната жалба информация представлява служебна обществена информация, създадена и съхранявана от кмета на община Д.ад в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Правилно е прието, че достъпът до тази информация е свободен и може да бъде ограничен само в предвидените в закона хипотези. Необоснован обаче е изводът, че в случая е приложима процедурата по чл. 29 от ЗДОИ.

Видно е от доказателствата по делото, че подаденото заявление от З. отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ. От текста на ал. 2 на разпоредбата следва заключението, че предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация не е задължителен реквизит на заявлението, след като непосочването й не е основание за оставянето му без разглеждане. Уточняване на заявлението за достъп по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ се изисква при неяснота какъв е предметът на исканата обществена информация, който в случая е конкретно формулиран.Затова съдът необосновано е счел, че административният орган е следвало да се съобрази с предпочитаната от заявителя форма, която той да уточни допълнително. Липсата на указана форма за предоставяне на информацията обаче не представлява нередовност на заявлението и не препятства възможността на органа да се произнесе по него. Същият е задължен да се съобрази с предпочитанието на заявителя само ако той се е възползвал от правото си да посочи някоя от изброените в чл. 26 от ЗДОИ форми на достъп. Освен това, дори и конкретна форма да е изрично посочена като предпочитана от заявителя, органът не е длъжен да уважи искането, ако прецени, че е налице някоя от хипотезите на чл. 27, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗДОИ. В тези случаи той определя формата, чрез която да предостави достъпа, за което се мотивира. Следователно процедурата по чл. 29 от ЗДОИ е неприложима, както неправилно е приел административният съд.

Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 244 от 26.10.2016 г. по адм. дело № 371/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. И. З. срещу решение № ОК-10-61/27.06.2016 г. на кмета на община Д.ад за предоставяне на достъп до обществена информация, в частта му досежно определената форма за достъп. Решението е окончателно.