Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. от гр. [населено място] срещу решение № 188 от 28.12.2016 г. по адм. д. № 180 по описа за 2016 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-19-95-1 / 03.06.2016 г. на Директор на ТП на НОИ – Сливен.

Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 76 от ППЗП отм. и § 63 от ПЗР към ПМС № 220 от 30.12.1992 г., са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. С., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Сливен е решение № 1012-19-95-1 от 03.06.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. С. и потвърденото с него разпореждане № [номер] от 19.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Д. И. Д. от гр. [населено място] е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в частта за незачетения осигурителен стаж от трета категория с продължителност 5 години и 5 месеца за периодите 01.03.1978 г. - 31.12.1980 г. и 01.06.1981 г. - 31.12.1983 г.

Решението на Административен съд – Сливен, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на § 9, ал. 1 от...