Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Т., чрез процесуален представител, против решение №602 от 09.06.2016г., постановено по адм. дело № 229/2016 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед за задържане на лице рег.№286зз от 17.02.2016г., издадена от В. М. Й.-ст. полицай Мл.ПИ при РУ [населено място]. С оспорената заповед на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е приложена спрямо Д. Т. принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“, във вр. с извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съответно отменена оспорената заповед. Не претендира разноски.

Ответникът не взема становище по същество. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция смята, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови този резултат Административен съд София-област приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат.

С разпоредбата на чл.72 от ЗМВР са дадени правомощия на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР.Т обстоятелство по т.1 от цитираната разпоредба е наличието на данни, че дадено лице е извършило престъпление.

Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При нейното прилагане административния орган действа в условията на оперативна самостоятелност.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя е задържан във вр. с извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК, данни за което се съдържат в докладни записки от служители към РУ [населено място] към ЗМ 29/16 от 17.02.2016г., и в докладна записка вх.№286ЗМ-29/16 от 18.02.2016г. /изготвена на 17.02.2016г./ относно получен сигнал на тел.0721 60077 в ОДЧ при РУ [населено място].

Съобразно цитираните докладни, на 17.02.2016г., след получен сигнал и в процеса на задържане на лице, удрящо прозорци на първи етаж на жилищен блок в [населено място], [улица], същото е оказало съпротива и е отправило закани за извършване на престъпление против личността на служителите на РУ [населено място]. По случая е образувано ДП №18/2016г. по описа на ОСО при ОСл. отдел при Софийска окръжна прокуратура за престъпление по чл.325, ал.2, вр. чл.325, ал.1 от НК.

В процесния случай в посочените докладни записки, част от административната преписка, се съдържат данни, обосноваващи предположението, че има вероятност именно Д. Т. да е извършил действията посочени в докладните, представляващи състав на престъпление по чл.144, ал.3 НК. Касае се за получени данни в см. на информация, доведена до знание на полицейския орган, че лицето е съпричастно към извършено престъпление, а не „достатъчно данни“ по см. на чл.207, ал.1 НПК, вр. чл.211, ал.1 от НПК - обосноваващи основателно предположение, че е извършено престъпление, като условие за образуване на досъдебно производство.

След като такава информация по отношение на оспорващия е била налице, правилен и в съответствие с приетите по делото доказателства е крайният извод на АССО за материална законосъобразност на обжалваната заповед, макар че неправилно в мотивите на обжалваното решение съдът приема за основание за задържане в оспорената заповед данни за съпричастност на лицето към конкретно престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. От мотивите на обжалваното решение става ясно, че към момента на издаване на оспорената заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на Т., което е основание за прилагане на ПАМ по см. на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Възраженията на касатора, свързани с ограничаване правото на справедлив процес спрямо Д. Д. Т., като предварително третиран за извършител на престъпление от общ характер, са неотносими към прилагането на процесната ПАМ. Тези възражения следва да бъдат наведени в съответното наказателно производство.

Не се споделят твърденията за опорочаване правото на защита на касатора, свързани с неосигуряване на адвокатска защита. Действително правото на задържаното лице на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, е различно от правото му на адвокатска защита от момента на задържането. В процесния случай спрямо лицето полицейския орган е изпълнил задължението си по чл.74, ал.3 от ЗМВР, и видно от съдържанието на попълнената декларация с дата 17.02.2016г. от Т., същия е уведомен за правото му адвокатска защита, като е изразил желание да ползва такава. Реализирането на това право обаче се извършва чрез уведомяването на съответния адвокат, т. е. зависи от волята на лицето, каквато воля не се доказа да е налице в настоящия казус, още по-малко тази воля да е била възпрепятствана от административния орган.

По отношение целта на задържането по чл.72, ал.1 от ЗМВР АССО е изложил мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав, касаещи постановеното решение като краен резултат кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №602 от 09.06.2016г., постановено по адм. дело №229/2016 г. по описа на Административен съд София -област. Решението е окончателно.