Производство по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г. К. Л. с адрес в [населено място], чрез процесуален представител адвокат Е. Н. В. от АК Пловдив против решение №1855/18.10.2016г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1509/2016г. С него се отхвърля жалба на Г. К. Л. против решение № 2153-15-145/6.06.2016г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [номер]/Ра-111/16.02.2015г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. К. Л. срещу решение № 2153-15-145/6.06.2016г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [номер]/Ра-111/16.02.2015г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ [населено място].

Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната му.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № 51 ПРN01001/3.01.2001г. на Г. К. Л. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено при условията на чл. 68, ал. 1-3 КСО, считано от 30.11.2000г. при осигурителен стаж от втора категория - 7г. и 1 м., осигурителен стаж от трета категория 31г. 1м. и 25 дни и общ осигурителен стаж към трета категория по чл. 104 КСО 40г. и 3 дни. Във връзка с прегледа на пенсионните досиета включително и на Л. е преценена необходимостта за установяване на осигурителния му стаж като е преценено, че няма осигурителен стаж от втора категория и осигурителния стаж от трета категория 31г. 1м и 25дни при които е отпусната и изплащана пенсията е недостатъчен и неправилно е била отпусната пенсията. С разпореждане от 3.02.2015г. на основание чл. 99, ал. 1 т. 5 и чл. 68, ал. 4 КСО е отменено разпореждане № 51 ПРN01001/3.01.2001г. и всички последващи и считано от 30.05.2005г. е отпусната пожизнено по чл. 68, ал. 4 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това разпореждане е влязло в сила и за събиране на получените неоснователно суми от Л. е издадено разпореждане от 16.02.2015г. с което на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО и чл. 85 от НПОС е разпоредено Л. да възстанови неправилно изплатена сума в размер на 43167.33 лева от които главница 24774.03. лева за времето от 1.01.2005г. до 31.01.2015г. и лихва в размер на 18393.80 лева към 16.02.2015г. При обжалване сумата е намалена поради изтекла давност за периода от 1.01.2005г. до 31.12.2009г. със сумата 22704.46 лева от които главница 9601.77 лева и лихва за минало време в размер на 13102.69 лева. Възражението за некомпетентност на органа съдът приел за неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 98, ал. 2 КСО в редакцията към постановяване на обжалвания акт дава възможност на длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 КСО да издават разпореждания за възстановяване на суми, неправилно изплатени за пенсии, а тази на чл. 114, ал. 1 КСО постановава, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановяат от лицата които са ги получили заедно с лихва. При правомощие следващо от закон възражението е прието за неоснователно. Прието е за неоснователно и следващото възражение, че оспореното разпореждане е било издадено преди да е влязло предходно разпореждане от 3.02.2015г. Същото е влязло в сила на 20.05.2016г., а процесното решение е издадено на 6.06.2016г,. поради което е налице материалната предпоставка към момента на издаванетому. На следващо място са приети за неоснователни възраженията как са формирани конкретните суми по главница и лихви като от доказателствата по делото следва фактически и правен извод за конкретният им размер по периоди.

При констатациите е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно.

Съдът е у становил фактите от приложената преписка, като е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност. Изведените фактически изводи не се установява при касационната проверка да са опорочени на основание правната логика за установяване на фактите и преценката на доказателствата с оглед тяхното съдържание и форма. Поради това изведени изводи от фактическа страна не дават основание за формиране на друга фактическа обстановка, различна от тази, която е установена по делото и правилно съдът е кредитирал изводите си върху нея. Изведените изводи от правна страна са съответни на първо място на установеното от фактическа страна и на приложимата норма на материалния закон. Всички възражения от правна страна са обсъдени от съда в обжалваното решение и отговорите в мотивите се споделят от настоящата инстанция. Възраженията в касационната жалба за нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Административното производство е правилно преценено от съда с оглед на правомощията на административния орган по издаване на обжалваните актове. Всички въпроси съставляващи материални предпоставки за издаването на обжалваното решение са обсъдени от съда и правилно е изведен фактически и правен извод за неоснователност на жалбата, поради отсъствие на нарушения, съставляващи основания за отмяна на административния акт. При тези констатации решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция, определен от съда на основание чл.78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решениерешение №1855/18.10.2016г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1509/2016г.

ОСЪЖДА Г. К. Л. с адрес в [населено място], с ЕГН № [ЕГН] да заплати в полза на ТП на НОИ разноски в размер на 100/сто/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.