Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Т. А. М. с [фирма], чрез процесуалния му представител адв. Д. Д. срещу Решение № 475 от 17.03.2017 г. по адм. дело № 2067/2016 г. по описа на Административен съд Варна, ХХІІІ състав в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03001715008021-091-001 от 19.04.2016 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 186 от 11.07.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. В., относно определени задължения по ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 17 220,76 лева и лихви в размер на 8701,48 лева, за 2011 г. – 16 152,00 лева и лихви – 8400,17 лева, за 2012 г. – 5042,79 лева и лихви 3114,78 лева, за 2013 г. – 9476,08 лева и лихви 4574,32 лева и за 2014 г. – 0 лева и лихва 2192,56 лева.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че правилно е установена фактическата обстановка от първоинстанционния съд, но е формиран неправилен извод, че изплатените парични средства от ЕТ на ФЛ под формата на рента не отговарят на определението за раход и не следва да бъдат признати като такива по чл.26, т. 2 от ЗКПО, с която сума е увеличен финансовия резултат на ЕТ за съответните години. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и да се постанови друго, с което РА в съответната част бъде отменен. Претендира разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В....