Образувано е по касационната жалба на Директора на ТД на НАП Варна, чрез процесуален представител, срещу решение №1342/20.06.2016г. по адм. д. №3388/2015г. по описа на Административен съд Варна.
В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на решението в частта, в която е обявена нищожност на Заповед №167993/22.10.2015г. на Директора на ТД на НАП Варна, и неправилност на решението в останалата част. Иска се неговото частично обезсилване и отмяна. Не претендира разноски.
Ответната страна [фирма], чрез процесуален представител, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
С решение №1342/20.06.2016г. по адм. д.№ 3388/201 г. по описа на Административен съд-Варна, по жалба на [фирма], съдът е:
1.прогласил нищожността на Заповед за налагане на ПАМ №167993/22.10.2015г., на директора на ТД на НАП-Варна, в частта с която на [фирма], е наложена принудителна административна мярка „Лишаване от право да упражнява дейност като обменно бюро за срок от един месец“.
2.отменил Заповед за налагане на ПАМ №167993/22.10.2015г., на директора на ТД на НАП-Варна, в частта с която на [фирма], е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект: валутно обменно бюро, находящо се в [населено място], района на ГКПП „Дунав мост-Кръговото“, стопанисван от [фирма], за срок от един месец“.
Съдебното производство пред административния съд е започнало по жалба на [фирма] против заповед № 167993/ 22.10.2015 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с която са осъществени следните видове административна принуда:
1.На основание чл.18, ал.6 от ВЗ и във връзка с наложена имуществена санкция по чл.18, ал.3 от ВЗ, е наложено административно наказание "лишаване от право на упражняване на дейност за срок от един месец", което издателят на акта определя като принудителна административна мярка.
2.На основание чл.18, ал.7 вр. с ал.6 от ВЗ е приложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект за срок от един месец“.
Посочено е, че заповедта може да бъде оспорена по реда на АПК.
В обжалваното решение съдът е приел, че в частта, с която е наложена ПАМ "лишаване от право на упражняване на дейност за срок от един месец", обжалваният акт е постановен от некомпетентен орган. Съдът е счел, че предвиденото в чл.18, ал.6 от ВЗ "лишаване от право на упражняване на дейност за срок от един месец" е административно наказание от регламентираните по чл.13 от ЗАНН такива, поради което органът не е разполагал с право да налага такава принудителна административна мярка, а наказанието е следвало да бъде наложено по реда на ЗАНН с издаване на наказателно постановление. Органът не е разполагал и с правомощия, предвид представената по делото заповед №ЗМФ-101/01.02.2010г. на МФ за издаване на ИАА, с които да налага принудителни административни мерки, различни от тези по чл.17, т.1, б.“а“ и б.“б“ от ВЗ.
В частта, в която е приложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" съдът е отменил процесната заповед, приемайки, че в тази част заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. Административен съд Варна е намерил, че предвидената ПАМ „запечатване на обект“ може да се наложи единствено и само в случай, че на нарушителя е наложено административно наказание „лишаване от право на упражняване на съответната дейност“. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност, при която задължително налага коментираната ПАМ, но само при наличие на издадено НП, с което е наложено административно наказание „лишаване от право на упражняване на съответната дейност“. В конкретния случай това административно наказание не е наложено по надлежния ред - с издаване на НП. При липсата на наложено административно наказание „лишаване от право на упражняване на съответната дейност“, за административния орган не са били налице предпоставките по чл.18, ал.7, вр. ал.6 от ВЗ за налагане ПАМ „Запечатване на обект“.
Касационният съд намира решението на Административен съд Варна за недопустимо, в частта, в която е прогласил нищожността на Заповед за налагане на ПАМ №167993/22.10.2015г., на директора на ТД на НАП-Варна, в частта с която на [фирма], е наложена принудителна административна мярка „Лишаване от право да упражнява дейност като обменно бюро за срок от един месец“.
Решението в тази му част следва да бъде обезсилено, като жалбата бъде изпратена по подсъдност на районния съд, в района на който е извършено нарушението, за разглеждане по реда на ЗАНН. Правилен е извода на съда, че предвиденото в чл.18, ал.6 от ВЗ "лишаване от право на упражняване на дейност за срок от един месец" е административно наказание по чл.13 от ЗАНН. Валутният закон съдържа специални разпоредби, регламентиращи както налагането на административни наказания „глоба“ и „имуществена санкция“/ чл.18, ал.1-3 от ВЗ/, така и прилагане на ПАМ. В чл.18, ал.6 от ВЗ е предвидена възможност заедно с глобата и имуществената санкция да се наложи и административно наказание „лишаване от право да се упражнява дейност“. При кумулиране на цитираните административни наказания АНО е длъжен на осн. чл.18, ал.7 от ВЗ да приложи с наказателното постановление и принудителна административна мярка по чл.17, т.1, б.“б“ от ВЗ, а именно „запечатване на търговския обект“. Съгласно чл.21 от ВЗ, съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ). При така очертаната законодателна уредба компетентния съд, дължащ произнасяне както по отношение материалната компетентност на териториалния директор на ТД на НАП Варна да наложи административното наказание „лишаване от право да се упражнява дейност“, така и по отношение спазване на процесуалните правила и материалната законосъобразност на наложеното наказание, е районния съд в производството по ЗАНН, а не административният съд в производството в тази му част, касаеща наложеното административно наказание. При разгледана жалба в частта, която не му е подсъдна, Административният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото съгласно чл.59 от ЗАНН изпратено на Районен съд Русе по подсъдност.
Решението на Административен съд Варна е неправилно, в частта, в която е отменил Заповед за налагане на ПАМ №167993/22.10.2015г., на директора на ТД на НАП-Варна, в частта с която на [фирма], е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект: валутно обменно бюро, находящо се в [населено място], района на ГКПП „Дунав мост-Кръговото“, стопанисван от [фирма], за срок от един месец“.
Принудителната административна мярка по чл.17, т.1, б.“б“ от ВЗ, приложима при условия на обвързана компетентност от органа в хипотезата на чл.18, ал.6 от ВЗ, като вид административна принуда се прилага и съответно отменя с индивидуален административен акт, а защитата е по реда на АПК.Стелно компетентния съд, дължащ произнасяне по отношение материалната законосъобразност на приложената ПАМ е административният съд в производство по АПК. В този случай обаче произнасянето на административния съд следва да се извърши след решаване на преюдициалния въпрос относно законосъобразността на налагане административното наказание "лишаване от право на упражняване на дейност за срок от един месец". Решението на Административен съд Варна следва да се отмени в тази му част, като делото се върне на същия съд за разглеждане от друг състав, който следва да спре производството в частта, касаеща обжалването на Заповед за налагане на ПАМ №167993/22.10.2015г., на директора на ТД на НАП-Варна, в частта с която на [фирма], е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект: валутно обменно бюро, находящо се в [населено място], района на ГКПП „Дунав мост-Кръговото“, стопанисван от [фирма], за срок от един месец“, до решаване въпроса за законосъобразността на наложеното на [фирма] с процесната Заповед за налагане на ПАМ №167993/22.10.2015г., административно наказание „Лишаване от право да упражнява дейност като обменно бюро за срок от един месец“ от компетентния районен съд с влязъл в сила съдебен акт.
Предвид изхода на спора разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани от касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК и чл.222, ал.2 АПК вр. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №1342/20.06.2016г. по адм. д.№ 3388/ 2015 г. по описа на Административен съд Варна, В ЧАСТТА, в която е прогласена нищожността на Заповед за налагане на ПАМ №167993/22.10.2015г., на директора на ТД на НАП-Варна, в частта с която на [фирма], е наложена принудителна административна мярка „Лишаване от право да упражнява дейност като обменно бюро за срок от един месец“.
ИЗПРАЩА делото в тази му част по подсъдност на Районен съд Русе.
ОТМЕНЯ решение №1342/20.06.2016г. по адм. д.№ 3388/ 2015 г. по описа на Административен съд Варна, В ЧАСТТА, в която е отменена Заповед за налагане на ПАМ №167993/22.10.2015г., на директора на ТД на НАП-Варна, в частта с която на [фирма], е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект: валутно обменно бюро, находящо се в [населено място], района на ГКПП „Дунав мост-Кръговото“, стопанисван от [фирма], за срок от един месец“.
ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съобразно дадените указания. Решението е окончателно.