Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. М. М. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Ивайло Медаровизслуша докладваното от съдиятаМ. Н. по адм. дело № 5122/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Благоевград (ОД на ДФЗ-Благоевград) срещу Решение № 472/17.03.2021 г. на Административен съд (АС) – Благоевград постановено по адм. дело № 1058/2020 г.

С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за одобрение/неодобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. с изх. № 01-013-6500/747 от 12.11.2020 г. на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград, в частта му с която е отказано одобрение за участие по подмярка 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“; делото е върнато на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград за ново произнасяне и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че изводите на съда, че процесното уведомително писмо е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, при неспазване на установената форма и в противоречие с материалноправните разпоредби, са неправилни. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което обжалваното уведомително писмо се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и разноските за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Г..

Ответникът по касация – ЕТ „Л. К. - Вени“ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмени бележки, в които се преповтаря изложеното в писмения отговор и списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Т..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е, че на 01.11.2017 г. ЕТ „Л. К. – Вени“ е подал общо заявление за подпомагане идентификационен номер 10/14/1/00574. Заявено е участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. с 61 броя животни – едри преживни животни (ЕПЖ) – крави над 24 месеца, в животновъден обект (ЖО) № 3911660002 (стар 2640-0105) в землището на гр. Кочериново.

С Уведомително писмо изх. № 01-013-2600/738/26.09.2018 г., връчено на 05.10.2018 г., ЕТ „Л. К. – Вени“ е уведомен, за констатирани липси, непълноти и неясноти (подробно описани в четири точки) с указание за отстраняването им в предоставен срок, съгласно чл. 21 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2017 г.).

С писмо вх. № 01-013-2600/738 от 17.10.2018 г. и с писмо вх. № 01-013-2600/738 от 19.10.2018 г. ЕТ „Л. К. – Вени“ е представил документи (подробно изброени от съда), във връзка с дадените указания.

С Уведомително писмо изх. № 01-013-6500/1079 от 30.11.2018 г. заявлението на ЕТ „Л. К. – Вени“ е одобрено по дейност 14.1.1. „Осигуряване на свободна подова площ ЕПЖ“ от подмярка 14.1 – т. І от писмото и не е одобрено за дейност 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито в сектор ЕПЖ“ от подмярка 14.1. - т. ІІ от писмото.

С Решение № 917/03.05.2019 г. постановено по адм. дело № 187/2019 г. на АС-Благоевград, оставено в сила с Решение № 8120/24.06.2020 г. постановено по адм. дело № 7756/2019 г. на ВАС Уведомително писмо изх. № 01-013-6500/1079 от 30.11.2018 г. е отменено в частта му по т. ІІ и административната преписка е върната за ново произнасяне.

С процесното Уведомително писмо изх. № 01-013-6500/747 от 12.11.2020 г. на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград отново е отказано одобрение за участие по подмярка 14.1.2. „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“ по съображения, че е установено несъответствие на заявлението по дейност 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“, с изискването по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г. Прието е, че при изчисляване на гъстотата на животинските единици спрямо ползваната пасищна площ на стопанството по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г. при взета пасищна площ (заявена за подпомагане) в землището на гр. Кочериново, в което се намира животновъден обект № 3911660002 (2640-0105) от 12.46 ха е 4.8956, което е с 2.8956 повече от предвидените в чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г.

От приложените справки за регистрираните в ИСАК за 2017 и за 2018 г. пасищни площи от ЕТ „Л. К. – Вени“ е установено, че пасищните площи за 2017 г. са общо 194.67653 ха, от които в землището на гр. Кочериново 12.46201 ха. За 2018 г. пасищните площи са общо 385.56 ха, от които в землището на гр. Кочериново 18.79055 ха.

Въз основа на така установените факти, съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, предвид чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“ и представената Заповед № 03-РД/3372 от 26.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Посочил е, че процесното уведомително писмо е подписано от заместващият титуляря на длъжността директор на ОД на ДФЗ – Благоевград, видно от Заповед № 03-010-РД/160.

За да отмени уведомителното писмо, съдът е приел, че в него, в разрез с указанията на съда, дадени с влязлото в сила Решение № 917/03.05.2019 г. по адм. дело № 187/2019 г. на АС-Благоевград, не е посочено правното основание за постановения отказ за подпомагане, каквито основания изчерпателно са предвидени в разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 30 от Наредба № 4/2017 г., поради което административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК. В тази връзка съдът е изложил съображения, че в уведомителното писмо и в административната преписка, фактическите и правни основания за отказа са свързани с неспазване на изискването по чл. 4, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/2017 г., но отново не е посочено нито едно от основанията за отказ изчерпателно уредени в чл. 28, чл. 29 и чл. 30 от Наредбата. Посочил е, че за да приеме органът, че не са изпълнени изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г., той е взел предвид само площта за пашуване на стопанството в гр. Кочериново, в чието землище се намира ЖО № 3911660002 (2640-0105) за отглеждане на 61 ЕПЖ – крави до 24 месеца. Приел е, че в чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г. в относимата му редакция, не се съдържа изискване пасищната площ да бъде в землището на ЖО, поради което и предвид представените доказателства, за регистрираните в ИСАК за 2017 и 2018 г. пасищни площи от ЕТ „Л. К. – Вени“, няма яснота защо се приема и на какво правно основание, че тези площи не част от стопанството на ЖО № 3911660002 (2640-0105). Административният орган е следвало да съобрази всички налични в административната преписка документи. По тези съображения съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Решението е правилно.

Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. При правилно установени факти, решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, при условията на чл. 221, ал. 2 АПК и не следва да се преповтарят. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, поради което решението му не е необосновано. Изводите му се базират на цялостния правилен анализ на събраните доказателства, същите са логични и последователни. Конкретни допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила от касационния жалбоподател не се сочат, поради което този му довод се явява бланкетен, а предвид чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция не следи служебно за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че уведомителното писмо, като повторно, е издадено при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебните решения, с които е отменено предходното уведомително писмо. В процесния административен акт отново липсва посочване на правното основание – измежду посочените в чл. 28, чл. 29, чл. 30 от Наредба № 4/2017 г. за постановения отказ, каквито са били задължителните указания на съда, поради което административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Макар и да съдържа по подробни, в сравнение с предходното отменено от съда уведомително писмо, мотивите за постановения отказ са свързани с установено несъответствие с изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г. за ЖО 3911660002 (2640-0105), без фактическите установявания да са подведени под съответстващата им правна норма. Липсват и изложени мотиви, защо се приема, че при изчисляване на гъстотата на животинските единици на пасищната площ ползвана от кандидата, е взета предвид само пасищната площ в землището на ЖО № 3911660002 (2640-0105) в гр. Кочериново, а не и останалата регистрирана в ИСАК площ. По делото са налични доказателства – дневник на стопанството за 2017 г., разрешителни за паша и справки за регистрираните в ИСАК за 2017 и за 2018 г. пасищни площи от ЕТ „Л. К. – Вени“, от които може да се направи извод, че пасищната площ на стопанството на кандидата включва и пасища, които не са в землището на ЖО № 3911660002 (2640-0105), както и че животните от този ЖО са извеждани на паша и извън това землище. Няма яснота на какво правно основание от приложимата нормативна уредба се приема, че пасищната площ, извън землището на гр. Кочериново, за която са представени документи, не е част от стопанството на ЖО № 3911660002 (2640-0105). За уточнения от страна на административния орган в този смисъл, са били и мотивите на ВАС в Решение 8120/24.06.2020 г. по дело 7756/2019 г. Съдът е посочил, че в уведомителното писмо е следвало да се обсъди, защо посочената от кандидата по-голяма площ, за която са представени и доказателства, не е част от стопанството на ЖО № 3911660002 (2640-0105), респ. каква е регистрираната в ИСАК площ на стопанството, и каква е установената при извършената проверка на гъстотата на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството. Посочено е още и че при преценка за гъстотата на животинските единици се съобразява цялата пасищна площ на стопанството, която площ на стопанството е регистрирана в ИСАК. В тази връзка неоснователно в касационната жалба се сочи, че с влязлото в сила решение, с което преписката е върната за ново произнасяне съдът е възприел изцяло аргументите на административния орган от материалноправна страна по приложението на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г. Член 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г. не съдържа изискване пасищната площ да бъде само в землището на животновъдния обект. Указанията на съда при предходното разглеждане са били за уточняване каква е била регистрираната в ИСАК площ на стопанството и въз основа на това да се определи дали е спазено изискването за гъстотата на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството, което указание при издаване на процесното уведомително писмо не е спазено.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 600 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед фактическата и правна сложност на делото, бланкетното възражение на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 472/17.03.2021 г. на Административен съд – Благоевград постановено по адм. дело № 1058/2020 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Благоевград да заплати на ЕТ „Л. К. – Вени“, ЕИК[ЕИК] направените разноски пред касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Еманоил Митев

/п/ Мария Николова