Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат А. М.. Жалбата е срещу решение №132 от 09.01.2017г., постановено по адм. дело №1998/2016г. от Административен съд София - град. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение №Ц-27 от 31.07.2015г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по раздел IV, т.5.
С жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора, първоинстанционният съд не бил влез предвид обстоятелството, че не е извършено уведомление по чл.36а от ЗЕ, задължително и за [фирма], че в производството пред КЕВР не е представена информация за договорената разполагаемост, съгласно изискванията на чл.27 от Наредба №1/2013г., както и че при постановяването на административния акт не били събрани и обсъдени всички факти от значение за случая. Първоинстанционният съд погрешно бил приложил разпоредбата на чл.26 от АПК. Неправилно съдът бил приел, че [фирма] може да бъде компенсиран за свои разходи от производители на ел. енергия от ВЕИ въпреки липсата на законово основание, че КЕВР е имал право да приложи по-дълъг срок от нормативно допустимия за отчитане разходите на [фирма], че разходите на оператора за закупуване на допълнителни мощности са различни от балансиране на ЕЕС, че КЕВР е имала право да приложи различен метод на ценово регулиране от нормативно предвидения, както и че понятието „други компоненти“ включва компенсация за разходи от предходни периоди. Неправилно било прието също, че законосъобразно с Решение №Ц-27 се покриват некомпенсирани разходи на [фирма] вследствие промяна в законодателството. Не било отчетено от съда, че [фирма] реално не е извършило отделни и допълнителни разходи в размер на 51 786 хил. лв. за периода 09.2012г. – 04.2015г., предизвикани от производството на енергия от вятър и слънце, както и че системният оператор е бил напълно компенсиран за всички разходи за допълнителен резерв за периода на действие на Решение №Ц-6. Според касатора, не били налице основания за трикратно увеличение на цената за достъп. Неправилно съдът бил приел, че с оспореното решение на КЕВР следва да се компенсират разходи на [фирма] вследствие намаляване на приходите поради отмяна на Решение №Ц-33. Неправилно не отчел, че некомпенсираните разходи, включени в цената за достъп по раздел IV, т.5 на Решение №Ц-27 представляват определяне на цена за достъп за предходен период в противоречие с влязло в сила съдебно решение, като и че нямало законово основание производителите, присъединени към електроразпределителните мрежи, да плащат цена за достъп до електропреностата мрежа. По изложените съображения касаторът иска да се отмени съдебното решение, като вместо него съдът да постанови друго такова, по съществото на спора, с което да обяви за нищожно Решение №Ц-27 от 31.07.2015г. или да го отмени в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юриск. Т. Б., в представено по делото писмено становище и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – [фирма] ( [фирма]) в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител юриск. Г. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, липсвал спор по установените по правилата на доказване факти и обстоятелства. Наведените доводи били обсъдени съвкупно и след анализ на относимата правна уредба в транспонираната Директива 2009/28/ЕС, чл.34 и сл. от ЗЕ и Наредба №1/2013г., обосновано било прието, че оспорваната част не е издадена в отклонение от критериите за валидност и законосъобразност в чл.146, т.1-5 от АПК.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, за процесуално допустима.
Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение №132 от 09.01.2017г. по адм. дело №1998/2016г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу решение №Ц-27/31.07.2015г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ІV, т.5. С тази част на [фирма] е определена, считано от 01.08.2015г., цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7,14 лв./МВтч без ДДС, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката – чл.10 от ЗЕ, а с чл.21, т.8 от същия закон на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят посочвал, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи (чл.30, ал.1, т.10 и т.13 от ЗЕ). Административният съд е приел, че оспорваното решение е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и с реда, предвиден в ЗЕ и Наредба №1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба №.1). Изследвал е, че от дружествата, в частност [фирма], са постъпили заявления, назначена е работна група със заповед на председателя на КЕВР, същата е изготвила доклад, приет на заседание на Комисията. Спазени били изискванията на чл.45 и чл.46 от Наредба №1/2013г., досежно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. В съответствие с чл.14 от ЗЕ било проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение били обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. По този начин било спазено изискването на чл.26 от АПК, предвид факта, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл.26, ал.2 вр. чл.61, ал.3 от АПК и с чл.25, ал.3 от ЗЕ и чл.38, ал.3 от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация лицата били надлежно уведомени чрез публикуване на информацията в интернет страницата на КЕВР. Приел е също, че не е допуснато нарушение и на чл.36а, ал.1 от ЗЕ, тъй като [фирма] не бил нито обществен доставчик, нито краен снабдител, каквото било изискването на чл.44 от Наредба №1.
Относно материалната законосъобразност на обжалваната част от решението, съдът е съобразил предмета на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, като се е позовал на чл.84, ал.2 от ЗЕ и §197, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., в сила от същата дата. Изяснил е съдържанието на понятието „достъп“, определено в §1, т.15 от ДРЗЕ, както и това, че [фирма] имало качеството на производител на електрическа енергия, според §1, т.46 от ДРЗЕ, поради което било длъжно да сключи договор за достъп. Съдът е посочил, че с Решение №Ц-33 от 2012г. на основание чл.32, ал.4 от ЗЕ са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електоразпределителните мрежи, което било отменено от ВАС. За първи път цената за достъп била определена с Решение №Ц-6 от 13.03.2014г. на КЕВР, което също не било влязло в сила, поради това, че е обжалвано. Тези обстоятелства са били служебно известни на административния съд.
При определянето на цената за достъп до електропреносната мрежа съдът е съобразил принципите, въведени с чл.31, т.1 и 2 от ЗЕ, както и нормите на чл.27 от Наредба №1, в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр.17/2014г., в която е визиран начинът на определянето на цената за достъп. В ал.3 на същия член е посочено, че пределната цена на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Съобразно представените писмени доказателства, цената за достъп била определена при съобразяване на направените допълнителни разходи за резерв - закупена разполагаемост за периода м.07.2012г. - м.04.2015г., като било отчетено, че през този период, с изключение на месеците, през които [фирма] не е закупувало разполагаемост за студен резерв, поради липсата на средства, при 8760 часа годишно, в процесния ценови период следвало да бъдат включени разходи отразяващи 100 мВтч допълнителен резерв, а не както е поискал преносния оператор 170 мВтч. Съдът е посочил, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост през посочения период до м.04.2015г., както и некоригиране на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия, в съответствие с изменението на чл.7 от Наредба №1, били двата фактора, които водели до съществена разлика между цената за достъп, определена с Решение №Ц-6 от 2014г. и обжалваното Решение №Ц-27/2015г. Въз основа на този анализ съдът е направил извод, че определената цена за достъп съобразено с направените разходи за разполагаемост през предходния ценови период е законосъобразна, поради настъпилите изменения в ЗЕ и Наредба № 1.
Отделно от това съдът е съобразил чл.12, т.1 във връзка с чл.11, т.1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), уреждащи видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и нормата на чл.62, ал.4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. Съдът е посочил и съдържанието на понятието „системни услуги“, определено в чл.53а ДРЗЕ, видовете допълнителни услуги, визирани в чл.94 от ПУЕС, които съгласно чл.93, ал.3 от ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги, които предоставя на ползвателите на преносната мрежа. В чл.27, ал.4 от Наредба №1, в релевантната й редакция е посочено, че цената за достъп може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Поради това цената за достъп, в която са включени и други компоненти била преценена като съответна на посочената норма от Наредба №1. Относно периода, през който са направени разходите, които са преди определянето на цената за достъп, съдът е приел, че извършената компенсация от страна на КЕВР е съответна на чл.31, т.2 от ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности.
По доводите в жалбата относно приложимостта на чл.34 и 35 от ЗЕ, съдът е приел, че в тях не се включват направените разходи от [фирма] за предходния период, като е съобразил нормата на §8 от ПЗРЗЕ и чл.21, ал.1, т.17 и чл.30, ал.1, т.17 ЗЕ, поради което е приел доводите за неоснователни.
Неоснователно според съда било позоваването на чл.31, т.9 и 11 от ЗЕ, тъй като същите били неотносими към процесната цена, а разходите, направени във връзка с тази цена не били вследствие на действия на оператора на преносната мрежа, за да му се вменят задълженията по т.11, а били следствие от характера на енергията от ВЕИ.
Нормата на възвращаемост на капитала била изчислена законосъобразно в съответствие с чл.9, чл.13, ал.8 и чл.14 от Наредба №1.
Съдът е приел, че обжалваната част от решението на КЕВР е съответно на принципите на чл.23, т.5 и чл.31, т.1 от ЗЕ и е извел като краен извод, че определената цена за достъп на производителите на електрическа енергия от вятър и слънце до електропреносната мрежа е законосъобразна и не е в нарушение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По групата доводи в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при приемането на оспореното решение:
Доводите са неоснователни. От приложените по делото писмени доказателства съдът подробно е изследвал процедурата по приемане на решението, която е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период. По подадените заявления е била назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са били разгледани от КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата, при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1.
От данните по делото безспорно е установено, че проектът на решението е бил качен на интернет страницата на КЕВР и всеки, който е желаел е могъл да се запознае с него и да участва в общественото обсъждане. Обстоятелството, че [фирма] не е сторило това, не може да доведе до порок на процедурата по приемане на решението. В нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма вменено задължение КЕВР да уведомява всеки производител на електрическа енергия за качения проект на решение и предстоящото обществено обсъждане.
Неоснователно е възражението относно изпълнението на задължението на [фирма] по чл.36а от ЗЕ, от което се прави извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл.36а от ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. В хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение №Ц-27 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на [фирма], да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дори и да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо [фирма], защото дружеството е обжалвало Решение №Ц-27/2015г. пред съда и е упражнило правото си на защита.
Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено тогава, когато ако не е допуснато би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително) дадени от [фирма]. Те са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че [фирма] е упражнило правото си на защита, поради което то не е било ограничено. Поради това правилно съдът е приел, че решението е прието в съответствие с чл.26, ал.2 вр. чл.61, ал.3 от АПК и с чл.25, ал.3 от ЗЕ и чл.38, ал.3 от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация.
Неоснователно е възражението на касатора, че при постановяване на решението си КЕВР не е събрала и обсъдила всички факти от значение за случая и по-конкретно, че е събрала информация само от [фирма], но не и от другите електроенергийни предприятия. Тъй като цялата необходима информация вече е постъпила при системния оператор и същият е разполагал с нея, се обезсмисля такава да бъде събирана и от крайните снабдители с ел. енергия. Съдът се е позовал на относимите разпоредби на Правилата за търговия с ел. енергия (ПТЕЕ). Съгласно чл.191 от тях, мониторингът на пазара се осъществява от КЕВР и независимия преносен оператор. Той е необходим, за да определи степента на ефективност, прозрачност и конкурентност на пазара и да гарантира, че всички участници на пазара спазват правилата за търговия и другите нормативно определени изисквания. А по правилата на чл.193-чл.196 и чл.202 [фирма] изготвя, поддържа и предоставя на КЕВР различни видове данни от всякакъв вид отчетна информация, отнасяща се до електроенергийния пазар. В случая КЕВР е изискала цялата релевантна информация по случая и въз основа на нея е извършила задълбочен и пълен анализ на всички факти и обстоятелства. От приложената по делото административна преписка се установява съдържанието на подробни мотиви защо Комисията е приела посочените в диспозитива и оспорени от дружеството цени, като са посочени всички правни и фактически основания за приемането на съответната цена.
По оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон:
Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа. Установено е, че [фирма] е заявило за утвърждаване на цени за достъп от 5,59 лева/МВтч на производители на ел. енергия от ВЕИ, която се изкупува по преференциални цени, въз основа на утвърдената с Решение №Ц-6 от 13.03.2014г. от 2,45 лева/ мВтч и предвид по-високите прогнозни количества ел. енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ за периода от 01.07.2015г. до 30.06.2015г., както и на очакваното значително намаление на приходите от реактивна енергия за регулаторния период, поради влезлите в сила от 01.02.2015г. изменения на чл.7 от Наредба №1/2013г. След първоначалното заявяване, с допълнение към него е посочен размерът на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 51 786,21 хил. лева и приходи от цената за достъп съгласно Решение №Ц-6/13.03.2014г. и Решение №КМ-1/13.03.2014г., като е посочено, че реалният размер на предложената за утвърждаване цена от 01.07.2015г. е 17,73 лева/МВтч, предвид размера на некомпенсираните разходи от 34 531,66 хил. лв. и при отчитане на прогнозното производство на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ за процесния регулаторен период. В тази връзка е поискано извършване на поетапно компенсиране, което КЕВР е приела за основателно във връзка с извършените допълнителни разходи в периода м. септември 2012г. - м. април 2015г. на стойност 51 786 хил. лева и е посочила каква част от реално извършените разходи за допълнителна разполагаемост са компенсирани чрез приходите по Решение №КМ-1 от 13.03.2014г., Решение №Ц-6 и приходите от реактивна енергия за поевтиняване на цената за достъп на обща стойност от 17 255 хил. лева.
Обосновано административният съд е съобразил, че размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на [фирма], приет от КЕВР, е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09.2012г. -04.2015г., за който дружеството не е купувало средно за отчетния период по 170 мВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради което е приет за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 мВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Също така необходимите приходи са изчислени от КЕВР в съответствие с утвърдените необходими разходи, представени в таблица и нормата на възвращаемост, като е отчела и прогнозните количества ел. енергия, която ще бъде произведена от производители от ВЕИ. Отделно са изложени и мотиви по отношение на невключването в процесната цена на приходите от реактивна енергия. Отчетено е от съда, че при определяне на цената за достъп нормата на възвращаемост на капитала също е изчислена законосъобразно, като е определен размер от 3,33%, която е значително по-ниска спрямо определената с Решение №Ц-25 от 29.07.2013г. и Решение №Ц-6 от 13.03.2014г. от 6,83%, изчислена в съответствие с чл.14 и чл.9 от Наредба № 1/2013г., която норма е приложена и при определяне на цената за достъп до електропреносната мрежа.
Обосновано съдът е приел, че предвидените допълнителни разходи за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране са определени след анализ на разходите, заявени от [фирма] и извършени за периода м. септември 2012г. – м. юли 2013г. и м. август 2013г. – м. април 2015г., които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цената за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период – 200 мВт, утвърдени с решение №Ц-25 от 29.07.2013г. и запазени на същото ниво при цената за достъп за крайните клиенти, по раздел IV, т.1 на обжалваното решение №Ц-27/2015г., поради и което преносният оператор следва да бъде компенсиран за тези допълнителни разходи в рамките на три регулаторни периода.
При тези обобщени данни съдът правилно е приложил чл.27, ал.1 от Наредба №1/2013 (изм. - ДВ, бр. 17 от 2014г., в сила от 28.02.2014 г.), като е преценил, че цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл.9 на същата наредба и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период. Правилно е приложена и ал.2 от посочената разпоредба, съгласно която към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители.
Определеният размер на цената за достъп е обоснован и от натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл.7 от Наредба №1/2013г., които са факторите, водещи до съществената разлика между цената, определена с решение №Ц-6 и цената по Решение №Ц-27, като в случая цената за достъп включва разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл.27, ал.4, предл. 1 от Наредба №1/2013г. и разходи за компенсация, представляващи други компоненти. Именно в тази връзка е обоснована разликата в цената за достъп, посочена в доклад от 27.05.2015г. в размер на 5,41 лева и определената цена от 7,14 лева/МВтч, предвид включените разходи за компенсация и приходите от реактивна енергия. Освен това съгласно §1, т.53а от ДР на ЗЕ системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв.
Обосновано съдът е приел, че извършеното компенсиране не попада в приложното поле на чл.34 и чл.35 от ЗЕ, които съгл. §8 от ПЗР на ЗЕ могат да се компенсират по реда на чл.21, ал.12, т 17 от ЗЕ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.30, ал.1, т.17 от ЗЕ в редакцията й към датата на издаване на атакуваното решение. С последното изменение на разпоредбата в приложното й поле изрично е включен и чл.34 от ЗЕ. По силата на чл.34, ал 6 и чл.35, ал.5 от ЗЕ тези разходи следва да бъдат равномерно и справедливо разпределени между всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи. В този смисъл са разпоредбите и на чл.11 и чл.12 от Наредба №1/2013г. Законосъобразно съдът е приел, че в съответствие с посочените разпоредби от КЕВР е определена цена за задължение към обществото, заплащана на [фирма] от крайните клиенти, електропреносното и електроразпределителните дружества, вследствие на разликата между пазарната цена на ел. енергия и цените, по които общественият доставчик я закупува по преференциални цени, като с тази цена всички участници в електроенергийната система заплащат на практика разликата между пазарната и преференциалната цена. Цена е предвидена и определена в решението, предмет на жалбата, в частта му относно определянето на цена за задължение към обществото на [фирма], която е в размер на 37,90 лв./МВтч без ДДС, в това число компонента, отразяваща разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници, в размер на 22,51 лв./МВтч. Следователно задължението за заплащането им е предвидено и за [фирма] и няма как тези разходи да се предвидят и включат два пъти.
Отделно от това съдът е съобразил чл.12, т.1 във връзка с чл.11, т.1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), които имат нормативен характер и уреждат видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и разпоредбите на чл.62, ал.4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа.
С оглед на това извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл.31, т.2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности, поради и което е законосъобразен изводът на административния съд, че „възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания па чл.9, ал.1, чл.13, ал.1 и ал.8, чл.14, ал.2 от Наредба №1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.
Неоснователно е възражението на касатора, че като не е присъединено към електропреносната мрежа и няма никакви допирни точки с нея, както и че има договор за достъп с електроразпределително дружество, не следва да дължи цена за достъп на [фирма]. Съгласно в чл.30, ал.1, т.10 от ЗЕ, чл.27 от Наредба №1/2013г. цената за достъп до електропреностната мрежа подлежи на ценово регулиране. Съгласно чл.29, ал.3 от ПТЕЕ (в приложимата редакция), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на [фирма], въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределително предприятие.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ, Наредба №1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия ( в приложимата редакция) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.
Направеното искане от касатора за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора, следва да се остави без уважение. Искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същото искане на заинтересованата страна [фирма], следва да се уважат на основание чл.143, ал.3 и 4 от АПК. [фирма] следва да заплати на КЕВР и на [фирма] разноски в размер по 200 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №132 от 09.01.2017г., постановено по адм. дело №1998/2016г. от Административен съд София - град.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [адрес], да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, сумата от 200 (двеста) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [адрес], да заплати на [фирма], сумата от 200 (двеста) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на направените по делото разноски.
Решението е окончателно.