Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Агенция „Митници“ срещу решение № 317 от 07.03.2017 г., постановено по административно дело № 786/2016 г. от Административен съд Благоевград, с което е отменена негова заповед № 1230/03.08.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Излага подробни твърдения за законосъобразността на административния акт.

Ответникът по касационната жалба – Л. В. С. чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма.

Макар формално да сочи, че при постановяване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта, тъй като са спазени изискванията по чл. 93, ал.1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) за приемане на писмените обяснения и за изслушване на служителя, отменя заповедта именно поради установени от него нарушения на административнопроизводствените правила за издаването й, изразени в това, че при постановяване на заповедта дисциплинарно наказващия орган не е извършил дължимата преценка по всички критерии по чл. 91, ал. 1 ЗДСл, а именно тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици за държавната служба и за гражданите, за формата на вината при извършване на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и цялостното поведение на служителя. При това е прието, че вида и размера на наложеното наказание не е обосновано, Отделно от това в обжалваното решение е прието, че липсата на мотиви, както и необсъждането на обясненията и възраженията на дисциплинарно-отговорното лице във всички случаи е основание за отмяна на акта, като такива липсват както в съдържанието на акта, така и в решението на дисциплинарния съвет. Решението е правилно.

По делото не са спорни въпросите за постановяване на акта от компетентния орган и в предвидената от закона форма, като няма спор и относно установените факти за извършеното от служителя, за което е ангажирана и дисциплинарната му отговорност. Въз основа на представените по делото доказателства безспорно се установява, че Дисциплинарния съвет на проведеното заседание на 25.6.2013 г., в изготвеното на същата дата становище и дисциплинарно-наказващия орган не са изложили мотиви относно тежестта на извършеното нарушение. В случая след безспорното установяване на факта, че при извършеното нерегистриране на 10 автомобила за период от около 3 часа на 09.04.2015 г. в БИМИС модул ПТРР на работно място „Кулата товарни Вход 2“ по време на дежурството си, с което са нарушени разпоредбите на чл. чл. 3 и ал. 8, т. 1 от Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарно-наказващия орган приема, че това представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 във вр. с ал.1 ЗДСл.

При това обосновано в обжалваното решение е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 91 ЗДСл, тъй като липсват мотиви, от които да се установи защо органът приема, че извършеното нарушение на служебната дисциплина е тежко, не са установени настъпилите вредни последици за държавната служба и обществото, липсва преценка на цялостното поведение на служителя.

В представената административна преписка не се съдържат доказателства, от които да могат да бъдат установени настъпилите вредни последици и техния размер, а от приложеното досие на служителя се установява, че С. е дългогодишен служител, няма налагани наказания, а със заповед № Р-315 от 23.03.2015 г. (пет месеца преди издаване на заповедта) е повишена в ранг на основание чл. 75, ал. 1 ЗДСл във вр. с чл. 26, т.2, б. „а“ от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация – хипотеза на две последователни годишни оценки на работата „изпълнението надвишава изискванията“, което при липсата на мотиви в заповедта обоснова извод, че органът не е изпълнил задълженията по чл. 91, ЗДСл, задължаващ го при определяне на вида и размера на наказанието да извърши преценка за конкретния случай по всички посочени в текста критерии.

Наведените в касационната жалба, обосноваващи материалната законосъобразност на административния акт са неотносими към предмета на спора пред настоящия състав – правилността на обжалваното съдебно решение на първоинстанционния съд, а освен това установените факти на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при налагане на наказанието – нарушения по чл. 146, т. 3 АПК правилно заповедта е отменена като незаконосъобразна, доколкото всяко от нарушенията, посочени в цитирания текст е достатъчно основание за отмяна на административните актове. Ето защо въпреки, че изрично в решението е посочено, че при така установените нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването на акта, няма да се обсъжда неговата материална незаконосъобразност, настоящият състав намира, че в случая не е нарушена разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК при разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 317 от 07.03.2017 г., постановено по административно дело № 786/2016 г. от Административен съд Благоевград. Решението е окончателно.